През октомври на големия екран се появи „Жокера“ – психологически трилър на Тод Филипс, който усилено ще коментираме поне до Оскарите. Тази година се навършват и 30 години от излизането на считаната за една от най-добрите екранизации на „Батман“ с режисьор Тим Бъртън. Двата персонажа са създадени през далечната 1940 г. в поредицата на ДиСи Комикс и интересът към тях не спира и до днес. За това свидетелстват множеството прочити през годините, представящи образа на град на социална несправедливост, неконтролируема престъпност и неспирен бунт. Как средата всъщност влияе на обществото?

Нека разгледаме Gotham City – една антиутопия, актуална и днес.

Сумрачен, сив и прашен – добре дошли в Готъм. | Кадър от „Батман“ (1989 г.)

Филмовият шедьовър „Жокера“ от тази година заслужи овациите на кино критиците.

Анализирането на героя и сюжета се превърнаха в тема №1. Персонажът е най-големият враг на Батман и миналото му се счита за неизвестно. Филмовият прочит на Тод Филипс отваря съвсем нова страница в историята. Той ни представя как наслояването на неизличими проблеми в детството, натиск и подигравки от страна на обществото, агресивна и неблагоприятна среда довеждат до рязкото отключването на защитната реакция на героя. Артър Флек се изправя срещу тези, които са го тормозили, и превръща себе си в Жокера.

Важни за филма са както емоционалните, така и пространствените внушения. Навел глава, героят се качва по стълбище, добиващо съвсем друго послание в края на екранизацията. | „Жокера“ (2019 г.)

Въплъщение на злото ли е Жокера или злото се крие в града, който обитава?

Филми, интерпретиращи измислен свят, отделят особено внимание на кинематографията. Идеята за Готъм започва от комикс, представящ вечната борба между доброто и злото. Градът е олицетворение на провала на градската управа, причинила дълбоко вкоренена престъпност, бедност и мръсотия. Контекстът изначално смачква и принизява човешкия мащаб. По този начин той деформира и взаимоотношенията, реакциите и мислите на обитателите си – както не само Готъм, а и всеки реален град несъзнателно влияе върху нас.

Началната сцена на „Батман“, разкриваща зловещите сгради, надвиснали над обитателите на града.

Изобразяван множество пъти по различни начини, през годините атмосферата му е вдъхновена и оформяна от образи в Ню Йорк, Чикаго, Лондон, Хонг Конг и др. Умишлено действието не се развива в Ню Йорк, както първоначално е замислено. Авторът не желае да идентифицира подобна идея с реалността, която обитаваме.

Източник: comixology.eu

Нека си припомним Коулун – един градски феномен, съществувал в Хонг Конг до 90-те.

Архитектурната среда като средство за изграждане на образ

Неслучайно се спирам точно върху тези два филма, създадени 30 години един от друг. Идеята за града е една и съща; изразните средства се променят. В „Батман“ от 1989 г. можем да видим постоянен сумрак, обгърнат от мъгла. Архитектурата е създадена като странна смесица от готика, брутализъм и арт деко. Градът е като машина, която ще ни погълне; такива са и действията, които провокира.

Апартаментът на Вики Вейл е оформен в стил арт деко. | „Батман“ (1989 г.)

В „Жокера“ от 2019 г. Готъм има по-фино присъствие, но е не по-малко важен за изграждането на сюжета. Ако се вгледаме в кадрите, улиците отново са зарити с боклук и вандализъм. Градът обаче напомня на настоящето – футуризмът е отстъпил пред суровия образ на реалността. За разлика от сивотата на „Батман“, тук Тед Филипс е заложил на цвета в множество гами и контрасти. Играта със светлина и пространство рисува внушения, които засилват беизходицата на героя. Има много жълто, зелено, червено – но отенъците носят усещане за болест и напрежение.

Кое идва първо – градът или престъпленията?

Антиутопиите се създават, за да преекспонират социални проблеми и така да ни напомнят за съществуването им. Отразявайки симптомите на едно болно общество, те плашат със силата, с която влияят на героите си. Междувременно твърде непозната е концепцията, че градовете оформят начина ни живот.

Ако се грижим по-добре за средата, която обитаваме, това гаранция ли е за по-щастливо и хармонично общество?

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Какви са тенденциите при жилищните комплекси?
Yes Invest разказват повече за Sunny Garden

Срещам се с арх. Димитър Димитров и инж. Антония Димитрова от Yes Invest, които са едновре…