За Вас интервюто взе Кристин Джалова.

 

Като съдружник в студио, което е създател на едни от най-емблематичните сгради на София, как можете да определите пътя, по който стигнахте дотук? Какво Ви помогна да се се изградите като име?

Първо трябва да кажем, че двигателят – това е Пламен Братков. Той изключително добре успява да убеди хората, че нещата трябва да се случат точно по този начин, да ги запали. Основното нещо в един добър проект според нас е да се анализира мястото, от една страна, да се вземат възможно най-много репери от него, да се натрупа една база данни, с която да се работи, един език на бъдещата сграда. От друга страна, всяка от сградите ни е създадена в дадено време. Тя трябва да отговаря на него – чисто философски, като светоусещане… Разбира се, всички сгради отговарят най-вече на нашата философия и разбиране за света. Това е начинът, по който се създава концепция.

Към какво се стремите оттук нататък за България?

Смятам, че има едно критично количество от добри примери, които да преобърнат нещата. Процесът е много дълъг. Отскоро започнах да преподавам по жилищни сгради в УАСГ. Сега си давам сметка, че студентите не са наясно с това, че трябва да вложат адски много усилия. Това се отнася за всичко – при първата трудност, която срещат, те се отказват и започват наново. Това не бива да се случва, защото в живота нещата са наистина много сложни и непрекъснато се сблъскваш с трудности.

В един проект се налага постоянно да се връщаме назад, да пречертаваме всичко, което вече е било готово, да се пренарежда.

Понякога един от последните от серия детайли може да се окаже, че не работи според въведения принцип. Тогава всичко трябва да се прегледа отново, да се пренареди спрямо функцията. В края на краищата, това е еднократен акт за нас. Да, струва усилия, но когато сградата се издигне, това, че ние сме си спестили два дни работа, ще седи в продължение на десетки години и страшно много хора ще го виждат.

Архитектурната среда, в която отрастваме, възпитава.

Това е един омагьосан кръг, в който се намираме. Има лоша среда с ниско визуално качество, а ние продължаваме да произвеждаме лоша среда с ниско визулно качество. Да кажем, в Париж нещата са много по-различни. Казвам го, защото бяхме преди два дни там. Човек вижда как за всяко нещо е помислено.

Например сградите на Coop Himmenb(l)au – те имат силна концепция, изключително сложна. Всички сме наясно, че това е чудовищно трудно, сложно и скъпо за изпълнение и никой не е казал „Не, не, това е много сложно, дайте нещо друго.“

Red Apple | ©Aedes Studio

Един архитект трябва да се осмели, за да се създаде нещо подобно. Това е своеобразен устрем и амбиция.

Не е само архитекта, има страшно много хора, които ангажирани в това една сграда да се построи. До последния човек, който реди тухлите – в края на краищата е важно е да се свърши работата. Ако той ги нареди накриво и всичките фуги се разбягат, няма никаква полза от това, че ние сме ги изчислили и начертали правилно.

Да, от нас тръгват нещата, но всички трябва да си свършат работата. Аз съм се убедила, че ако хората бъдат грабнати от една идея, те са по-склонни да вложат усилия в нея, отколкото ако това е просто поредният проект. Най-вече трябва да бъдат убедени изпълнителите. Инженерите също, но да кажем, че с екипа, с които работим, вече сме се сработили до голяма степен.

Lubata | ©Aedes Studio

Като лектор на ІV-тата фасадна конференция на ЕТЕМ  и като съдружник в студио, което твори изключително сложни фасади и растерни системи, какво мислите, че е бъдещето на фасадния инженернинг? Как могат да се контролират тези процеси в една по-добра посока?

За съжаление, фасадният инженеринг в България първо трябва да има настояще, след това да има бъдеще. Не мога да кажа, че е изминат много дълъг път. Със сигурност е изминат път, но имаме много да изминем, за да говорим наистина за фасаден инженеринг. Най-малкото, в България няма фасадни специалисти, фасадни инженери, такава специалност не съществува, а всъщност тя е изключително важна. Тя интегрира в себе си почти всички други специалности.

 

Кой град ви вдъхновява и смятате, че е добър пример за европейски архитектурен облик? Към какво трябва да се стреми нашата столица?

Смятам, че това е погрешен начин на мислене – да сме склонни да вземем образец отвън. София най-много прилича на Виена от градовете, в които съм била в Европа. Това не означава, че трябва да се стремим още повече да приличаме на Виена. Това са различни града с различни хора, които живеят в тях, различна история и култура.

Да, ние можем да гледаме какво се случва навън и да вземаме опит и примери, но трябва да сме наясно с това какви сме ние самите и какво искаме да постигнем за себе си.

В никакъв случай не мога да кажа, че София трябва да запричила на Виена. Има неща във Виена, които е хубаво да се вземат като пример – тя е много зелен град, има страхотна система за пречистване на водата. В Париж има уникална организация на транспорта, на метрото. Там хората във вътрешния ринг на Париж почти нямат коли, 1/3 от тях притежават, 2/3 изобщо нямат. Това са неща, които биха да се вземат директно като пример, но пак е въпрос на промяна на нашите собствени нагласи. Трябва да извървим собствения си път.

Urban Module | ©Aedes Studio

Основната цел на нашата медия е да подобрим една отчасти прекъсната връзка между образование и бизнес и да попълним някои празноти на студентите. В тази връзка, какво не успя да ви даде образованието в университета и какво си взехте отнякъде другаде?

Лично за себе си, аз изминах много дълъг път в отношението си към нашето образование. Първоначално бях много негативно настроена, след като завърших. След това имах възможност да контактувам с доста хора, преподаватели, ходили сме в различни университети, имали сме различни стажанти от цяла Европа. Убедих се, че всъщност навсякъде има добри и лоши страни. Голямата липса в нашия университет е липсата на концептуално-философско образование, да знаем какво представлява модернизма, какво представлява постмодернизма, къде се намираме ние сега, тези големи въпроси, на които аз си отговорих доста след като завърших.

Ролята на университета за мен е да отговори на тези въпроси – да знаеш какво се случва в културата на Европа, за да знаеш какво да търсиш оттук нататък.

Иначе взимаш някакви стари примери и ги прилагаш в момента.

Иначе смея да кажа, че сме склонни да подценяваме нещата, които притежаваме без да имаме реална оценка за тях. Това, което ние можем да си вземем от образованието, трябва да го направим – това важи за всички студенти. Това не е училище, това е университет. В университета човек сам трябва да вземе всичко, което му се предлага. Може да гони преподавателите си, да ги разпитва, да търси, да чете и т.н. Всеки сам трябва да измине пътя си.

Какво бихте ли посъветвали студентите в края на образованието си на прага на една професионална кариера?

Да бъдат любопитни и никога да не достигат до едно самодоволно ниво на „Аз всичко знам и ми е ясно, защото вече съм станал четвърти курс и никой на нищо не може да ме научи.“ (смее се) Това важи за цялата практика на един архитект.

Архитектурата е постоянно търсене.

Искам да разкажа една история, която покойният вече Оливие Пласие ни разказваше за своя приятел Франк Гери. Той му бил на гости в Лос Анджелис. Става сутринта в 8:00 часа, Гери го няма. Жената на Гери казва: „Той отиде в 7:30 в офиса, защото има един проект, който просто не се получава и го терзае.“ Оливие казваше: „Какво, по дяволите, го е накарало на 80 години да стане в 7:30 в събота сутринта и да хукне към офиса, защото проектът не се получава?“

Така че това е нещо, което архитектът трябва да има – да не се задоволява с първото, което му хрумне.

Много Ви благодаря за отделеното време! За мен беше удоволствие!

Повече за ІV-тата фасадна конференция на ЕТЕМ можете да научите тук.

 

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

КАЛПАКЧИЕВАТА КЪЩА В БАНКЯ
За реставрацията, ценността на оригинала и отношението към наследството

Срещам се с екипа на E House Architects в тяхното уютно студио, където арх. Анна Неврокопс…