Новите Норми за проектиране на пътища са налице

Техническите изисквания и нормативи за пътно проектиране на в България са уредени с Наредба № 1 от 2000 г. за проектиране на пътища, а основна и неизменна част от нея са Нормите за проектиране на пътища. През годините те са се утвърдили като Библията в сферата на проектирането на всички шосета, включително и на преминаващите такива през населени места и промишлени зони.

Действащите до момента норми, които са взаимствани почти напълно от немските и съветските, са изготвяни по вече остарял модел и текстовете им не са актуални. В тях липсват важни раздели, отнасящи се до проектиране на пътни възли и кръгови кръстовища, както и на зони за отдих.

Сега е разработен проект за изменение на Наредбата за проектиране на пътища, респективно Нормите за проектиране на пътища. За целта е сформирана междуведомствена работна група за актуализация на нормативни актове в областта на транспортната инфраструктура. Проектът на нормативния документ може да бъде разгледан на сайта на издаващото го Министерство на регионалното развитие и благоустройството, където е публикуван за обществено обсъждане. Той актуализира досега действащите Норми, като ги надгражда, допълва и коригира по начин, привеждащ ги в съответствие с европейските изисквания за пътна безопасност и прилагащ добрите европейски практики. Нормативният акт ще се отнася както за ново строителство, така и за реконструкция и рехабилитация на пътни обекти. Също така с него ще се уреди липсващото досега регламентиране на обхвата и съдържанието конкретно за пътните проекти.

Еко поглед

Прегръщайки съвременната екологична философия, прокарването на трасетата на новите автомобилни пътища е заложено да става през необработваеми и слабо продуктивни земи, а земеделски терени с трайни насаждения ще се избягват, като преминаването на пътя следва се осъществява по границите им. Идеята е и при проектирането на реконструкции на съществуващи трасета тези насоки да бъдат водещи. В светлината на това, вододайните зони и природните резервати също ще се заложат като „забранени зони”. Населените места, курортните комплекси и лечебно-възстановителните центрове ще бъдат обхождани, с цел транзитния трафик да бъде изведен извън техните ареали. Обходните пътища на селищата ще преминават по възможност от подветрената страна на преобладаващите ветрове, т.е. застрояването на селищата да се използва като своеобразен „щит” срещу нахлуващите силни ветрове. Новост е и предложението в пътните проекти да се предвиждат паркинги, предназначени за спиране на автомобили, превозващи опасни товари.

Новости при кръстовищата

С Наредбата ще бъде обърнато специално внимание на кръстовищата, така важни за целия процес на автомобилното движение. Въведени са нови видове кръстовища, а полето за видимост на водачите ще се подобри както от главното, така и от второстепенното направление на кръстовищата. Новите видове кръгови кръстовища се предвижда да бъдат изграждани на места, където се пресичат повече от четири клона и/или направленията сключват остри ъгли на пресичане, както и в места, където обикновеното кръстовище би било със сложна геометрия. Според Наредбата такива съоръжения са подходящи и при ситуация, в която разликата в прогнозния трафик по основното и второстепенното направление на движението е не повече от 30%. В подобни случаи на практика е трудно да се установи кое е главното направление и определянето на път с предимство не би отговаряло адекватно на транспортното натоварване.

Други промени и въведения

Проектонаредбата регламентира и т.нар. безопасна зона, която започва от края на активната лента за движение и варира от 1,5 м до 10 м в зависимост от класа на пътя. Предназначението й е да се предотвратят или намалят последствията от пътнотранспортни произшествия при напускане на платното за движение.

Основно нововъведение е проектите неминуемо да осигуряват радио- или телефонна връзка по автомагистралите и скоростните пътища.

За останалите пътища това ще става само при доказана техническа и икономическа целесъобразност.

Проектът на Наредбата обръща специално внимание на техническите средства за организация и регулиране на движението, на предпазните и направляващите устройства и на осветлението в участъци със специфични условия на движение.

Важен пункт е подобряването на изискванията за отводняване на пътното тяло, с които се регламентира и осигуряването на условия за бързо отвеждане на повърхностните води встрани от пътното платно. С това следва осезаемо да се повиши пътната безопасност при неблагоприятни метеорологични условия, като се каже „довиждане“ на добре познатия ни аквапланинг.

Пораждаща симпатии е нововъведената алтернатива при пътища с две платна за движение вариант да бъде не само разделянето им от стандартната разделителна ивица, а и отделянето им едно от друго на по-големи разстояния.

В по-смелия случай платната могат да се разполагат и едно над друго.

Това ще се прилага при тежки теренни условия и доказана целесъобразност.

Функционалните, проектните и транспортните характеристики на пътищата ще се приведат към изискванията на Закона за движение по пътищата, и по-специално към максималната допустима скорост от 140 км/ч. Актуализираните пътни габарити ще осигуряват възможност за проектиране и изграждане на автомагистрали при тежки теренни условия. В тези случаи предложението е аутобаните да се предвиждат с проектна скорост 100 км/ч. С цел повишаване плавността и комфорта на пътуване, разликата в проектните скорости в два съседни хомогенни участъка няма да превишава 10 км/ч.

Териториалното устрояване е залегнало като важност с изискванията пътищата да осигуряват възможно най-добри транспортни връзки с административните центрове в района или с пътищата от по-висок клас. „Най-краткият път“ ще бъде приоритет при осигуряване на свързаността между отделните райони и населени места.

Браншът с нетърпение чака въвеждането на новите правила за пътно проектиране, които трябва да снабдят с глътки свеж въздух задушаващия се организъм на пътното дело в страната ни. За редовия шофьор остава надеждата за повишаване качеството на родните пътища в обозримо бъдеще.