Защо е ценно русенското летище?

Поправка от 20.12.2022 – на заседание на СЕСОНКЦ към Министерството на културата бе гласувано сградата на летището да се обяви за недвижима културна ценност с категория национално значение.

Тази седмица Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) обяви, че сградата на летище Русе е предложена за обект, на който да бъде предоставен статут на недвижима културна ценност.

Предложението е направено от експерти на българската секция към Международната организация за документиране и опазване на сгради на модерното движение – Докомомо България. Очаква се в най-скоро време сградата да получи статут и да се нареди до другите примери на следвоенната архитектура, които вече получиха своето законово признание.

Главната фасада на летището. Снимка: Докомомо България

Пътят към предложението

В началото на 2021 г. Докомомо България разбира за намерения за инвестиция в летището, които могат да променят оригиналния му образ, който се е капсулирал във времето. След като сградата е била изоставена през 1998 г. в нея са запазени всички елементи на екстериора и интериора, което го прави един от редките образци, оцелели до днес в напълно автентичен вид.

Инвестиционните намерения, които се появяват в началото на годината касаят само терена на летището, като под никакъв начин не вземат предвид сградата или нейните ценностни качества.

Източник: Капитал – Малайзийски полет към село Щръклево

Проектът предвижда изграждането на типов индустриален парк и напълно нов летищен терминал. Притесненията за попадане на сградата под риск от драстични промени в структурата, мотивира експертите от Докомомо България да преследват законова протекция за сградата от страна на НИНКН.

В изготвянето на документацията по предложението за вписване на сградата като недвижима културна ценност участват арх. Венцислав Илиев, арх. Любинка Стоилова и арх. Никола Янев.

С помощта на НИНКН се очаква сградата да получи заслужения статут в най-близко време.

Като резултат от това ще бъде възможно след 30-годишно прекъсване, сградата да посреща отново пътници в автентичния си вид, което ще я превърне в единствения по рода си терминал в страната.

Част от интериора на сградата. Снимка: НИНКН

Ценностните качества на сградата

Летището е построено между 1972-1976 г. Дело е на русенския архитект Йордан Бояджиев.

Сградата се отличава с архитектурата на следвоенния модернизъм, комбинирана с властвалия тогава подход на синтез с изкуствата.

Той се реализира чрез интегрирането на монументални пластики, дело на скулптора Галин Малакчиев. През цялото време върху тях се работи в колаборация с арх. Бояджиев. Впечатляващо пано от стоманобетон на главната фасада приветства посетителите, а пътническата зала се краси от окачено ефирно месингово кълбо. Още една свободностояща скулптура дело на Цветана Атанасова се разполага на кръстовището, което води към летището.

Композицията в интериор вляво и скулптурата на кръстовището вдясно. Снимки: Докомомо България

Основното тяло на сградата е характерния за модернизма остъклен паралепипед.

Масивна вантова козирка посреща посетителите на летището. Пътническата зала осигурява панорама към излитащите и кацащите самолети. Обемът на контролната кула създава хармония в образа и се явява като елегантен акцент в композицията. В интериора на залата умело са комбинирани материали и цветове.

Мебелите са оригинални, проектирани от архитекта на сградата.

И до днес са запазени в своя автентичен вид на оригиналните си места. Това превръща сградата в своеобразна „капсула“ на времето, където то е спряло и е запечатало архитектурата и дизайна на сградата такива, каквито са били проектирани през 70-те.

Стъпките в опазването на следвоенната архитектура в България

Досега четири обекта от следвоенния период притежават статут на недвижима културна ценност: паметникът „Създатели на българската държава“ в Шумен, парк „Камбаните“, лагерът в Белене, и центъра на Димитровград с парк „Марица“. Паметникът на Бузлуджа също бе предложен за статут през тази година и очаква финално решение.

Димитровград. Снимка: Община Димитровград

Паметникът на Бузлуджа – недвижима културна ценност

Паметниците, получили статут отразяват положителни моменти от миналото, т.е. при тях липсва факторът на „неудобното наследство“ – те се виждат като положителни образи в очите на обществото и удостояването им с такъв е логично.

Концлагерът Белене става културна ценност

Статутът на Белене от друга страна се базира на запазването на негативния спомен за миналото, за да не се повтори то отново и запаметява съдбите на всички, които са останали потърпевши от репресиите на миналия строй. Димитровград пък е най-амбициозния и мащабен градоустройствен проект на Народна Република България.

Паметникът в Шумен. Снимка: Марин Тодоров

Паметникът в Шумен стана национална ценност

Първата обществена сграда, номинирана за статут

Предложението за статут на летището в Русе отваря нова страница в протекцията на следвоенния модернизъм.

Всъщност това е първата сграда, изградена в този стил, която ще бъде вписана като недвижима културна ценност. С реализацията на това намерение НИНКН ще посочи, че е готова да оцени още подобни примери.

Защитата на летище Русе е важна стъпка за признаването на качествата на мащабното обществено строителство в периода 1944 – 1989 г. Обществените сгради, създавани тогава, и до днес заемат централно място в градовете ни и играят значима роля в обществения живот.

Интериор на сградата. Снимка: НИНКН

Точно затова признаването на ценностните качества на сграда като летището на Русе, която е успяла да капсулира в себе си духа на времето от 70-те и 80-те, изразен в класически модернистични линии, хармоничен синтез между архитектурата и изкуствата и интериора, е голяма стъпка напред в съхраняването на най-активния строителен период в българската история – следвоенният.

Голяма част на законовите протекции на сгради от следвоенния период се случиха през последните години.

Това говори за постепенното, но стремглаво осъзнаване на следвоенния период и неговата архитектура като ценни.

В УАСГ преди три години започнаха да се провеждат лекции за архитектурата на следвоенния период. Софияплан в колаборация с Ново архитектурно наследство (НАН) подбраха най-значимите примери от периода в столицата.

Инициативата Ново архитектурно наследтво.

Резултатите от проекта на Софияплан и НАН

С активната работа на експертите от НАН пък се стигна до промяна на проекта, който предвиждаше разрушаването на ценностните характеристики на Театър София. Днес Докомомо успяват да защитят първата сграда в стила на следвоенния модернизъм. В посока за защита и опазване на това наследство се работи активно, но проблемите също са налице.

Нов проект предвижда обезличаването на театър София

Надяваме се скоро да сме свидетели на успешен комплексен подход към наследството на периода от страна на отговорните институции, който да цели защитата на още повече значими примери. Няколко такива статута са успех, но когато ги сравним с многобройните значими образци на периода, разпръснати из цялата страна, броят им е недостатъчен за съхранението на историческия спомен и културния пласт.

Източници: