Паметникът на свободата

„..на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторйя кат легенда грей..“

Иван Вазов

На днешния ден се навършват 140 години от Освобождението на България. Празникът се чества във всички кътчета на страната. В Стара Загора се проведе шествие с 300-метровия национален трибагреник, а най-дългото знаме – 740 м, ушито от ученици и деца от Плевен, беше дарено на Панорама „Плевенска епопея 1877“. Eдва ли съществува българин, който да не е посетил мястото на ожесточените битки на легендарния връх Шипка. Усложнените метеорологични условия, обилните снеговалежи, притесниха гражданите за пътната обстановка към прохода преди националния празник на България.

Паметникът на свободата (Снимка: ©https://evgenidinev.photoshelter.com)

Подстъпите към „Паметника на свободата“ бяха разчистени от двадесет машини и сто души, изпратени от община Казанлък. Екипите работиха в продължение на няколко дни за разчистването на стъпалата до паметника. Стотици хора изкачиха стълбите до Паметника на Шипка. Някак като магия слънце огряваше заветния връх.

Историята на паметника

„Най-големият паметник, който ознаменува освобождението на България.“– каза за монумента на Шипка Чавдар Ангелов, директор на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.

Решението за изграждане на мемориали в чест на загиналите на бойните полета започва след края на войната и е взето от руското командване. На 13 април 1879г. Петко Каравелов предлага изграждането на паметник, отразяващ всенародната признателност на отдалите живота си за освобождението български опълченци и руски войници. По инициатива на Плевенско поборнико-опълченското дружество през 1910г. се издигат първите български паметници на Шипченския проход. Дванайсет години по-късно, на 24 август, по повод 45-годишнината от Шипченската епопея, цар Борис III тържествено полага основите на монумента. До реализацията му се преминава през много трудности. Първоначалното предложение е до 9 август да бъде положен основният камък, но действия се предприемат през 1920 г., а през следващата година в устава на инициативния Комитет за въздигане на паметник на Възраждането и освобождението на българския народ се казва, че средства ще се събират под формата на помощи. Конкурс за проекта се обявява на 3 юни 1924г. Първото място остава незаето, а на второ се класира проект под мотото „Дау“. Резултатите от втория проведен конкурс са анулирани. През 1925г. първо място печелят арх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев с проекта си „Ветеран“.

Скица, на която се вижда разположението на бронзовия лъв (Снимка: ©https://www.nationalgeographic.bg)

През 1926г. започва строежът от Илия Мъглов, но поради усложнените условия е спрян. Две години по-късно Пеньо Атанасов Колев – Бомбето събира работници и продължава строителните работи въпреки трудностите.

Изграждане на монумента (Снимка: © (Снимка: ©НМ “Шипка-Бузлуджа”)

Докато тече строителството на паметника по модел на Ал. Андреев, скулпторът Кирил Шиваров изработва гипсов макет на фигурата на лъва с дължина 8 м и височина 5 м.

Снимка след отливането на лъва (Снимка: ©НМ “Шипка-Бузлуджа”)

През 1929г. е завършен грубият строеж и бронзовата лъвската фигура е поставена на корниза над главния вход. Първоначално лъвът е трябвало да се постави на върха на паметника, но след направата на макет се установява, че фигурата се закрива прекомерно. През 1931 г. е поставен последният камък, а откриването се състои на 26 август 1934г.

Архивна снимка от откриването на 26 август 1934г. (Снимка: ©http://destinationdryanovo.com/)

Конструкция на паметника

Монументът представлява пресечена пирамида с височина 31,5м. На централния му вход се намира бронзовият лъв, а другите му страни са изписани „Шипка“, „Шейново“ и „Стара Загора“. Това са имената на бойните полета, а архитектурният облик на монумента напомня на средновековните български крепости. Във вътрешността има осем етажа. На приземения етаж, под мраморен саркофаг, се съхраняват костите на загиналите при Шипченската епопея. На останалите може да откриете експозиция, включваща богата колекция от ордени, снимки и вещи на участниците. На върха на монумента се разкрива величествена гледка към околността, запомнила сражението при Шипка.

Гледка от “Паметника на Свободата” (Снимка: ©http://elanor11.blog.bg)

Какво се случва днес?

След освещаването на монумента, той е дарен на Министерството на войната, а в последствие се управлява от Министерството на земеделието. На 12 февруари 2018г. областният управител на Стара Загора Гергана Микова подписа акта за публично-държавна собственост на Паметника на свободата. Данъчната му оценка е на стойност 147 хил. лв. През 1956г. частично е реконструиран паметникът, а през 1977г. – стълбището. Чрез издадения документ бъдещи ремонти и реставрации ще бъдат улеснени. Директорът на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа” съобщи, че документът дава възможност за разработване на цялостен проект за реставрация.