Skip to main content
search

Как си представяте една неделя? В зимните дни вкъщи с чаша чай, а през лятото – в парка.  „Борисовата градина“ е един от добрите примери за предпочитана дестинация за разходка, почивка или различни развлечения. Миналата 2017г. паркът навърши 135г. Повече за историята на „Борисовата градина“ може да откриете тук.

Какво се случва днес?

Заседанието на специализирания състав на Общинския експертен съвет по устройството на територията (ОЕСУТ) се проведе на 30.01.2018г. На него се разгледаха проекти за подробни устройствени планове и техни изменения.

Нека се върнем назад.

Борисовата градина в края на 30-те години (Снимка: ©http://stara-sofia.com)

Първият устройствен план на градината е изготвен от Даниел Неф. През годините паркът се е развивал и обогатявал. През социалистическия период в развитието му през 1946г. се изработва генерален план за реконструкция. Градината е превърната в място за отдих и е преименувана на „Парк на свободата“.  През 1957-1960г.  е изготвен проект за благоустройство на територията до ул. “Драган Цанков”  от колектив с ръководители арх. Иван Евгениев и Стефан Добрев. Арх. Георги Радославов печели конкурса за концепция за реконструкция на цялата територия през 1984г.  Изясняването на собствеността е причина за спирането по процедурно решение на СОС на ПУП на представителната част на парка през 2001г. През годините може да се открие приемственост на плановите решение на парка.

През април 2017 година беше представен проекта за Подробен устройствен план на парк “Борисова градина”. Съюзът на архитектите в България, съвместно с направление “Архитектура и градоустройство” към Столична община са организатори на представянето. Проектът е разработен от “Ковачев Архитекти” ООД. Компанията спечели конкурса през 2015г.

Парк “Борисова градина” – подробен устройствен план (Снимка: ©https://www.sofia-agk.com)

Основните цели на проекта:

  • Обектите с голяма историческа стойност и обществена значимост се запазват, като се допуска минимална намеса в облика им и прилежащите зелени площи. Такива сгради са лятната къпалня “Мария Луиза”, Националният стадион “Васил Левски”, комплекс “Българска армия”, Националният колодрум “Сердика” и Телевизионната кула. Сградите и съоръженията, които нямат пряка значимост и съществуването им е необосновано, се премахват.

Лятната къпалня “Мария Луиза” в София, (Снимка: ©http://www.lostbulgaria.com)

  • Запазване на парка като място за отдих и културно обогатяване. Предлага се нов прочит на функционалното зониране.
  • Запазване и включване на знакови атракции за жителите на София.
  • Забранява се движението на автомобили до територията на парка.
  • Предложени са наземен уличен паркинг и места за паркиране при основните подходи към парка без навлизането в парковата територия. Предвижда се и изграждане на велосипедни алеи за доразвиване на второстепенната велосипедна мрежа.
  • Осигуряване на пешеходен достъп и развиване на връзки – пешеходни мостове с олекотена визия и екодукти.

Реализирането на проекта се разделя в две части. В първия етап се предвижда възстановяването на обектите “Трите дансинга”, “Водното каналче”, “Детска сфетофарна площадка” и изключителната държавна собственост в “Дендрариума”. В него се включва и изграждането на атракционна железница, подлези и пасарелки и възраждане на летния театър. Вторият етап съдържа преместване на конната база и кортовете на “Спортна София”, създаване на посетителски информационен център и възраждане на къпалнята “Мария Луиза”.

На столичния колодрум – юни 1952г.
(Снимка: ©http://photoarhiv-todorslavchev.com)

Борисовата градина е една от забележителностите на София. Той е място, което искаме да запазим от шума на колите, от заведенията и да се насладим на природата и тишината.

Източник:  ©ПОДРОБЕН УСТРОЙСТВЕН ПЛАН – ПЛАН ЗА РЕГУЛАЦИЯ И ЗАСТРОЯВАНЕ НА м. ПАРК „БОРИСОВА ГРАДИНА” – ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЕКТ

Траяна Цветкова

Асистент в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Мотивирана и амбициозна. Вярва, че най-големият враг на креативността е съмнението.

Остави коментар

Close Menu