В последните седмици ставаме свидетели на течащ дебат за съдбата на археологическите находки, открити по трасето на строящата се автомагистрала „Струма“. Предполага се, че става въпрос за тракийското и антично селище Скаптопара. На археолозите и инженерите бе даден срок от месец и половина, за да намерят подходящо решение на този казус. Това се случва по време на европейската година на културното наследство. Според сайта на Министерството на културата „Целта на Европейската година на културното наследство е да се насърчат повече хора да откриват и изучават културното наследство на Европа, както и да се засили чувството на принадлежност на европейците към общото европейско семейство.“ Затова нека разгледаме по-внимателно до каква степен се стремим към изпълняването на тези цели.

КАКВО Е СКАПТОПАРА?

Археологическите разкопки западно от града до момента не са открили доказателство, че това селище е именно античната Скаптопара. Смята се, че селището е тракийски и римски предшественик на днешния Благоевград. Близо до това място е открит през 1868 г. скаптопаренският надпис от 238 г., който представлява молба на жителите на града до римския император Гордиан III. Според Цветана Дремсизова-Нелчинова (Из „Археологически паметници в Благоевградски окръг.“ София, 1987) крепостта се намира на 3.08 км северно по права линия от центъра на град Благоевград. Това показва и справка в дигиталния атлас на римската империя. Върху площ от около шест декара се откриват следи от крепостна стена и ъглова кула. Днешните проучвания се намират на разстояние от няколко километра югозападно и в момента възлизат на 60 декара. Досега са открити част от римско село, римска фамилна гробница – мавзолей, както и част от римска вила – три отделни археологически комплекса. В последните дни специалистите изказват различни становища, които ни представят обекта първоначално като много ценен именно заради тези находки, а в последствие като предимно „основи с нетраен градеж.“ Тези противоречиви мнения оставят обществото да разсъждава неинформирано и емоционално относно съдбата на археологическия обект.

Тухлите показват, че става въпрос не само за основи, но и зидове. Височините на останките не са малки, което не се среща често в обектите от този период. | Снимка: БГНЕС

САМО НИЕ ЛИ СЕ СБЛЪСКВАМЕ С ТОВА?

България е страна с богато историческо и културно наследство. Неизбежно е строителството ни постоянно да среща проблемите на неговото опазване. За добро или лошо сме изостанали в сравнение с други държави, но може би точно това би ни помогнало да се замислим, че добри практики в това отношение съществуват.

Отсечката на британската магистрала А14 между Кеймбридж и Хънтингдън претърпява промени вече повече от година насам. Въпреки че проектът е на стойност 1,5 милиарда британски лири, площта от около 350 хектара (3500 декара) бива постоянно проучвана, без британските медии да наблягат на забавянията на строежа и неговата цена, а напротив – те следят случая и информират обществото за находките, които биват откривани.

АРХЕОЛОГИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО Е ДЕЛИКАТНО И УЯЗВИМО.

В проучвателните дейности до Благоевград ежедневно участват 150 работници и 31 археолози. Тези процеси обаче далеч се различават от копаенето за целите на строителството. Находките се почистват и заснемат внимателно, всички открити предмети се датират с три координата, което впоследствие спомага за тяхното коректно датиране.

Интересен случай в това отношение е светилището „Иседотай“ в Япония, през което било планирано да премине автомагистрала. Правителството взема решение за запазването на откритите на място каменни кръгове след обществен и експертен натиск през 1996 г. Изграден е нов път, заобикалящ обекта. Наблизо е изградена и железопътна линия с променено трасе, което да не наруши светилището. „Иседотай“ вече е предложено за вписване в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО и очаква своето одобрение. Японският опит ни показва, че пренебрегнати места като това могат да се окажат много по-значими след задълбочени проучвания.

Снимка: БГНЕС

ПЛАШАТ ЛИ НИ ОСКЪПЯВАНЕТО И ЗАБАВЯНЕТО?

Обществото е разделено. В момента се обсъждат различни възможности – преместване на трасето на пътя, преместване на находките, разкриване на целия комплекс. Във форумите за строителство се срещат различни мнения, поставящи наследството пред магистралата и обратното. Нека се замислим. Колко често проектите у нас се забавят и струват повече от очакваното? Дали срокът от месец и половина е достатъчен, за да може специалистите да проучват декари археологическо наследство и да дадат коректно становище? Не е ли нереалистичен? За сравнение – в този срок трудно бихте могли да планирате и направите основен ремонт на един апартамент.

ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА ПРИОРИТЕТИ

Изместване на трасето прогнозира забавяне на строежа с 3-4 години. Закъде бързаме, имайки предвид, че 40 години строихме автомагистрала „Тракия“? Трябва ли заради това с лека ръка да пренебрегнем наследство на повече от 18 века? Бъдещето на Скаптопара и автомагистрала „Струма“ не се самоизключват, обектите дори биха могли да си взаимодействат. Може би ще бъде взето информирано и работещо решение, ако в сегашната година на наследството то действително е приоритет. Оставаме в очакване на развитието по темата.

Още относно наследството можете да прочетете тук.

Източници:
„Биволь“ – bivol.bg
НАИМ – naim.bg
Дигитален атлас на римската империя – dare.ht.lu.se
Български крепости – bulgariancastles.com
The Guardian – theguardian.com

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Силната автобиография и доброто първо впечатление
Мирослава Николова от HCS разказва за това как да спечелим желаната работа

Първият модул от Сезон 3 на Академия Лидерите бе проведен на 10-ти октомври. За това как д…