Skip to main content
search

Собствениците на емблематичната за близкото минало кафе-сладкарница „Феята“ в ж.к. „Яворов“, София, са уведомили община „Средец“ за намеренията си да я съборят. Следва тя да се произнесе за временната организация на движението, плана за безопасност и здраве и плана за управление на строителните отпадъци.

Какво като премахнат тази „съборетина“?

Вероятно това са мислите, които нахлуват в главата ви, ако успеете да си спомните коя е сградата. Сякаш напоследък примерите като този зачестяват и лека-полека започва да изчезва цял пласт от българската архитектурна история – част от нея, която заслужава да бъде опазена.

Състояние на сградата към 2012 г. | Снимка: vladimiryosifov.blogspot.com

Считан за първия жилищен комплекс в столицата, ж.к. „Яворов“ (тогава „Ленин“) е завършен през 1961 г. по проект на арх. Васил Вълчанов. Въпреки гръмкото си име, проектът не изпъква с претенцията за възхвала на властващата идеология, а с идеята за качествена жилищна среда. Резултатът от това виждаме и до днес – предимно четириетажни жилищни сгради, тихи улици, гъсто озеленяване и големи междублокови пространства на няколко минути от центъра на София. В комплекса и около него са предвидени училища и детски градини, а някога – ресторант и кафе-сладкарница. През 1998 г. целият жилищен комплекс е вписан в световния регистър за паметници на модерната архитектура на ДОКОМОМО – международната организация за документиране и опазване на модерната архитектура.

Снимка: socbg.com

В началото на този век освидетелствахме разрушаването на ресторанта – „Ропотамо“, разположен от другата страна на бул. „Ситняково“, като имаше планове за изграждане на 104-метров небостъргач на негово място. Кафе-сладкарница „Феята“ бива приватизирана през 1999 г., а малко по-късно започва да се пристроява, но строежът е прекъснат. Така сградата достига до актуалното си състояние на тъжна и неугледна разруха. Днес се предвижда на нейно място да бъдат построени офиси с ресторант.

Модернистичният комплекс все още не е оценен от държавата и обществото

Въпреки решение на Националния съвет за опазване на недвижимите културни ценности от 12.07.2008 г., с което ж.к. “Яворов” получава превантивна защита по реда на чл. 10, ал. 3 от ЗУТ и вписването в регистъра на ДОКОМОМО, комплексът все още не е обявен за недвижима културна ценност. Той обаче е физическо доказателство за периода от българската история, в който държавата скъсва със сталинизма и обръща поглед към актуалните тенденции в световната архитектура. Ж.к. „Яворов“ е в пълно съзвучие с изградената наблизо по същото време зала „Универсиада“ с автор арх. Александър Баров, която носи белезите на зрелия модернизъм. Кафе-сладкарница „Феята“ и ресторант „Ропотамо“ изпъкват като акценти в ансамбъла със своя хоризонтализъм, големи прозорци и изпипани детайли от бетон, метал и камък.

Жилищният комплекс и ресторант “Ропотамо” в строеж, 60-те години на ХХ век. | Снимка: “Изгубената България”

Макар също лишена от „опасните“ идеологически послания, кафе-сладкарницата ще последва съдбата на допълващия я ресторант. И двата примера ни показват, че все още нямаме достатъчната времева дистанция, за да оценим качествената, авторска архитектура в България от втората половина на двадесети век. Може би това минало ни се струва твърде овехтяло, а опазването на неговото културно наследство – лоша политика. То е изключително важно, защото носи духа на миналото и всички негови негативи и позитиви. Докато събаряме, не бива да забравяме и да опазваме качествените сгради. Иначе, продължавайки в този дух, се обричаме на това да останем само с повтаряемите и произведени на конвейер некачествени решения от близкото минало.

Още за архитектурата на България от втората половина на XX-ти век можете да научите тук.

 

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu