Студена декемврийска събота. Около 40 души, повечето възрастни, са се събрали, за да почетат нечия памет. По скритите от шапки и шалове лица обаче се виждат щастливи физиономии. Поводът е радостен – открива се паметна плоча на основателите на създаденото през 1862 г. читалище „Виделина“ в гр. Пазарджик. На плочата са изписани думите, с които Станислав Доспевски е дал името на институцията:

„Да бъде видело!“.

Откриването се случва два дни след като става ясно, че читалищата в България са номинирани за влизане в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Те действително са уникални по своята същност. Във времето, в което българското население не е имало възможност за мащабни публични здания и организации, читалищата се превръщат в инкубатори на културата. Затова те развиват и своя типология в българската архитектура.

Паметната плоча

Читалищната сграда най-често помещава театрален салон, в който се поставят представления и концерти, библиотека с читалня и няколко други салона, които се използват за клубове по различни дейности и за събирания на гражданите. Те по своему играят ролята на общинските домове в западните държави. Обликът на тези сгради е най-често представителен, с големи и добре украсени пространства. Типологията им обаче остава същата, въпреки че се реализират в различни стилове и строителни традиции – възрожденски, еклектични, модернистични и дори сталински.

Читалище „Виделина“ представлява интересен случай в архитектурата на Пазарджик. Макар и основано през 1862 г., сегашната му сграда е построена в началото на миналия век, а проектът й е бил избран с архитектурен конкурс през 1899 г. Печеливш е проектът на знаменития български архитект Никола Лазаров. Един от най-известните му проекти е сградата на Софийската окръжна палата (днес Министерство на земеделието). Ситуирането на читалище „Виделина“ е решено умело, тъй като то се намира в изключително неблагоприятен триъгълен парцел, заобиколен от улици от всички страни. Акцентирани с класически елементи са западната и северната фасади, първата от които е посрещала влизащите в града, а втората, заедно с бившето класно училище и военния клуб, образува един от най-представителните архитектурни ансамбли в града.

Нереализиран детайл на прозорците в големия салон, подписан от арх. Никола Лазаров

Западната фасада е решена с три плоскости, които „вдлъбват“ входа на сградата. Тя често се оприличава от пазарджиклии като разтворена книга. Богато орнаментираната входна врата отвежда в голямо, сумрачно фоайе, което пък съвсем логично отвежда към балетния салон и голямата зала. Пространството на голямата зала е тъмно, донякъде мистично, защото днес осветлението често е слабо, но над сцената, в ключовия камък, е изваян ликът на бог Аполон, покровител на изкуството. Гредите на покривната конструкция са „облечени“ по западноевропейски маниер в бяла гипсова мазилка и подсилват архитектоничността на сградата.

Западната фасада

Още едно забележително помещение е малкият салон на втория етаж. То има шестоъгълна форма, а стените му завършват с детайлни холкери, които се преливат с тавана. Залата, макар и гледаща на север, се облива от светлина от трите големи прозореца. Именно те откриват гледка към малкия парк между математическата гимназия и Военния клуб.

Един от прозорците на големия салон

Днес, когато Пазарджик си има театър, кино, регионален исторически музей, регионална библиотека, концертна и спортна зала, пространствата на читалището често са пусти. Няколкото на брой школи и клубове не могат да изпълнят с живот залите оградени от дебели, студени стени.

Дали читалищата си отиват, или успяват да не потънат в морето на масовата култура?

Дори и в покритите с ламперии от „соц-а“ салони и скритите от гипскартон тавани, пробитите от криви топлопроводни тръби стени и подове и продупчените за климатици фасади човек може да види творбата на майстор, която гордо чака да бъде преоткрита.

Снимки: Георги Мърхов

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

One Comment

  1. […] на страната могат да се срещнат разнообразни читалищни сгради, носещи характеристики на различни архитектурни […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Как да разрешаваме конфликти при работата в екип
HILTI за работата в екип пред Академия Лидерите

Първият модул на сезон 4 на Академия Лидерите започна с HILTI. Темата „Работа в екип и пра…