Въпреки че в днешно време у нас примерите на добрата архитектурна практика не са многобройни, ние се стараем да ви запознаваме с личностите, които качествено оформят съвременната българската архитектурна среда. Сега ще ви разкажем малко повече за една личност от по-далечното минало, чието име вероятно сте чували. Никола Лазаров е един от най-прочутите български архитекти, работили в края на XIX-ти и началото на XX-ти в. Той е завършил с отличие парижката Ecole Speciale d’Architecture и е син на карловеца Иван Лазаров, производител и търговец на гайтани и розово масло, убит по време на Освободителната война.

Проектът за сградата на Министерството на земеделието е дело на Лазаров | Снимка: © Plamen Agov

Биографията на архитекта е изпълнена с премеждия.

Никола Лазаров е роден на 1-ви април 1870 г. в Карлово и рано остава сирак. Започва да работи като чертожник в столичната дирекция „Обществени сгради“ и там се среща с известните тогава архитекти Фридрих Грюнангер, Алекси Начев, Михаил Ханшов, Карл Хайнрих. По-късно заминава за Париж като стипендиант на Министерството на народната просвета и започва да учи архитектура. След две години се завръща в България поради липса на средства, но тъй като вече е бил доказал високия си успех като студент, той получава няколко препоръчителни писма от най-известните тогава архитекти, което го присъединява в цивилната листа за стипендианти на княза.

По този начин той успява да се завърне в Париж и да продължи обучението си и още тогава започва да участва в международни конкурси. Чрез тях намира други свои будни съграждани, които по-късно също стават известни публични личности. За дипломна работа през 1893 г. той избира за задача църквата при Рилския манастир с цел популяризирането на българското историческо наследство в Париж.

Той се завръща в България и основава първото частно архитектурно бюро в страната. До 1934 г. участва във всички конкурси за обществени сгради, както и множество обществени поръчки. През 1902 г. е избран за народен представител в XII-то обикновено народно събрание от Карлово и е първият български архитект, участвал в парламента. Заедно с арх. Йордан Миланов са избрани от БИАД (българско инженерно-архитектурно дружество) за делегати на VIII-ми международен конгрес на архитектите във Виена през 1908 г. Дори в последните години от творческата си дейност, той силно се ангажира с архитектурата. В периода 1937-1939 г. е защитник на плана на проф. Мусман за гр. София, което от съвременниците му е била допълнителна проява на неговия истински професионализъм.

Още по-богато е и творчеството на знаменития архитект.

Доходното здание на Иван Балабанов в София на ул. „Граф Игнатиев“ №2 | Снимка: вестник „Строител“

Арх. Никола Лазаров въвежда в българската архитектура силното влияние на академичната френска архитектура. По света тази школа е позната като Beaux-Arts (Боз-ар). Това е архитектурата, изучавана във висшите учебни заведения във Франция по това време. За нея се е смятало, че комбинира всички добри познания от историята на архитектурата. У нас този архитектурен стил се нарича най-общо еклектика, макар и в други държави да съдържа много повече направления. За Лазаров арх. Петър Йокимов е казал:

“Добър рисувач, познаващ до съвършенство ордерните системи, той остава докрай поклонник на барока с неговия френски привкус…”

Архитектът има идеи за изграждане на монументален център на столицата около храм-паметник „Св. Александър Невски“ и изучава дълбоко темата за доходните здания и кооперативните строежи. Той изготвя проект за жилищен комплекс „Сан Суси“ в центъра на София (неосъществен), който да разполага с всички удобства за жителите си. Негово дело е и план за благоустрояване на курорта Чамкория (днес Боровец) през 1924 г. и по-късно се занимава и с неговото изграждане. Никола Лазаров е и новатор за времето си с това, че представя урбанистични решения за архитектурни обекти и популяризира архитектурата чрез ежедневния печат. Макар и представител на еклектиката, той експериментира чрез сгради като турско-римската баня в Плевен (днес галерия) и показва дълбоки стилистични познания. С проектите си за къщите-близнаци на ул.“Оборище“ и бул. „Евлоги Георгиев“, както и за дома на д-р Моллов на площад „Народно събрание“ той създава сгради в също актуалния тогава стил сецесион.

Следата, която оставя  Никола Лазаров.

Никола Лазаров умира на 14-ти юни 1942 г. Остава познат като всестранно развита личност. Освен архитект, той е бил и общественик, който е защитавал идеята, че всички значими градоустройствени и архитектурни проблеми трябва да стъпват на задълбочени проучвания и обществен дебат с участието на държавата и гражданите. Той често е бил експерт при решаването на важни архитектурни, градоустройствени и управленски проблеми, пише статии, в които отстоява своята п

Къща на Димитър Моллов на пл. „Народно събрание“ | Снимка: Блог „Стара София“

рофесионална и гражданска позиция. Лазаров е не само архитект, но и градостроител във време, в което мисълта на другите архитекти рядко излиза извън границите на имота. Той защитава правото на проектанта за провеждането на творческите идеи и предложения докрай, както и да носи отговорност за реализацията им. Оценява значимостта на архитектурните за усиленото творческо развитие. Автор и участник е в много проекти, свързани с проектирането и строителството на важни национални паметници.

Макар и да е напуснал този свят преди повече от 70 години, силната личност на архитекта може би е нещо, към което всеки съвременен архитект би трябвало да се стреми. Само така може да се постигне една висококачествена архитектура, която авторите да не подминават, гледайки на другата страна, а обитателите да използват с удоволствие.

Повече за творчеството на арх. Лазаров очаквайте в следваща статия…

 

Източници:

САБ, списание „Архитектура“, брой 5, 2016 г.

КАБ, вестник „Строител“, 15.12.2012 г.

 

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Нов небостъргач в Хамбург по проект на Дейвид Чипърфийлд

Студиото David Chipperfield Architects Berlin е избрано да проектира бъдещата най-висока с…