Всички ние живеем в градове, пълни с изоставени сгради. Сигурна съм, че сте виждали такива зад ъгъла или на път за работа. Вероятно сте чували истории за част от тях. Преди около месец в статия, озаглавена „Изоставени 2“, ви запознахме с катедрали, в които е останал само споменът за вярата.
Днес ще се пренесем в различни кътчета на България, за да кажем може би последно сбогом на красивите, но забравени сгради.
Вярвам, че във всеки град има една изоставена сграда, която преди е била символ на гордост и слава. Няма как да не започна с родното си място, Казанлък, и монумента на връх Бузлуджа. Рушащ се от години, днес той е в списъка на най-застрашените обекти на културното наследство в Европа за 2018г.
След седем години строителство на 23-ти август 1981г. тържествено е открит идеологическият монумент. Днес от красивите мозайки, белия мрамор и рисунките е останал само споменът. Там високо над градове и села все още се извисява 12-метровата звезда да напомня за предишната си слава. Проектът на арх. Дора Иванова за консервация на паметника на връх Бузлуджа дава една от гледните точки за съхранението му.
Старопиталището на Пенчо Семов
Недалеч от родния ми град, в Габрово, се намира бившата вила на Пенчо Семов. В началото на годината Министерският съвет разреши продажбата чрез търг на недвижимите имоти, известни като „Старопиталище и прилежащия му парк“. Те са собственост на Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова“ АД, Габрово.
Завещанието на Пенчо Семов тази сграда да приютява работници във фабриките му, журналисти и възрастни хора е забравена в миналото. Красивата архитектурна творба, дело на Никола Гръблев, тъне в разруха. Днес съдбата ѝ е трагична. Децата от близката детска градина странят от нея, а единствено бръшлянът все още прегръща умиращата ѝ красота.
Само девизът „Труд, любов и постоянство“ напомня за историята на някогашния ѝ собственик. Една светлина в тунела е дипломният проект на арх. Деница Недева за реставрация и адаптация на сградата като хотел и галерия.
https://www.youtube.com/watch?v=A_hWMpauThg&t=3s
Железопътен завод, гр. София
Неминуемо част от пътуващите от Централна железопътна гара, гр. София са забелязали разрушаващия се железопътен завод. Уникалният комплекс, носел названието „Главна железопътна работилница“, е построен през 1888г. Функционира до 2003г., след което е оставен на произвола на съдбата.
Разрушаващ се, той все още пази частица от предишната си красота. Именно там е произведен първият български локомотив. Красивият комплекс, тънещ в забрава, не остава незабелязан. Арх. Елена Петкова изготвя проект за преустройство на завода като център за занаяти.
Всички тези сгради привличат вниманието на млади архитекти. Изготвят се проекти за съхранението им, но времето показва, че те често остават само мечта…
Дали може умиращите сгради да се възродят или ще останат просто красив спомен, носещ частица минало и слава?
Заглавна снимка: ©https://www.facebook.com/joro.hadjiev – „За мишките и хората“ – Жоро Хаджиев
