Спомен за кината в Перник

В края на миналата седмица ZaPernik съобщи, че голям МОЛ с 4 киносалона ще отвори врати в Перник. Мястото е бизнес комплекс „Елена“, към който в момента се изгражда допълнителен корпус, а инвеститор е Кирил Славениев. От дълги години (достатъчно дълги, че да нямам спомен за нещо друго) градът ни няма киносалон. Имаме предимството столицата да е на само 25 километра разстояние, да. Но защо непосредственият културен живот вътре в града е оставен на заден план?

Визуализация на МОЛ Перник | Източник: ZaPernik

Завод “Елена Георгиева” – Перник. Създаден през 1969 г., като цех към Комбинат “Пролетарий“ – София. Приватизиран през 1997 г. Днес в сградата се помещават Бизнес център “Елея” и Европейски Политехнически Университет – Перник. | Снимка: Албум “Перник”, 2000 г.

Връщаме се назад във времето, за да си припомним киносалоните, които перничани са пълнели през миналия век…

Както част от вас знаят, нашият екип има особен афинитет към архитектурата и киното. А когато са свързани помежду си – още по-добре. Неслучайно не спираме да ровим в историите на прашните киносалони, търсим отговори в старите ленти и си обясняваме живота чрез граничните ситуации, показани на големия екран.

Започвайки да пиша по темата, източниците ми се оказват доста оскъдни. Опитвам се да разбера повече за едно време, което не познавам, и влагам цялата си креативност да се добера до повече информация. Лека-полека „изплуват“ три имена, приютявали седмото изкуство – „Кракра“, „Металик“ и Дома на металурга. Ако не сте от Перник, може би вече ви се струва, че всички имена в града се въртят около тези думи. Май има нещо вярно.

Непосредствени зрители в тези кина в лицето на моите родители мислено се връщат във времето, за да ми разкажат малко повече. Майка ми си спомня, че последният филм, който е гледала в Дома на металурга, е бил за Едит Пиаф. Знаковата сграда в квартал „Изток“ е построена през 1961 г. и е помещавала какво ли не – читалище, кино, художествена библиотека, фотографски лаборатории, голяма репетиционна зала за фолклорният танцов състав „Граово“, смесен хор, сатиричен състав… Звукът е бил Dolby Stereo, революционен за времето си, а сцената – въртяща се, специално създадена за театрални постановки и концерти. На горния етаж се е помещавала кафе-сладкарница, а в по-късни години сутеренният етаж е бил преустроен в шикозно заведение. Чувам за т.нар. „кафе театри“, придружени от сладолед и кока кола към билета.

Колко ли перничани пазят скъпи спомени от Дома на металурга? Връщаме се към историческите сведения, за да проследим залеза на културното средище – след обявяването на металургичния завод „Ленин“ в ликвидация, Домът на металурга е продаден. В момента е изоставен на произвола на времето.

Домът на металурга | Снимка: Държавен архив – Перник

Кино „Металик“ се оказва пълна енигма за мен, най-вече защото физически вече не съществува. Намирало се е до завод „Струма“ – първият завод за машини у нас, създаден за нуждите на Мини Перник в края на ХІХ-ти век. Достигам само до няколко кадъра от разрушаването на киното.

Машиностроителен завод “Струма” – Перник, 1971 г. | Източник: Държавен архив – Перник

Кино Металик | Снимка: Йоана Такова

Кино „Кракра“, намирало се в центъра на града до реката, още пази табелата си. Имало е 675 места и несъмнено е било най-голямото и важно за града. Децата с радост са ходели на прожекцията от 10 часа, след което е следвала неизменната сладкарница. Неслучайно се спирам на този спомен – в сградата в момента се помещава детски магазин.

Кина “Кракра” през 90-те | Снимка: Държавен архив – Перник

Запазените надписи “Фризьорски салон”, “Кафе-сладкарница “Аврора” и “Кино “Кракра”| Снимка: Антон Ангелов

През годините кината намаляват и през 1996 г. остават само три – в Перник, Радомир и с. Дрен. Днес няма нито едно. Кино прожекции могат да се видят само в Драматичен театър „Боян Дановски” – Перник.

„Освен кюмюра,
те обичат и култура.“

Ще проследим какво ще се случи с проекта за МОЛ с 4 киносалона. За трети път (преди това през 2011 г. и 2012 г.) се говори за създаване на кино. Такова още не сме видели. Недопустимо е близо 80-хиляден град да няма подобни културни средища. Междувременно си припомняме, че първият театър в Перник е бил открит цели 10 години преди да бъде обявен за град на 26-ти юни 1929 г.