С вълнение искам да ви разкажа за тазгодишната лятна работилница БАСА, която се състоя самостоятелно под шапката на ЕАСА – Европейската асамблея на студентите по архитектура, за която вече сме ви разказвали. Събитието се проведе между 13-ти и 22-ри август в близост до троянското село Белиш, а в него взеха участие близо 60 студенти, преподаватели и чуждестранни лектори, сред които бяха Марко Казагранде и Кристофър Малони.

От студенти за студенти

Започнала като студентски протест срещу университетски практики, голямата асамблея ЕАСА прераства в общество от млади хора, които всяка година от 1981г се събират в различна държава, вдъхновени от една тема. Главното на всяка асамблея са 30-те работилници, които по разнообразни начини разглеждат темата в контекста на избраното място. Тази година темата бе Reality (в превод – „Реалност“) и успешно провокира и обедини много хора, включително не изучаващи архитектура.

Ден първи, Какво е ЕАСА или БАСА? / Снимка: Ивета Донева

Поради извънредната реалност, в която се намираме, EASA България взе решението отново да направи национално събитие като миналогодишното, състояло се в Габрово и Крапец, за което може да прочетете повече тук. Идеята е по този начин да стартира ежегодна асамблея или така наречената БАСА – Българска асамблея за студенти по архитектура, която да продължи да съществува и да се развива самостоятелно и паралелно с европейското събитие.

Най-хубавото кафе е споделеното. Типична утрин по време на ЕАСА събитие. / Снимка: Ивета Донева

Работилниците

Темата предизвика множество интерпретации, вследствие на което бяха създадени 6 работилници. Тазгодишната тема е широка и многопластова и би могла да бъде разкодирана по много начини. Реалността се явява един вид зелен екран, на който можеш да прожектираш идеите си, използвайки собствената си реалност като призма. Но какво се случва, когато на един екран се сбълскат няколко различни прожекции?

Форум. Общността говори. Заедно, / Снимка: Ивета Донева

Работилницата на арх. Виктор Дамов и Рая Димитрова _underreality се фокусира върху изследването на тясната връзка между теория и практика или как чрез ненатрапчиви архитектурни средства може да се постигне колективен дизайн. Първите дни работилницата бе по-скоро теоретична чрез дискусии върху процеси, събития и абсурди. Участниците, носители на собствени различни атмосфери и невидими мрежи от взаимоотношения, търсеха отговор на въпроса “Истинска ли е нашата представа?”

Работилницата _underreality дискутира оживено. / Снимка: Ивета Донева

Финалното проявление бе създаване на експериментална структура – бяло пано, което бе разположено на мястото на разрушен дувар на една от къщите в местността. То имаше за цел да изследва реакциите, които  провокира нещо чисто и бяло, поставено в среда, към която не принадлежи и да отрази чрез взаимодействие и действие общата реалност на всички нас.

Участниците от _underreality подготвят своето финално представяне, / Снимка: Дарина Банова

Многоразмерни вселени с ръководител арх. Мартин Георгиев, преподавател в УАСГ в гр. София, анализираше дали реалността е обективна, субективна или е и двете, като разглеждаше индивидуалните реалности като системи от множество параметри и връзки, обединени в една, в която цари хармония в многообразието и обогатяване чрез множество гледни точки.

Опити за първи плетки. / Снимка: Ивета Донева

Резултатът бе инсталация от нишки, която представяше житейския път на човека, с всички негови измерения, представени чрез пространства, и избори, които той трябва да направи в търсене на себе си. Работилницата бе съпроводена с множество философски ориентирани дискусии, а участниците демонстрираха изключителна отдаденост и търпение в плетенето на близо 5 километра канап за образуването на нишки.

Арх. Георгиев активно помага в осъществяването на инсталацията. / Снимка: Ивета Донева

ЕДНО СЛЕД ДРУГО, чийто ръководител беше Стефан Кръстев, в по-голямата си част бе конструктивна работилница, целяща да създаде верижна реакция от инсталации и уреди, задвижващи се последователно, един от друг, подобно на принципа на доминото, създаваща една реалност, в която цари абсурдът. Целият процес, съставен от действия и противодействия, предизвика абстрактното, креативното и широко отворено мислене на участниците.

Участниците в ЕДНО СЛЕД ДРУГО, правейки поредния опит до заветното 216-то успешно попадение. / Снимка: Ивета Донева

Освен забавната и творческа страна на монетата, участниците изпитаха и своето търпение и постоянство в постигането на цели. Тъй като един от опитите се оказа изключително труден за изпълнение и задвижване на веригата безпроблемно, участниците прекараха 2 дни в безспирни опити, отчаяние, нелепи ситуации и, разбира се, не без много смях до заветния 216-ти опит, в който експериментът бе осъществен, а екипът – удовлетворен.

THINK INSIDE THE BOX с ръководители Сияна Костова и Дана Пейчинова се занимаваше с кутията или по-точно кубът, от който често ни съветват да излезем, за да освободим мисленето си. Този път той бе видят не като ограничение, а като възможност. Работилницата съчета анализ и разсъждения по различни теми, както и тяхното материализиране. Кубът играеше роля на събирателна точка на субективни реалности, чиято съвкупност води до създаване на по-обективна такава. Втората част на уъркшопа участниците анализираха смисловите отношения между отделните кубове, т.е. реалности, както и тяхното положение, видимост, достъпност, според придаденото им значение.

Участниците в THINK INSIDE THE BOX , заедно със своите тютори, щастливи след като са почистили плевнята и изградили новия под. / Снимка: Ивета Донева

В продължение на една седмица участниците, заедно със своите ментори, почистиха една стара плевня и я превърнаха в своето кубче – дом, където изградиха под и го обособиха като място, служещо за работа и почивка. Като финално представяне плевнята бе концептуално разделена на три зони,а сенки и повърхности пък бяха използвани като начин за отражение на реалността, която всеки сам пречупва през своя поглед.

Фрагмент от многото задачки,с които участниците бяха предизвикани да опознаят повече себе си и околните. / Снимка; Ивета Донева

ABSURD, чиито ръководители бяха Дарина Банова и Лия-Мария Станева, бе работилница, фокусирана върху изследването на неспособността ни да достигнем до обективна истина и несъвместимостта на субективните реалности. „Как да го приемем?“ или „да го превърнем в средство“. Работилницата  бе вдъхновена от заобикалящия ни абсурд. От този, който прикриваме чрез илюзорен смисъл, който се проявява в ежедневни ситуации и жестове. И този, който приветстваме с любимата фраза “абсурд“.

Момичетата, в търсене на „абсурда“ в злободневните теми, отразени из българските вестници. / Снимка; Ивета Донева

Крайният резултат на работилницата не беше фиксиран. Участниците имаха пълна свобода да синтезират,  интерпретират и пресъздадат процеса от изминалите дни по свое усещане. Финалната инсталация бе черна палатка с отвор към небето, а идеята бе е тя да приеме функцията на емоционален отдушник. Причината за създаването й е, че въпреки прекрасните колективни изживявания, човек понякога има нужда да остане за малко сам, да помълчи, или да сподели нещо, от което иска да се освободи.

Палтката – „душевен отдушник“ . / Снимка; Дарина Банова

hiddenexsistence бе плануван като pop-up работилница, но впоследствие се превърна в нещо по-голямо. Първоначалната ни идея с Иван Цуров бе да изследваме реалността на незрящите хора и това как те се ориентират в света. За да намалим мащаба на проучването, решихме да се фокусиаме върху дома, като фундаментално пространство за всеки един човек, независимо от зрителните му способности. За целта избрахме и почистихме една изоставена постройка на територията на Марковска махала, но отдалечена от останалите локации на събитието, за да изолираме всякакви външни стимули за участниците по време на експеримента.

Фрагмент от финалната изложба, която бе колаборация с инсталацията на работилницата Многоразмерни вселени. Картичките са на всички участници в експеримента, които след това бяха помолили да изразят и запаметят върху белия лист всички емоции и асоциации, породили се по време на преживяването им като незрящи. / Снимка; Ивета Донева

Създадохме четири типологии на жилищни пространства: тясно и продълговато; широко, с разположени мебели изцяло в центъра на пространството, както и вариация с мебели по периферията, а последното бе до известна степен абсурдно – тясно, обособено с тесни пространства и мебели, организирани по алогичен начин. За да подсилим сетивните усещания, тъй като те бяха единствения водач за участниците, които влизаха в къщата със затворени очи, използвахме платове с най-различни текстури, ароматни билки и свещи, както и фонова променяща се музика.

Снимка от финалната дискусия, по време на която участниците бяха предизвикани с някои задачки. / Снимка: Личен архив

За едни експериментът бе момент за медитация, от други бе възприет като лабиринт, провокиращ сетивата и изследователското у човека. Разбира се, имаше и хора, които проявиха съчувствие към реалността на слепите хора и се замислиха за това, как можем да създаваме архитектура за незрящи. В края на седмицата организирахме дискусия, където заедно си поговорихме за преживяното, а участниците трябваше да пресъздадат пространствата, използвайки само индивидуалните си разкази и спомени.

Ще има ли БАСА 2022?

От години витаеше идеята EASA обществото в България да се увеличи, като асамблеята стане интердисциплинарна. Тази година на територията на Марковка махала към село Белиш мечтата за първи път се превърна в реалност. Събитието също така беляза началото на развитието на арт работилница „Резиденция Белиш“, която ще бъде поле за осъществяване на бъдещи работилници, използващи алтернативни методики в образованието чрез практически дейности. Очакваме с нетърпение следващите събития.

Снимка: Дарина Банова

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станимира Гетова
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Едуардо Тресолди разкрива своята нова инсталация
Ефимерната катедрала, изградена от телена мрежа, е вдъхновена от творчеството на Данте

Инсталацията Sacral или „Сакрален“ на младия италиански творец Едуардо Тресолди ще бъде из…