Skip to main content
search

На 26.06 в Гьоте Институт София се проведе дискусия на тема “Културно наследство. Споделено наследство – споделено бъдеще“. Причината за организирането на панела е „Европейската година на културното наследство“. В нея взеха участие както български, така и международни гости. Главните действащи лица в дискусията бяха проф. Матиас Вемхоф – директор на Музея за праистория и ранна история в Берлин, Симоне Рудолф – специалист европейски проекти към Гьоте-институт, Амелия Гешева – зам.-министър на културата и доц. Елена Кантарева – художник-реставратор. Модератор беше Виктор Янков – зам. директор „Международни отношения“ на „Пловдив 2019“.

В залата се събраха представители на различни сектори от публичната сфера с отношение към темата, както и студенти, архитекти и будни граждани. Панелът започна с кратко изказване на всички дискутиращи, свързано с техния поглед към опазването на културното наследство и европейската година, посветена на него. Симоне Рудолф коментира наследството като ресурс за развитие. Тя отбеляза влиянието му върху всички други икономики в Европейския Съюз.

„Също като природата наследството не познава граници – то е общо европейско благо.“

Тя отбеляза и мястото на студентската програма Еразъм+, която цели културен обмен между младите поколения. Проф. Матиас Вемхоф продължи темата, като спомена колко е важно обществото да осъзнава стойността на културното наследство. Според него всичко започва с възпитанието на децата и учениците чрез обучения в училище, посещение на музеи и т.н. „Ние всички носим отговорността за опазването на културното наследство.“  Идеята за подобна инициатива е възникнала още през 70-те години на миналия век, когато в Германия е взето решение за организиране на Година за опазване на паметниците на културата. Това е вдъхновено от тежките разрушения върху сградите по време на Втората световна война. По-късно с осъзнаването на всички ценности на наследството, включително и на нематериалното, се достига до създаването на Европейската година на културното наследство и ежегодни Европейски столици на културата.

Зам.-министърът на културата – Амелия Гешева, използва случая, за да отбележи различните инициативи и срещи, случили се по времето на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Тя определи културното наследство като основен фактор за развитие на ЕС в бъдеще. „То трябва да стане стратегически ресурс за развитие.“ Зам.-министър Гешева не пропусна да спомене задоволството си от това, че в публиката присъстват много млади хора и представители на образователната сфера.

„Наследството е общо благо и обща отговорност!“.

В тази връзка тя спомена и организирането на множество инициативи в общините през септември месец, които ще бъдат посветени на Европейската година на културното наследство. Зам.-министър Гешева смята, че е важно МОН да вземе отношение по този въпрос и да внесе в училищата специални часове по история, свързани с културното наследство, както и посещения на музеи и събития в програмата на учениците.

След това думата беше дадена на доц. Елена Кантарева – художник-реставратор, работил върху проектите за Малката и Епископската базилика в Пловдив. Тя коментира развитието на тези проекти. Специално внимание беше обърнато на едно много важно инфраструктурно решение, което достига до премахване на основна пътна артерия в Пловдив, за да може изцяло да бъде разкрита Епископската базилика. В тази връзка се повдигна дебат за това как се вземат решения при такъв сблъсък между голям инвестиционен проект и опазване на културното наследство. Това беше важна препратка към актуалния в момента проблем със Скаптопара. Коментирано беше, че такива решения се вземат от редица експерти, които дават своето становище. „Всеки обект е индивидуален и няма общоприет начин, който да бъде валиден за всички подобни случаи.“

Следваща беше темата за хипертрофията на туристическия интерес като един от най-големите проблеми на културното наследство в наши дни. Проф. Вемхоф коментира, че вече се наблюдава промяна в характера на някои градове, породена от този проблем. Търсенето и намирането на точния баланс е много сложно. Амелия Гешова отбеляза, че културният туризъм трябва да бъде щадящ към обектите.

Наследството трябва да бъде наблюдавано и преживявано чрез съвременни методи, но без да се създава риск за него.

След панела се премина към дискусия с присъстващите. Коментира се липсата на дигитализация в сферата на културното наследство – на текстови източници и на регистъра на НИНКН. Повдигна се въпросът, свързан с опазването на социалистическото наследство у нас. Проф. Вемхоф коментира, че в това отношение Берлин може да бъде сравнен със София. Всеки такъв обект трябва да бъде изследван и да бъде определена неговата значимост за обществото днес. В Германия много сгради от периода на национал-социализма и комунизма днес са опазени и интегрирани в съвременния начин на живот. Арх . Любомира Момчева от дружество „Архитектурно наследство“ отправи въпрос към зам.-министър Гешева, свързан със стимулите на държавата към частни сгради – недвижими културни ценности. Въпросът беше породен от факта, че често техните собственици имат желание за опазване и интегриране на тези обекти, но процесът е много труден, най-често поради огромните финансови инвестиции. Това е и един от основните проблеми на опазването в България – липсата на достатъчно частни и държавни средства. Зам.-министър Гешова коментира, че и в момента има стимули и програми, по които собствениците могат да кандидатстват, но те не са достатъчни и в бъдеще ще се работи по тези проблеми.

Конференцията завърши с характерен цитат от Европейската година на културното наследство: Културното наследство е универсална ценност. Важно е да го съхраняваме и предаваме на бъдещите поколения. Може да гледате на наследството като на нещо „от миналото“, но то всъщност се променя, когато си взаимодействаме с него.

Снимки: Иван-Александър Иванов

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu