Тази неделя, на четвърти февруари, беше отбелязан вторият ден от дебютното издание на фестивал „Дни на архитектурното наследство“. Какво се случи в събота можете да разгледате тук. След още една архитектурна разходка във все по-добре познатия квАРТал, гостите на събитието се насладиха на по чаша чай с архитект.
Следваше лекцията на арх. Тим Риениц, който е посветил живота си на изследванията и създаването на диалог по отношение на съвременните проблеми в архитектурата и градоустройството. Залата на „Дом на киното“ отново се напълни с приятели на опазването.
Арх. Риениц представи UmBauKultur – понятие за културата на трансформация.
Той разказа за намесите, които касаят архитектурата по отношение на метаморфози от различно естество, както и етимологията и значението на трансформациите, които се оказват ежедневна практика. Има всички основания за преизползване не само на материали, но и на цели сгради. От друга страна, в днешно време концепцията за архитектурата се корени повече в иновации, отколкото в реновации. Чисто икономически, интервенциите, които касаят паметници на културата, са далеч по-скъпи от строителството с нови материали. Вследствие на това, унищожаваме, но и градим от нулата все повече.
Арх. Риениц представи виждането си за новата култура на конверсия, както и няколко свои проекта. Част от тях бяха чисто концептуални, а други касаеха материални културни следи. Освен като ценност за паметта, реновациите са и устойчив ресурс, който е от значение за енергийната ефективност на средата.
А ИМА ЛИ НАСЛЕДСТВО АРХИТЕКТУРНОТО БЪДЕЩЕ?
По програма фестивалът продължи с темата „Има ли наследството архитектурно бъдеще?“. Арх. Веселин Алексиев, модераторът на събитието, представи дискусионен клуб „Смисъл“ и тримата гости, които разгърнаха същината на проблема от различни гледни точки. По темата говориха арх. Анна Неврокопска, управител на E House Architects и член на управителния съвет на ДАН, арх. Антонина Тритакова от екипа на сдружение „Мещра – Традиционни знания и занаяти“ и Мартин Вандов, национален координатор на ЕАСА България.
Арх. Неврокопска е един от главните виновници за провеждане на дебютното издание на фестивала. Тя представи „Творческа мрежа за културното наследство“ – сдружение, което събира всички, които обичат миналото и вярват, че то има своето бъдеще. Арх. Антонина Тритакова разказа за дейността на сдружение „Мещра“ – група от млади ентусиазирани хора, които работят в сферата на неформалното образование. Тяхна цел е старото познание и традиционните техники да достигнат до по-широк кръг от хора. Мартин Вандов представи ЕАСА България – „нещо много по-старо от мен самия“. Повече за Асамблеята и най-актуалното по темата можете да прочетете тук.
В дискусията бяха разгледани символите на отминали времена като част от колективната реалност.
Паметниците на културата представляват своеобразен маркер на нашето време. Според арх. Неврокопска те всъщност са изключително чувствителни и чупливи и е важно да ги разглеждаме като ресурс, който не е безкраен. Опазването е истинска борба, на която си посветен до живот. Основната мисия на тези, които са се заели с тази задача, е да съхранят обекта в оригинала, в който е бил създаден. Участие в дискусията взеха много от присъстващите.
С наближаването на края на деня дойде време и за кулминацията на фестивала – награждаването на победителите от „V-ти национален конкурс за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство“. Арх. Христина Каменова и арх. Любомира Момчева благодариха на всички спонсори и партньори. След това на сцената беше поканена арх. Габриела Семова, която разказа повече за самото начало на конкурса. Основната му цел всъщност е изграждане на критерии, които са общи и правилни за всички учебни заведения, които се занимават с опазване на архитектурното наследство.
Арх. Георги Бакалов, председателят на Съюза на архитектите, както и арх. Борислав Игнатов, председателят на Камарата на архитектите, поздравиха организаторите и участниците.
„Заедно можем да направим голяма промяна в отношението към опазването на архитектурното наследство.“ – сподели арх. Борислав Игнатов.
Тази година проектите бяха оценени от петчленно жури с председател арх. Дафина Барфончовска. Наградите за победителите бяха обекти на дизайна, развиващи местната творческа индустрия. Всички победители получиха и комплимент от генералния спонсор на събитието – „Рьофикс“ България, подарък от Fritzcola, както и дизайнерска фестивална торбичка с подаръци от другите спонсори.
В категорията „Надграждащи магистърски програми“, където се състезаваха три проекта, победител стана арх. Пламен Агов с проект „Голямата колонада – Вършец“. Той получи комплект ортопедична облегалка и седалка на „Детенсор“ България.
В надпревара в категория „Редовни магистратури“ участваха 22 проекта. Трето място спечели арх. Георги Събев с проект за „Археологически музей в Кипър“. Наградата му беше дизайнерска лампа от работилница „Точка и точка“. Второ място зае арх. Тодор Кръстев, който е разработил проект за „Детски лагер за дунавски бит и риболов“. Той получи комплект ортопедична облегалка и седалка на „Детенсор“ България.
Големият победител в категория „Редовни магистратури“ е арх. Яница Каменова с проект „Възраждане на село Жерка“. Тя спечели дървена маса от „Our Hood“. Всички победители получиха и ваучери за 3D принтиране от B2N.
Борислав Рангелов, управител на денонощен копирен център CopyCom, връчи наградата на публиката. Тя беше спечелена от арх. Незабравка Тушнина с проект „Старопиталището на Пенчо Семов“. Тя спечели компактен хамак от „Айляк хамак“. След церемонията празникът на опазването продължи в пространството на CUSH.BAR.
Благодарим на организаторите за оказаното доверие да бъдем основен медиен партньор, както и на всички виновници това прекрасно събитие да се превърне в реалност! За нас беше удоволствие да проследим фестивала отблизо. До нови срещи от екипа на stroiinfo.com!
Снимки: Елица Миланова
Проекта с гробищата беше с КЛАСИ над всички останали. Победителите имат доста посредствени проекти. Жалко, че креативността не беше възнаградена.