Повечето от нас не са отраснали в столицата и не са имали възможността да живеят с града и да го откриват, докато растат. Други пък не са имали интереса да го опознават досега. Известни на мнозина са „големите“ адреси в София – „Дондуков“ №2, пл. „Княз Александър“ №1, пл. „Народно събрание“ №2, с функцията и архитектурата си. Много по-слабо известни са други, по-малки сгради, предимно бившите жилища на политици, исторически и публични личности.

Едно от най-добрите места за градския откривател в София е квартал „Оборище“ или по-точно зоната му около Докторската градина.

Националният институт за недвижимо културно наследство дори именува групата недвижими културни ценности наоколо като жилищна зона „Докторски паметник“. Характерно за квартала е именно близостта с тази градина. Мястото се е оформило предимно в следосвобожденския период, а разположението му до Народното събрание и въобще до центъра на града го е определило като място за политици и общественици. То е останало и предпочитан жилищен квартал за елита по време на Социализма у нас.

Ако тръгнете от автобусната спирка зад Ректората (спирката на 280) в посока към Военната академия и след това пресечете Докторската градина диагонално, ще се озовете на пресечката на ул. “Оборище“ и ул. “Сан Стефано“. Вляво, по „Сан Стефано“, на номер 6, ще се озовете пред Къщата с ягодите. Тя вече е известна у нас, тъй като от известно време насам има спор за нейното настояще и бъдеще.

Къщата с ягодите | Снимка © Анета Василева | WhAT ASSOCIATION

Наблизо, на „Оборище“ №19, ще застанете пред висока черна ограда, зад която се намира бившата къща на Б. Чапрашикова. Сградата разполага с изключителни качества, била е предпочетена за кратък период  за жилище от самия Тодор Живков. Оградата обаче не позволява на откривателя да види зад нея, изключение правят само няколко тесни пролуки.

На „Сан Стефано“ №11 ще откриете пример от друг период – многофамилна жилищна сграда, построена през втората половина на XX-ти век и предназначена за номенклатурата (политическия елит). Оградата е ниска и сградата може да се наблюдава от другата страна на улицата. Макар и триетажна, сградата има хоризонтална насоченост. Това, заедно с големите ѝ стрехи напомня за архитектурата на Франк Лойд Райт (американски архитект, известен с т.нар. „прериен стил“). Фасадата е облицована с естествен камък, а растителността в двора е внимателно подбрана. В съседство с нея, на №13 виждаме сграда със същите характеристики, но по-големи размери. На „Велико Търново“ № 8-10 е разположен един жилищен блок, отново от периода на Социализма, с много специален детайл на балконите – решетка, издялана от каменни блокове.

Ул. „Сан Стефано“ №11 и №13 | Снимка Google Street View
Ул. „Велико Търново“ №8-10 | Снимка Instagram © christo.landscapes

Обратно на „Оборище“. На №27 и №29 се намират двете сгради на Френското посолство, респективно жилищната сграда на посланика и административната сграда. Жилищната сграда, построена през 1929 г. не се е харесала на съпругата на оригиналния собственик, Ангел (Анжело) Куюмджийски, тъй като при създаването си е била старомодна. Затова през 1935 г. той построява нова къща, в непосредствена близост, на ул. „Велико Търново“ №18 по проект на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов, пример за авангардния тогава модернизъм.

Резиденцията на френския посланик | Снимка © Канал 3

На съседното кръстовище – на „Шипка“ и „Васил Априлов“, ще откриете къщата на Кирил Ботев (№23) и на арх. Фингов (№38), сега изоставена. Двете са представители на стила, наречен Сецесион.

Къщата на Кирил Ботев | Снимка Google Street View
Къщата на арх. Фингов | Снимка Instagram © christo.landscapes

На булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“ №125 ще се озовете пред бившата къща на Александър Чапрашиков, доскоро отдел на Полското посолство, сега изоставена. През решетките се открива гледка към простата и изискана архитектура на сградата, прозорците са увенчани с грациозни женски глави, а цветът на фасадата е мек и спокоен. Къщата създава усещането за средиземноморска вила.

Къщата на Чапрашиков | Снимка © Georgi Marhov

Тези няколко адреса далеч не могат да обхванат красотата и архитектурното разнообразие на кв. „Оборище“. Наберете ги в някоя от мобилните карти, които използвате ежедневно и ги посетете – сами ще откриете оградите, градините, сградите и улиците, които ви или не ви харесват. Така сами ще се убедите, че

Историята говори не само чрез книгите и снимките, а и чрез местата и техния дух.

По този начин разбираме колко важно е всъщност човек да познава средата, в която живее, за да я припознае и обикне. Така тя става част от живота и ежедневието ни, ние се интересуваме и се грижим за нея.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

One Comment

  1. […] на арх. Фингов е неговата къща на ул. „Шипка“ №38, която вероятно вече сте открили. Контрастът между двете сгради е огромен, не заради […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Работилница „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведена в УАСГ
Винербергер и Ховал показват как да изградим качествена среда на обитаване

Практически Workshop на тема „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведен на…