По следите на любовта

Да си влюбен често не може да бъде описано, тъй като носи емоция, която е извън контрола ти, кара те да се рееш и да се усмихваш без причина.

Установено е, че при любовни вълнения нивата на хормоните допамин и окситоцин са силно повишени. Те са и причината за бушуващите емоции в нас и желанието през цялото време да бъдем с нашия любим, да бъдем част от живота му и да съпреживяваме неговите емоции. Някои вярват в истинската любов, която продължава с години, а други я смятат за фантазия. В миналото в знак на любов към жените си, мъжете са построявали замъци, превърнали се днес в материално свидетелство на любовта. Днес, на празника на влюбените, ще ви представим някои от тях.

1. Boldt Castle е замък в средновековен и викториански архитектурен стил, построен през 1900 г. от Джордж Болт. Той ангажира архитектите от G. W. & W. D. Hewitt и стотици работници, за да го построи като подарък за жена си. Замъкът e комплекс от единадесет сгради.

Снимка: www.wikipedia.org

2. Тадж Махал е създаден от любов, но е и мавзолей в памет на изгубената любов – Мумтаз Махал, съпруга на императора Шах Джахан. Смятан е за най-бляскавият паметник на моголската архитектура, съчетаваща ислямски, индийски и персийски елементи. Основният портал е монументална структура, построена главно от мрамор и напомняща архитектурата на по-ранните императори. Тадж Махал е създаден с материали от цяла Азия. Смята се, че над 1000 слона са били използвани за транспортиране на строителните материали. Днес е един от най-посещаваните туристически обекти.

Снимка: www.wikipedia.org

3. Замъкът, известен с интересното си име „Гнездото на лястовицата“, е една от най-романтичните крепости. Построен е между 1911 и 1912 г. върху 40-метрова скала от руския архитект Леонид Шерууд за бизнесмена Барон фон Стингел. Има малко доказателства, че този „замък на любовта“ е построен за голямата му любов, по-скоро той влиза в ролята на „гнездото на любовника“. Сградата е компактна, с размери едва 20 на 10 м. Интериорът му се състои от фоайе, стая за гости, стълбище към кулата и две спални на две различни нива. Над сградата се издига палуба за наблюдение, която осигурява изглед към морето и далечната крайбрежна ивица на Ялта. През 1927 г. земетресение с магнитут 6,7 по скалата на Рихтер разтърсва крепостта. Огромната пукнатина затваря замъка за следващите 40 години. По-късно той бива укрепен, а днес туристи го посещат, за да се полюбуват на нос Ай-Тодор, Черно море, докато вечерят там.

Снимка: www.wikipedia.org

4. Замъкът Доброуд разказва за историята на Джон Филден, син на богат индустриалец, който се влюбва в Рут Стансфийлд. Той ѝ предлага брак, но тя казва, че ще се омъжи за него, ако обещае да построи замък на хълма. Филден възлага на известния архитект Джон Фибсън да проектира и построи замъка между 1866 и 1869 г. с цена от 71589 лири. След завършването си той има 66 луксозни стаи, една конна база, четири малки кули и една по-голяма такава. Надписът с инициалите на Джон и Рут – „JFR“ е издълбан в скалата като свидетелство за тяхната любов.

Снимка: www.wikipedia.org

5. Замъкът на Кели е постоен от шотландeца Уилям Кели Смит за съпругата му Агнес. Строителството започва през 1915 г., като съчетава три архитектурни стила – гръко-римски, мавритански и индийски. Смит наема 70 занаятчии от Мадрас, Индия. Всички тухли и мрамор са внесени от Индия. В плана за 6-етажна кула е включен и първият асансьор в Малайзия, закрит тенис корт, както и двор на покрива. Епидемия от испански грип обаче убива повечето от 70-те индийски строителни работници. Уилям Кели Смит построява хиндуистки храм близо до замъка след тяхната смърт и рестартира строителството. Скоро след това Агнес Смит умира от пневмония, а замъкът остава незавършен. По-късно “Замъкът на Кели“ е продаден на британска компания Harrisons and Crosfield.

Снимка: www.adventoro.com

Тези примери показват, че архитектурата е вдъхновение, често продиктувано от любов. Днес никой не строи замъци за своите любими. Но те ни показват силата на любовта и въздействието ѝ върху нас. Те оставят едно наследство след себе си на което можем да се радваме и посещаваме днес.