Тайните на градските подземия

През последните години все повече от градовете разкриват тайните на своите подземия. Ежедневно в Рим се появяват отвори, които показват наличието на развита древна инфраструктура и редица археологически находки под съвременния град. Паралелно с това, в редица страни от източна Европа се наблюдава все по-засилени интерес към изследване на наличните подземни коридори, проходи, бункери и тунели, които са били изграждани с най-различни цели. Общото между тях е, че разкриват пред нас загадки и възможности за създаването на модерни алтернативни пространства, които да служат за по-доброто изучаване, възприемане и представяне на историята на човешката цивилизация.

Хилядолетната история, погребана под Рим

През изминалата седмица в сърцето на Рим се появи пропадане, което шокира местните и изненада изследователите. Новообразувалата се дупка е с дължина 3 метра и дълбочина 2,5 метра. Тя се намира на небезизвестния площад Пиаца дела Ротонда, в южния край на който е разположен римският Пантеон. След пропадането на уличната настилка дълбоко под повърхността са открити павирани пътища.

Работа по анализа и разкриването на археологическите слоеве, криещи се под отворилата се през изминалата дупка на централен площад в Рим, започнала веднага след установяването на случая | Източник: dailymail.co.uk

Според експерти камъните, използвани за настилката на улиците, датират от около 27 г. пр. н. е. Вероятно улицата, в която те са били вложени, е обвързана със старата инфраструктура на вътрешноградската улична мрежа от периода. Известен факт е, че един от аспектите, в които римляните са били изключително напреднали, е прокарването на отлични пътища, част от които видими и дори частично използваеми и до днес.

Тайните, криещи се под Рим, остават неразгадани и до днес | Източник: dailymail.co.uk

Според доклад, публикуван в научното издание Smithsonian, градските власти в Рим са били наясно, че древни павета присъстват под повърхността на града, вероятно част от огромна по мащабите си древна транспортно-комуникационна структура. Въпреки това разкопки не са предприети, тъй като научно изследване от подобен мащаб би било пагубно за настоящия облик на града, както и за протичането на нормалното му ежедневие и туристически живот.

Източник: dailymail.co.uk

Подобни потъвания и пропадания са често срещано явление в Рим, като над 100 отвора са регистрирани през 2019 г. и 175 през 2018 г. Те са причинени от дестабилизацията на фундаментните слоеве, дължаща се на комбинацията от пясъчната почва на града и слоевете от стари руини. Поради тези две предпоставки, както и поради тежестта на новоизградения град върху тези почвени участъци, се появяват места с концентрирани напрежения и се разкриват съответните пропадания.

Натрупването на археологически слоеве от различни исторически периоди – характерен селищен модел

Примерите за наличието на древни структури под съвременните градове съществуват из целия свят и не са изключително явление. Напротив, моделът за градеж на нов град, държава или дори имперски съюз върху старо селище, съществувало на същото място или региони, обитавани от предишни цивилизации, е използван дори и от самите римляни.

Сърцето на Римската империя е изградено върху хилядолетни археологически слоеве. Това свидетелства за приемствеността между различни етноси и култури.

Това явление се наблюдава предимно поради вече развитите комуникационни връзки на съответната локация, доброто изложение спрямо географските, климатични и природни дадености и наличието на други съществени фактори. Често те се оказват добра и доказала се предпоставка, която дава известна сигурност, че новооснованото градско формиране би просъществувало във времето.

Подземните тайни на София

Географското място, на което се намира днешният град София, е било обитавано хилядолетия назад. Под съвременния град се разкриват все повече находки от Сердика – крепост, реализирана на това място от римляните. Налични са и следи от предишни местообитания на тракийски племена. Съществуването на толкова богати исторически слоеве под една съвременна европейска столица обаче често пъти създава неимоверен брой проблеми.

Останки от различни сгради и съоръжения, влизащи в състава на Сердика, могат да бъдат видени в централните части на София днес

От една страна, се затруднява прекарването на различните инсталационни мрежи, необходими за функционирането на града, подземните транспортни коридори за преминаването на метрото и изкопните работи за фундиране на сградите. Пред по-голям проблем обаче се изправят специалистите, които се грижат за консервацията и реставрацията на археологическите обекти.

Останки от амфитеатъра, намиращ се в непосредствена близост до крепостните стени на Уплия Сердика. Днес най-добре запазените руини се намират под основите на известен хотел в центъра на града, като там те могат да бъдат разгледани от желаещите. Разкопките са запазени и преплетени в архитектурния образ и интериорното решение на хотела

Възможно ли е да превърнем руините и подземните структури в съвременни пространства?

Отговорите на този все по-често задаван в архитектурните среди въпрос са многостранни. Все повече проектанти се опитват да открият варианти за имплементирането на съвременни инсталации, изложби, музеи и многофункционални пространства в руините, криещи се под съвременния град. Италия е една от страните, която най-активно насърчава работата на своите специалисти в тази посока. Подобни добри примери се откриват и в много други държави.

Кадър от частично реставрирана сграда на територията на изпепеленото от изригването на вулкана Везувий италианско селище Помпей | Източник:

В източна Европа и Русия все по-популярно е превръщането на подземията от периода на социализма в съвременни галерии и пространства за арт представяния. У нас пример за подобна инициатива е идеята на Столична община за нова функция на подземията на Мавзолея на Георги Димитров. Намеренията към пространството са превръщането му в галерия за модерно изкуство, съчетана с места за мултифункционално презентиране. Към момента подземията са неизползваеми, но част от помещенията все още съдържат техниката, необходима за поддържането на функциите на мавзолея.

Кадър от подземията на Мавзолея на Георги Димитров, които към момента са неизползваеми

Предстои да видим какво ще е съдбата на тази и други подобни подземни структури у нас и в чужбина. От голямо значение е тяхната стойност да бъде оценена и консервирана във времето, дори и концепцията за функционалното им осмисляне да бъде изцяло изменена.