Можете ли да си представите София без Националния дворец на културата? Монументалният архитектурно-градоустройствен ансамбъл се е превърнал в неразделна част от столицата. Като сцена на председателството на Европейския съюз тази година, пространствата му станаха обект на повишено медийно внимание. Ремонтите със съмнително качество и преди всичко премахването на монумента „1300 години България“ провокираха различни мнения у почти всеки един в българското общество.

Днес ще се върнем по-назад в историята на мястото и ще изследваме какво довежда до строителството на един от най-мащабните проекти у нас. Ще си отговорим на въпроса какви са причините, които водят до първата копка на 25-ти май 1978 г. Няколко са факторите за това и намират своите корени още в средата на миналия век.

РАНЕНИЯТ ГРАД

В периода 1941 – 1944 г. София става жертва на Съюзническите бомбардировки. Функциониращият чрез бул. „Дондуков“, пл. „Света Неделя“, пл. „Александър I“ и пасажа „Свети Никола“ столичен център се нуждая от сериозна реконструкция. Това се оказва удобно и на новата власт, която търси преосмислянето му така, че да може да реализира преди всичко сгради за нуждите си. Така се появява софийското Ларго, а площад „Александър I“ променя името, размера и конфигурацията си, а като нов акцент в него става мавзолеят на Георги Димитров. Поражения има също така и в зоните на юг, където са се  намирали казармите и арсеналът, днешното място на НДК и Южен парк II.

Карта на бомбардираната София | Изображение: ejednevnik.com

ТЪРСЕНЕ НА ДОМ ЗА ОПЕРАТА

Преустройството на столичния център в монументален, представителен ансамбъл търси отговор и на въпроса за ситуирането на нова оперна сграда. В средата на 40-те години се предлага тя да бъде разположена в Княжеската градина, но след това е взето решението там да се разположи Паметникът на съветската армия. Операта се настанява в дома на БЗНС и остава там и до днес. Решението се оказва в някаква степен компромисно, тъй като новият общ устройствен план на София от 1961 г. с ръководител арх. Любомир Нейков предлага терена на казармите като място за оперна сграда със заобикалящ я парк.

РАЗРАСТВАЩАТА СЕ СТОЛИЦА

През 70-те години на миналия век предните две истории започват да гравитират около идеята за реализиране на голям културен и конгресен център на мястото на казармите и арсенала. По това време подобни центрове се изграждат и в останалите части на Европа. Терените с почти индустриален характер се оказват вече в центъра на столицата, а тя, от своя страна, изпитва сериозна недостатъчност от зелени площи и пространства за обществено обслужване. Така започва да се планира реализирането на един от предвидените от плановете на Мусман и Нейков зелени клинове, който свързва столичния център с планината Витоша, най-голямата природна ценност на града, чрез парк. Така казармите, арсеналът и тухларните фабрики се превръщат в Южен парк I, II и III. Първоначално там е трябвало да заемат място и конгресният център и операта, но това събужда несъгласие у САБ заради презастрояването на парковия терен.

Общият устройствен план от 1961 г. На днешното място на НДК се вижда парк, по средата с контур, който предвижда нова оперна сграда. | Изображение: сайт на СО

14-ТИЯТ ВЕК И ИДЕОЛОГИЯТА

Въпреки че след средата на 50-те години тоталитарният режим у нас поема в нова посока и започва да концентрира усилията си не толкова промишлеността, колкото в подобряването на качеството на живота, в началото на 70-те се оказва, че София не може да покрие изискванията за жизнен стандарт, които властта е поставила. Редом с това, в синхрон с теченията в цяла източна Европа, режимът у нас започва да клони към възхвала на националната идентичност. Така се заражда концепцията за 14-тия век в българската история и властта се опитва да наложи идеята, че тя е светлото бъдеще на народа с велика хилядолетна история. По този начин реализирането на Народния тогава дворец на културата става много важно. Той ще бъде средище на културата за цялата нация, ще привлече повече световни събития и ще популяризира България, ще е върховата точка във физическото изражение на честванията на 1300-годишнината на българската държава.

Модел на конструкцията на НДК – комбинирана структура от четири стоманобетонни ядра и стоманени колони и греди. | Снимка: ndk.bg

РЕАЛИЗИРАНЕ НА МАЩАБНИЯ КОМПЛЕКС

Проектът за опера отстъпва пред този за Национален дворец на културата, тъй като вторият се оказва по-значим. САБ отново изказва недоволството си относно ситуирането на сградата, която се явява по средата на оста между центъра на София и планината и така прекъсва връзката с нея. Мнението на професионалната колегия обаче бива пренебрегнато и се взима решение за изпълнение на проекта под ръководството на арх. Александър Баров. Освен сградите са предвидени тунел за метро и метростанция, подземно автомобилно и пешеходно движение, разположени на различни нива и свързани със сградата. Сложният архитектурно-градоустройствен комплекс бива реализиран в рамките на  три години – официалното откриване е на 31-ви март 1981 г.

НДК днес. Обемно-пространствената композиция е нарушена чрез премахването на монумента „1300 години България“. | Снимка: Димо Димчев

НА КАКВО НИ УЧИ ПРОТИВОРЕЧИВАТА ИСТОРИЯ?

Дори в прагматизма на един толкова голям обект се крият красиви противоречия – война и култура, казарма и опера, оръжие и природа – думи, които будят у нас противоположни асоциации. Мястото е пораждало полюсни реакции в обществото както в миналото с аргумента за презастроеността и неофициалната критика на сградата в архитектурните среди, така и днес – със сблъсъка на паметта на двата паметника, с некачествените ремонти, с високопарните срещи с празни обещания, с носталгията и отричането на миналото, с неразбирането на модернистичната естетика.

ВЪПРЕКИ ДИСОНАНСА, НДК Е СРЕДИЩЕ НА КУЛТУРАТА У НАС.

Без значение дали там се провежда поп-фолк, естраден, симфоничен концерт или международна среща, сградата е пространство за общуване, за изразяване на идеи чрез изкуство, за дебат и за отдих. Въпреки името си, което предполага монументалност и формалност, дори доза дистанцираност, НДК е част от ДНК-то на столицата и прониква в ежедневието ни дори чрез пейките, настилките и тревата на заобикалящия го парк. Заради това комплексът е доказал, че трябва да бъде ценен и съхраняван. Въпреки идеологическата амбиция за реализирането му, той се оказва сам по себе си демократичен и отворен към обществото. А добавената му стойност се крие в това, че той е физическо свидетелство за миналото, чиито грешки не трябва да забравяме и повтаряме.

Очаквайте продължение…

 

Източници:

  • Проект ATRIUM – „Транснационално проучване“
  • Станоева, Елица – „София: идеология, градоустройство и живот през социализма“
Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

МЕЖДУ СКУЛПТУРА И АРХИТЕКТУРА
Лондонската мастаба – новата инсталация на Кристо и Жан-Клод

Main image: Wolfgang Volz Лято е и сезонът на отпуски и пътувания е в разгара си. Защо не …