Африканската архитектура между математиката и вярата

Ако можехме да облечем африканската култура в една дума, то тя може би била „танц“. Освен във виртуозното им танцово изкуство, такъв наблюдаваме и във всички останали аспекти от бита им. Танцът е в ритуалите им, в динамиката на прическите им, в подскачащите форми и цветове по дрехите им, в неправилното, във вълнообразните фасади и покриви, и дори в самоорганизиращата се структура на градовете им.

Всичко е ритъм.

Оказва се обаче, че зад привидно хаотичната игра на звуци и структури, в африканската архитектура, дизайн, музика и дори обществена организация, се среща геометричен ред, непознат на математиката до XIX век, но широко разпространен в природата. Беноа Манделброт за пръв път използва термин за този математически куриоз като го нарича „фрактал“.

Какво представлява фракталът?

Източник https://brilliant.org

От латински „fractus“ означава „счупен“. Оттам фракталът е начупена, динамична фигура, която може безкрайно да се развива и винаги да изглежда цялостна, тъй като е съставена от повтарящи се самоподобни елементи, но в произволни мащаби. Всяка част е същата като цялото, но по-малка. Фракталната зависимост се наблюдава често в природните елементи като някои растения, облаците, скалите и дори човешките органи.

Източник: https://500px.com

По време на изследванията си върху етно-математиката, американският професор Рон Еглаш открива, че същият този природен принцип на организация е основен и в изграждането на африканските селища. Често срещано е една форма да се развива мащабно, като например започне от кръгли стаи в кръгли къщи и достигне кръгло очертание на цялото селище. Такъв е случаят с Ба-Ила , селище в Южна Замбия. В йерархична подредба от по-малки към по-големи се разполагат къщите на семействата по големия ринг, в средата е поставен кръгът на вожда и неговите близки, а в него се помещава едно съвсем малко село в селото. Това е пространство е толкова тясно, че не е предвидено да бъде обитаемо от човек. Смята се, че там живеят духовете на предците. Те, от своя страна, също вероятно имат свое село в селото, което прави развитието на фрактала на практика безкрайно. Любопитно е, че тази подредба на форми няма само физическо измерение, тя е свързана с духовните вярвания на племето. Материята е само част от едно невидимо вселенско цяло.

Източник: http://www.rpi.edu/

Източник: http://www.rpi.edu/

В някои структури фракталната подредба има влияние и върху динамиката на поведението, като например дворецът в Логоне-Бирни, Камерун. Там преминаването през различните по мащаб помещения ни насочва към промяна и развитие на поведението ни. Спирала очертава пътя ни през фрактала, като във всяко следващо пространство степента ни на смирение по пътя към духовния водач се увеличава. В случая фракталната структура е напълно съзнателна и кривата на движение е търсено усложнена, защото символизира духовния път, който е осеян с препятствия и учи на търпение.

В повечето случаи материалният фрактал под формата на градове, къщи и стаи се разгръща до най-малки мащаби, включително съдове и предмети в домовете, докато достигне духовното си измерение. Кухните в селцето Нанкани в Мали, например, което е структурирано като цилиндричен фрактал, са оборудвани със специални съдове. Жените притежават свой собствен фрактал от натрупани мащабно едни върху други гърнета, наречена „заланга“, като най малката купа на върха му се смята за дом на женската душа. След смъртта на домакинята нейната купа се счупва, за да позволи на душата да се слее с вечността.От градоустройството и формообразуването фракталът се развива към фасадното оформление и декорацията на къщите. Пъстрите къщи на Тиебеле са пример за безкрайното въображение и майсторство на местните при боравенето с фракталните принципи и цветовете. И тук рисуването на орнаментиката е част от духовните ритуали на племето. Само жените украсяват къщите, като има строг ред на възрастов принцип кой какво рисува. Формите на колибите пък отразяват социалния статус на хората в племето.

Източник: http://www.ninaadler.com

Не само селищата, храмовете и стенните декорации боравят с фрактали в Африканското изкуство – текстилът и дизайнът също. Дори прическите често се унасят по фракталната мода. Самият Рон Еглаш разработва софтуер, с който да преподава геометрия на деца, в който те да създават собствени симулации на дизайн на плитки.

Източник: http://alveyworld.pineview.org

Забележителен е принципът на изграждане на фракталите в текстилната обработка. В традиционното младоженско одеяло на племето фулани, например, тъкачите твърдят, че е вплетена духовна енергия, която със всяка последователна итерация увеличава силата си. В средата тя достига своя връх и е опасно да бъде прекъсвано тъкането точно в тази точка. Затова младоженците трябва да носят на тъкача храна и ободряващи напитки, за да не се прекъсне процесът точно в тази му част.

Източник: https://collections.artsmia.org

“Бездънни чудеса извират от прости правила, които постоянно се повтарят.“ – казва Беноа Манделброт. Осмислянето на фракталния принцип може да се разгледа като намиране на реда в природния хаос. Не е чудно, че точно африканската култура борави с фрактали вместо с Eвклидова геометрия. В африканските вярвания съществува мистична силa и всичко в природата, хората и нещата са подчинени на нея. Няма начало и край, повтаряемостта продължава завинаги.

Основни източници: Eglash, R. African Fractals, African Fractals: Modern Computing and Indigenous Design Rutgers University Press, 1999.