Окупирани къщи

Окупирането на изоставени постройки и пространства е социален феномен, известен по цял свят. В превод от английски думата ”squat” означава ”настанявам се”. Оттам представителите на движението „скуатинг” буквално се нанасят в чужди имоти, като не плащат наем, нито имат права над собствеността. Движението започва още през седемнадесети век, а днес окупираните къщи са над един милиард.

Източник: https://www.libremercado.com

Причините за превземането на изоставени сгради обикновено са икономически и политически. Обитателите на „скуата” са както групи малцинства или социално слаби, така и активисти, които вярват в алтернативни модели на икономическо поведение. В тези места намират убежище също артисти, които нямат ателиета, инициатори на събития, социално насочени организации, анархисти или дори студенти.

Източник: http://www.okupatutambien.net

В основата на ”скуат” идеологията е премахването на частната собственост, намаляването на финансовата зависимост и търсенето на политика за самоуправление.

Източник: https://www.pinterest.com

Една от страните-пионери на социалното движение е Холандия. Окупирането е напълно приемлива дейност за холандците до 2010г., когато е обявено за престъпление. Паметник на славното минало днес остава къщата ”Vrankrijk” в Амстердам. Сградата е окупирана през 1982г., за да предотврати построяването на апартаменти на нейно място. Днес, новите й купувачи я превръщат в кафене, където се обсъжда глобализацията.

Източник: https://yersinia.wordpress.com

Може би най-популярната окупирана къща е “Tacheles” в Берлин. През 1908 г. започва като търговски център, по-късно през Втората световна война остава в ръцете на нацистите, а след падането на Берлинската стена бива окупирана от група артисти, които я превръщат в културен център. Последните й обитатели биват изгонени през 2012г., но паметта й още се пази по рисунките на стените й.

Източник: https://nomadiccosmopolitan.files.wordpress.com

Най-мащабната акция на окупиране се случва в известния небостъргач ”Prestes Maia” в Сао Паоло. Над 2000 души живеят съвместно в 22-етажната постройка. Бившата текстилна фабрика днес може да се разгледа като вертикален град, в който не само съжителстват близо 500 семейства, но и сe организират всевъзможни активности. Социални, културни и образователни събития оживяват доскоро маргиналния квартал. В мащаб като този окупираният небостъргач е нещо повече от приют, той е социален експеримент и нов тип жилищно ядро.

Източник: http://www.elsalmoncontracorriente.es

Интересен и съвсем скорошен пример за окупирано пространство е Неаполската ”ОPG”. Бивш затвор и по-късно психиатрична клиника, мястото пази спомените за преживяното, като въпреки окупацията си, килиите на горните етажи остават непокътнати. На над 9000 кв.м площ се простира днешният социален център. Освен културни събития, ”ОPG” днес предлага дом и здравни услуги на много емигранти и хора в нужда. Лекари, артисти , спортисти и много други работят безплатно в полза на нуждаещите се. Окупацията на бившата клиника се случва едва през 2012 г., след като болницата затваря врати през 2007г.

Заселването на изоставените сгради е естествен процес, който се явява като отзвук на недостатъчното пространство за всички желаещи да живеят в градовете и големите разлики в социалните статуси. Новите социални ядра дават покрив, възможност за артистична изява и безплатни дейности. Те са пример за нов алтернативен подход към изоставените постройки и поставят под въпрос съвременната икономика и обществен ред.

Още за социалните жилища и бъдещето им в България можете да прочетете тук.