Към недрата на земята

Всички помним как като деца сме копаели дупки в пясъка с лопатка и нестихващ интерес – дупката става все по-голяма и по-дълбока, а ние се питаме възможно ли е да стигнем до центъра на Земята. Е, ако имате брат или сестра, те със сигурност са ви убедили, че ще появите някъде в Китай, ако продължавате да изкопавате мокрия пясък.

Малките деца порастват, но някои от тях не забравят мечтата си да стигнат до недрата на Земята.

Най-дълбокият изкоп в света

Вярата в необятните възможности пред науката и технологиите е причината за бързия прогрес в много сфери – както в космоса, така и под земята. През XIIв. китайците изкопават кладенци с дълбочина 1 200м, а през 1930г. учени в Европа достигат до 3 000м. Но това е само началото.

Американският проект „Mohole” (Mo – от хърватския специалист Мохровичич, а hole – озн. дупка) е ръководен от American Miscellaneous Society и финансиран от Националната научна фондация. Той цели да проучи тънките слоеве на земната кора под океана и да осигури нови данни за науката. Сключен е договор с Global Marine в Лос Анджелис за използването на нефтения пробив (CUSS I). Първата фаза е изпълнена през пролетта на 1961г. в близост до брега на Гуадалупе, Мексико. Пробиват се пет дупки, най-дълбоката на 183м под морското дъно. Въпреки интересните резултати след първоначално сондиране, проектът е изоставен през 1966 г. поради липса на финансиране. Тази програма вдъхновява последващите успехи на Океанската сондажна програма, Интегрираната океанска сондажна програма и настоящата програма за изследване на океана.

Проектът “Мohole” през 1960г. (Снимка: ©https://news.nationalgeographic.com)

Началото на един мащабен проект

На около 10 км от град Заполярний се намира един от най-дълбоките сондажи в историята на човечеството. През 1962г. проектът е стартиран от Междуведомствения научен съвет на СССР по изучаване на недрата на Земята и свръхдълбоките сондажи. Целта му е да се достигне до дълбочина от 15 000м, да се проучат слоевете на земната кора и характеристиките на геоложките процеси и явления. Мястото на проекта, Мурманската област на Колския полуостров, не е случайно – то е резултат от тригодишни проучвания на специален екип. Сондирането започва през 1970г, след подготовка и строеж на площадката. Проектът започва от централен изкоп. Oт него се разклоняват сондажи, най-дълбокият от който SG-3. За сондирането се използват методите за добиване на нефт, но при дълбочина над 7 263м, се разработва уникален апарат „Уралмаш-15000“. Проектът продължава и през 1981г. е завършен вторият етап с достигането на 10 000м, като се изпреварва нефтеният кладенец Bertha Rogers в Оклахома, САЩ с дълбочина 9583м. Две години по-късно дейностите са спрени на впечатляващите 12 000м.

Архивни снимки от проекта (Снимка: ©http://gallery.pechenga.ru)

Инцидентът

На 27 септември 1984г. след рутинна операция се оказва, че дълбоко в недрата остават пет километра тръби. Това налага започването от 7 000м дълбочина и загубването на дългогодишна работа. Аварията забавя проектът с шест години. През 1989г. се достига дълбочина от 12 226м, въпреки предвидените на учените 13 500м. Високите температури и тежките условия водят до замразяване на проекта през 1992г. Благодарение на Колския сондаж се дават отговори на редица въпроси за техниката за изследване, сеизмичната активност, разположението на пластовете и различни геоложки процеси. Какво се крие в сондажа с дълбочина 12 226м и ширина едва 23см? Отговорът е скрит под тежък капак на километри от гр. Заполярний.

SG-3 (Снимка: ©https://nplus1.ru)

Най-дълбокият сондаж в света

Колският свръхдълбок сондаж е вписан в книгата на рекордите на „Гинес“ и до 2008г. е най-дългият сондаж в света, докато нефтения кладенец Maersk Oil BD-04A (в Катар) с неговите 12 290 метра не го изпреварва. През 2011 г. Сахалин-1 Odoptu OP-11, (на остров Сахалин) достигащ 12 345 метра дълбочина, е определен за световен рекордьор, а първенецът днес е Z-40, в Chayvo с обща дълбочина от 13 000м.

Снимка: ©https://www.fuelfighter.co.uk

Колко точно са 13 000м? За паралел Марианската падина е с дълбочина 11 022м, а най-високият връх на Земята –вр. Еверест е 8848м.

Най-широкият изкоп в света

Bingham Canyon Mine, по-известна като Kennecott, е открита мина за мед и се намира югозападно от Солд Лейк Сити, Юта. Открита е през 1906г. и е собственост на Rio Tinto Group. Размерите ѝ днес са впечатляващи – тя е дълбока 1 200м и широка 4 500м. Тя осигурява работа на около 2000 работници и е произвела над 19 млн. тона материал за повече от век, повече от всяка друга мина в света. От 2010 г. насам Kennecott Utah Copper е вторият по големина производител на мед в САЩ.

На 10-ти април 2013г. работниците са евакуирани след регистриране от радарното оборудване на промяна на наклона, от 1мм до 5мм. Същата вечер по североизточната стена се образува свлачище с огромни размери – над 160т материал се преместват със скорост над 100мили/час. Свлачището причинява над 50% намаляване на продукцията през следващата година. Повече за Bingham Canyon Mine може да откриете в новия виртуален посетителски център, където може да научите за сградите, дейността и да се насладите на спиращи дъха гледки от най-широкия изкоп в света.