Вчера с решение РД 09-09-138/12.11.2018 г. на направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община бе прекратена процедурата по провеждане на открит конкурс с предмет „Изработване на проект за изграждане на мемориал на загиналите войници от първи и шести софийски пехотни полкове“. Причината за това е, че според журито в представените пет проекта мащабите на някои от чертежите не съответстват на изискванията на възложителя, определени в техническото задание, както и че липсват такива, описани в него.

Конкурсът за проект по ЗОП бе обявен през юни 2018 г., почти година след премахването на монумента „1300 години България“ от парка на НДК. Мемориалът на загиналите войници е открит на това място първоначално през 1934 г., но бива сериозно повреден по време на бомбардировките над столицата през 1944 г. В края на 70-те години на миналия век бива премахнат, а паметните плочи и скулптурата на лъв – запазени. Пространството се освобождава за реализирането на НДК и парка около него.

Част от паметните плочи. | Снимка: Дневник

Могат ли архитектурните конкурси и ЗОП да работят заедно?

В страницата на процедура 94270 можем да открием хронологията на конкурса. От протокола от 25.10.2018 се вижда, че според журито проектите не отговарят на изискванията на техническото задание и то решава, че не следва да оценява предложенията. Същият извод откриваме и в протокола от публичното заседание, проведено час по-късно на същия ден. Журито предлага конкурсът да се прекрати.

Озадачаващо е как всички проекти биват дисквалифицирани. Проблемът за архитектурните конкурси и ЗОП обаче има повече от една гледна точка. От една страна, е коректно журито да следва изрично посочените в техническото задание изисквания. От друга, дори и незапознатите с архитектурните мащаби и графика могат да разберат, че има повече от един начин да се визуализира дадена идея. Мащабът на архитектурните чертежи се прецизира според това какво иска да покаже конкретната графика и колко подробна е тя. С по-прости думи – едно и също нещо може да се покаже и в 1:100, и в 1:200, в зависимост от детайлността и информацията в изображението. В такъв случай няма как да не ни притеснява фактът, че трудът на петима участници е пренебрегнат и не е оценен по качество.

Този казус е често срещан в такива формати. Наскоро Ателие 3 архитекти съобщиха за конкурса за нов градски център – Велико Търново и това как 37 от 62 проекта изобщо не са били оценени поради подобни причини. През миналия месец Столична община спря конкурса за площад „Света Неделя“, след като КАБ се оттегли от него, смятайки го за ограничаващ архитектурната изява.

Защо не трябва да пренебрегваме конкурси като този?

През лятото на 2017 г. дебатът за съдбата на монумента „1300 години България“ се разпали, след като бе взето окончателно решение за премахването му. Общественото мнение бе разделено на „за“ и „против“, като и двата лагера имаха своите доводи. Въпреки че това беше възможност да се отвори диалог относно близкото минало, демонтажът на монумента сложи едностранчив край на спора.

Техническото задание на конкурса допуска използването на погребаните в момента релефи на „1300 години България“ като част от проектното решение. Така не пренебрегва напълно този исторически пласт. Въпреки това поглед над състава на журито с представители на Столична община, военните, браншовите организации, НАГ и архитектът, ръководил реконструкцията на парка, ни оставя с впечатлението, че е застъпена само едната страна на дебата. Макар и от различни професионалисти, в него не откриваме хора, които могат да допринесат за избора на балансиран проект, представящ цялата история на мястото.

Тези фактори ни карат да подхождаме със съмнение към конкурса. Заседаването при затворени врати, мълчаливото дисквалифициране на проекти и липсата на прозрачност не са начин за определянето на съдбата на проекти, които имат значение за националната памет. Иначе рискуваме скоро да повторим сблъсъка на различните мнения и да загубим още един къс от така необходимия в днешно време обществен консенсус…

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Новини

One Comment

  1. […] „1300 години България“ приключи едностранчиво, а проведеният конкурс остави всички недоволни. Новият живот на Бузлуджа ще […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Инж. Венета Новакова от ETEM разказва за другата реализация
Гостът в предстоящото събитие на „Лидерите, които строят“ споделя за своя професионален път

Каква е другата реализация, която един инженер може да избере? Познавайки по-специфично пр…