Олимпийските игри в Сараево са забележително събитие само по себе си, тъй като са били първите игри, проведени в социалистическа държава, говореща славянски езици. Тази статия разглежда информация от по-голямо цялостно историческо проучване върху всички архитектурни творби и инфраструктури, които са били изградени за Зимните олимпийски игри в Сараево, като основните елементи са спортните локации и зали, олимпийските селища и хотелите.

Винтидж изображение на церемониите по откриването на олимпийските игри в Сараево./ Източник: www.spomenikdatabase.org

Спортни локации

Централна роля за цялото събитие заема градския стадион Koševo Olympic Stadium. Той е бил построен още през 1947 година на мястото на голямо изкуствено езеро и функционира като централен спортен комплекс за местни и международни събития. След като Косово печели домакинството, стадионът претърпява реновации по проект на архитектите Lidumil Alikalfić и Dušan Đapa, за да побере очакваната многобройна публика, която е била около 45 000 души по време на церемонията за запалването на огъня. Въпреки  Югосласвката война между 1991 и 2001 година, стадионът бива възстановен бързо и отваря врати отново през 1997 година.

Футболен мач, който се провежда на олимпийския стадион „Кошево“ в Сараево. / Източник: www.spomenikdatabase.org

Спортна зала „Зетра“

За разлика от стадиона, тази зала била изградена специално за целите на събитието, а нейната стойност била най-висока спрямо всички останали проекти. Целта й била да приюти Световното първенство по бързо пързаляне с кънки. Oсновната форма на стадиона е съставена от шест масивни стоманени ферми, които поддържат тежестта на цялата конструкция Над тази ъглова модернистична конструкция били положени медни покривни панели, а гредите на тавана били оставени видими. Капацитетът на стадиона е приблизително 12 000 души, а името на комплекса „Zetra“ се запомня донякъде като загадъчно и противоречиво. По време на игрите в залата са се провели състезания по бързо пързаляне с кънки, хокей на лед и фигурно пързаляне, включително и церемониите по закриване на Олимпийските игри.

Изглед към екстериора на олимпийската зала Zetra в Сараево. / Източник: www.spomenikdatabase.org

По време на обсадата на Сараево обаче залата е ударена от ракети, което нанася катастрофални щети на арената, а впоследствие бива използвана от френски войници като военен пост. В края на войната през 1995 г., залата била в порутено състояние, докато Международният олимпийски комитет намира средства за реконструирането и през 1999 година сградата е възстановена, а вътре е организиран малък музей, посветен на историята на игрите в Сараево.

Снимка на интериора на зала „Зетра“, където може да видим откритата покривна конструкция./ Източник: www.spomenikdatabase.org

Олимпийска писта за бобслей и сана 

Сгушени в гъстите иглолистни гори на планината Требевич, южно от центъра на Сараево, са останките от пистата за бобслей и сана. Една от целите на олимпийските организатори и проектанти била да направят тази писта не само функционална и устойчива, но достъпна и ангажираща за местните граждани и зрители, като ги приближи до действието и ги примами да станат свидетели на спорт, който може би не са виждали преди. Избрано било проектното предложение на сараевския инженер Горазд Бучар, който е бил строител по занаят, но работил и по изграждането на техническите факултети на университетите в Сараево, Риека и Осиек.

Изглед от върха на руините на олимпийските ски скокове./ Източник: www.spomenikdatabase.org

Самата писта била иновативна по своя дизайн и конструкция, тъй като била използвана системата „торкрет“, чрез която бетоновата каша се разпръсква върху дадената стоманена армирана конструкция, а това значително намалява разходите в сравнение с традиционния процес на изливане на бетон. Пистата е конструирана от малки участъци, които й позволяват да се трансформира, пръвръщайки се в една голяма единична писта с дължина 1 570 м или в три по-малки писти в зависимост от нуждите на даденото състезание.

Изглед от 1984 г. на началната точка за олимпийската писта за бобслей в Сараево./ Източник: www.spomenikdatabase.org

Междувременно пешеходни пасарелки били разположени напречно по по-голямата част от дължината на пистата, за да позволят на зрителите по-близък достъп до действието на бобслейците и състезателите по спортове. По това време пистата била сред най-бързите и най-стръмните в света и считана за инженерно чудо.

Източник: www.spomenikdatabase.org

Днес пистата е изрисувана на места от улични артисти и е притегателен елемент за туристи и местните жители.

Олимпийските селища

Друг основен елемент на всички игри са така наречените олимпийски селища. Най-главното селище, проектирано за игрите в Сараево, е „Добриня“ и е изградено стратегически близко до главното международно летище, а освен това е било предвидено за настаняване както на олимпийски спортисти, така и на членове на олимпийския чуждестранен корпус.

Изглед от 1984 г. на някои от жилищните единици в олимпийското село „Добриня“ в Сараево../ Източник: www.spomenikdatabase.org

Разположено на площ над 250 хектара, селището се състои от над 2100 жилищни единици, организирани във високи кули и жилищни блокове. Устройството на комплекса се характеризира с добре изградена ортогонална мрежова система и богати зелени пространства. Фасадното оформление е много по-динамично и с геометрично сложен вид, което не е типично за архитектурата на Сараево, а множество журналисти описват колко приятен е бил престоят им там по време на игрите.

След приключването на събитието правителството на Сараево адаптира бившето олимпийско селище „Добриня“ за използване от постоянно нарастващото население на града, а към края на 80-те години то достига население от 40 000 жители.

 

Съвременен изглед на някои от жилищните единици в олимпийското село Добриня в Сараево. / Източник: www.spomenikdatabase.org

По време на босненската война обаче Добриня става първа линия при обсадата на Сараево, а впоследствие стотици жители са убити, а неизвестен брой домове – напълно унищожени. Когато войната приключва с Дейтънското споразумение през 1995 г., новата гранична линия преминава точно през Добриня, дори в някои случаи разделя сгради и апартаменти на две.

Въпреки това, бившите руини на Добриня до голяма степен са възстановени, а кварталът сега изглежда красив и оживен, въпреки че все още могат да се видят оставащи белези от обсадата. Голям стенопис на Вучко (олимпийският талисман на Сараево) е възстановен от общината с надеждата, че подчертаването на олимпийското наследство на района може привлича повече туристи в района.

Хотели

Един от най-забележителните примери е хотелът Vučko, който обаче за жалост не е достигнал запазен до нас. Проектиран е със стръмни скатни линии на покрива, достигащи почти до земята, които засилват идеята на архитекта за сливане на архитектурата и околния ландшафт.

Старинен изглед от югославската ера на хотел Vučko в планината Яхорина близо до Сараево./ Източник: www.spomenikdatabase.org

Скатният покрив се опирал на рамкова конструкция, доминирана от голи, небоядисани греди от жълт бор. В допълнение към тях и интериорът (стени и мебели), изградени от същия материал, белите гипсови стени, не само следват традиционната регионална архитектура, но и внасят яркостта на отразения сняг дори и в най-мрачния от зимните дни.

Източник: www.spomenikdatabase.org

Трябва да се отбележи, че при работата си по проекта Углен упражнява своята архитектурна философия на „цялостен дизайн“, според която трябва да се създаде не само структурата на сградата, но и нейния интериорен дизайн, мебели, орнаментика и много други. В интервю за Oris Magazine той споделя също, че хотел Vučko “счупва стерилната атмосфера на хотелите, където гостът е поставен в центъра на събитията и създава нова атмосфера, която е в хармония със средата и провокира усещания чрез различните пространства и архитектурни елементи”. За съжаление обаче, след войната хотелът бива напълно разрушен, а новоизграденият през 2008 година няма никаква прилика с предишния.

Интериорът на хотел Vučko в покрайнините на Сараево./ Източник: www.spomenikdatabase.org

Подобни временни събития повдигат разнообразни въпроси, тъй като оставят голям отпечатък както върху околната среда, така и върху архитектурния облик на страната домакин. В този случай част от архитектурното наследство на игрите в Сараево е понесло ударите на войната и съдържа места, които провокират лоши спомени, а някои са дори опасни и би следвало да бъдат разрушени.

Може ли да се каже, че големите събития са добър катализатор за развитието на градовете или по-скоро разрушават прилежащия ландшафт? Как трябва да подхождаме в бъдеще към строежа на нова мащабна инфраструктура в планините и особено защитени местности? 

Въпреки това Сараево би могло да се приеме като добър пример за възстановяване и адаптация на сградния фонд, останал като наследство след приключването на игрите.

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станимира Гетова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Архитектурните макети: как се правят и защо да ги използваме
Да почерпим вдъхновение от световноизвестни архитекти

Две изложби това лято – Aldo Rossi: The Architect and the Cities и In the Light of Naples,…