Влиянието на биологията върху бъдещето на архитектурата

Излезе книгата “Now We See Now: Architecture and research by The Living”, в която Дейвид Бенджамин разказва за връзката между биологията и архитектурата и за “приемането на сградите като живи биологични предмети”. Публикацията представя проектите и проучванията на The Living – проектантска фирма, базирана в Ню Йорк, на която авторът е основател. Компанията е развила уникален подход, използвайки нови технологии, материали и нарастващото поле на генеративния дизайн (дизайн, който използва софтуер, за да пресъздава и дори надминава процесите на природната еволюция). Тези методи са амбициозни, но също така “сурови”, като се прилагат често на временни прототипи и тяхната ефективност се проверява в процес на работа.

Прототипни проекти от книгата

The Living Light

Снимка: The Living

Проектът представлява перманентна инсталация в Сеул, Южна Корея, която реагира на качеството на въздуха в реално време и разменя текстови съобщения. Интерактивният павилион демонстрира как архитектурата може да бъде полезна в разпространяването на информация, особено когато тя е свързана със здравето на обществото.
Конструкцията се изразява в голяма карта на града, а качеството на въздуха в различните райони е индикирано чрез светлина. Първо всеки квартал “свети”, ако въздухът в него е по-добър от преди година, а на всеки кръгъл час картата угасва и светлините на кварталите се появяват в ред на най-добро качество на въздуха. Гражданите могат да изпратят съобщение на павилиона, съдържащо пощенски код и да получат отговор с данни за мястото в реално време. Това кара съответният квартал да излъчва мигаща светлина.

The Living Cities

Снимка: The Living

Дискусията за “умните градове” нараства все повече, а този проект доказва възможността сградите да извършват комуникация, досега типична само за живите същества. Тя се изразява в това те да “говорят” една с друга, споделяйки актуална информация за заобикалящата ги среда. “Сградите могат да споделят сензорни данни една с друга, да създават социални мрежи (като Фейсбук за сгради), и да си взаимодействат при изпълнението на задачи като планиране на консумацията на енергия и намаляването на върховите изисквания за енергия”, пише Бенджамин. Това е подобно на начина, по който дърветата в горите разменят информация за суша или болести чрез микоризни (гъбични) мрежи.

Hy-Fi

Снимка: The Living

Музеят на модерните изкуства в Ню Йорк и неговият сателит МоМА PS1 възлагат проект, в който биоразградими тухли са използвани за построяването на временна конструкция за провеждане на културни мероприятия. Тухлите са създадени чрез иновативната органична комбинация от отпадъци от царевични стъбла и гъби, която вследствие на биологични процеси се превръща в здрав материал за 5 дни без допълнителна енергия. След тримесечен период постройката е разглобена, а тухлите са превърнати в органична тор, която е използвана в местните обществени градини.

Bionic Partition

Снимка: The Living

По поръчка на Airbus, The Living развива метална преграда, която се използва при самолети. Тя е по-лека и по-здрава от настоящите продукти на пазара. Създадена е чрез комбинация от генеративен дизайн, 3D принтиране и биологични алгоритми, извлечени при процеса на развитие на слузести плесени. Нейната лекота допринася за спестяването на гориво и намалява въглеродните емисии, потенциално до един милион метрични тона въглерод на година.

Bio-processing

Снимка: The Living

В този проект The Living използва живи биологични клетки като миниатюрни компютри. Позовавайки се на ксилемата – клетка, която се намира в стъблата на растенията, те използват биологични алгоритми, за да извлекат нейната форма в 3D вид. След това тя бива доразвита чрез метод за размножаване на клетките в стъклени плоскости.
Резултатите са впечатляващи. Новополучените форми са ефикасни в структурата си и равномерното разпределение на материал и дори могат да бъдат използвани в архитектурата. Най-основното в проекта е, че той показва, че “съвместната работа” между дизайнер и растителна клетка позволява създаването на продукт, с който дори човек и компютър не биха се справили.