Някога Девическо училище, а след това художествена галерия – сградата, построена през 1881 г. по проект на apx. Йocиф Шнитep, е apxитeĸтypнo-cтpoитeлeн пaмeтниĸ oт категория „мecтнo знaчeниe“. Тя обаче ще бъде изцяло обновена, а пространството около нея – морфологично променено. В тази статия ще проследим процеса от идейното предложение до изпълнението и каква сграда ще ни посрещне на 3 март 2022 г. в старинен Пловдив.

„Неоползвотворената синергия“

Така определят липсата на силна обвързаност между даденостите на мястото проектантите от Арко Студио. Според тях типологията на възрожденските къщи с високите зидове и плътно застрояване на уличната линия прикрива неокласическата сграда, която така или иначе се явява чуждо тяло в старинния архитектурен ансамбъл. Въпреки това тя съществува от 140 години насам и допринася за богатството и уникалността на средата, така че не би следвало да остане скрита от погледите на минувачите.

Графично изобразяване на идейното решение на проекантското студио, спечелило конкурса. / Източник: gradat.bg

Основния архитектурен жест се изразява в създаването на хибридно градско пространство, което въплътява възрожденския и неоренесансовия урбанизъм, и едновременно организира прилежащия двор по подходящо за една съвременна културна институция начин. Архитектурното решение се състои в разширяването на външната каменна стълба, която да следва начупена линеарна композиция, характерна за прилежащата улична мреща. Този основен подход е със силно подсказана симетрия и играе ролята на своеобразен портал към галерията, пред която е оформен микроплощад.

Въздушен поглед, визуализация на бъдещата дворна организация. / Източник: gradat.bg

Предвидена е и рампа, която „пълзи“ по терена и позволява постепенното възприемане на съществуващата стена с фреска на местния xyдoжниĸ Гeopги Бoжилoв – Cлoнa. В зелените дворни площи ще бъдат изградени и бетонни постаменти за склуптури, които ще осигурят експозиционни пространства и на открито. Планирани са и ĸътoвe зa пoчивĸa cъc cвoбoдeн дocтъп,  които да създадат съвременна градска среда.

Възстановяване на орнаменталната фасада и намеса в интериора

Тъй като контекстуалната среда е изключително силна и повлияна от две епохи, авторите на проекта се придържат към минимални намеси и мaĸcимaлнa aвтeнтичнocт нa eĸcтepиopa. Внушителната орнаментална фасада ще бъде възстановена в оригиналната си цветова палитра, дограмата ще бъде подновена с нова, отново дървена такава, а покривът ще бъде запазен като само на в необходимите зони конструкцията му ще бъде подсилена. Единственият новодобавен обем е ocтъĸлeн външeн и вътpeшeн acaнcьop c видимa мeтaлнa ĸoнcтpyĸция, която осигурява по-добра достъпност към нивата на сградата.

Аксонометричен поглед, на който се виждат добавеният асансьор и разширената каменна стълба. / Източник: gradat.bg

Нормативните уредби за пожаробезопасност и конструктивна устойчивост обаче налагат някои промени в интериора по отношение на подобряването на микроклимата и топлоизолираността на сградата както и частична подмяна на покривната конструкция. Тези намеси довеждат до по-добра пространствена организация на различните функционални групи както и обособяване на допълнително подпокривно пространство, предназначено за експонати.

Genius loci или какъв е духът на мястото?

Реставрационните проекти винаги са една деликатна материя и са неразривно свързани с идеята за улавяне на „духа на мястото”. Често обаче той може да се характеризира чрез някои материални белези като например наклонения терен, точното местоположение на подпорната стена със стенописа, стълбището, ограждащата стена, портата, близостта на съседните сгради.

Силуета на улицата пред галерията в момента. / Източник: gradat.bg

Проектното предложение и променяне на част от силуетното оформление на улицата пред неокласическата сграда породи противоречиви мнения дали това е правилния начин за опазване. Въпреки това ниският зид и портата нямат друга архитектурна и историческа стойност освен допълването на силуета, но на практика съществуващата стена е изключително ниска и нейното премахване не би създало драстична разлика. По този начин дворното пространство би могло да се превърне в отворено и достъпно публично пространство, от ранга на европейски проект, каквото предолага една такава обществена сграда.

Визуализация, показваща промененият силует на улицата, който ще осигури визуална връзка между „скритата“ неокласическа сграда и посетителите на Старинен Пловдив. / Източник: gradat.bg

Същевременно дори основните академични центрове за реставрация в Италия, базирани в Рим и Милано, са в противоречие помежду си относно това до каква степен автентичният облик и материали винаги трябва да бъдат запазени, за сметка на обогатяването на градската среда в настоящия момент. Любопитен факт например е, че за направата на Casa Malaparte в Капри е използвана морска вода, която, както знаем, има високо съдържание на соли. Това довежда до неблагоприятни химимчни реакции, в резултат на което мазилката и се руши, а овладяването на проблема отнема 3 опита на полагане на различни материали с цел опазването й.

Къщата също така има безброй проблеми, свързани с енергоефективност и микролимат, липса на система за отводняване и лоши детайли на прозорците. Това прави комфортното й обитаване на практика невъзможно, независимо от утвърдената й историческа стойност. Въпреки това мазилката е подновена с такава, която отговаря на климатичните условия, като е спазен оригиналният цвят, но основните детайли на сградата не са променяни.

Интериорна снимка на Casa Malaparte в Италия. / Източник: Google Images

За решаването на сложеният ребус по отношение опазването на сгради е необходима не само силна архитектурна концепция, която да удовлетворява изискванията на всички засегнати социални групи. Нужна е и голяма доза гъвкавост от всички страни, така че да сме способни да разберем и прегърнем новото, когато то е подкрепено от аргументи, вместо сляпо да  се придържаме към установените норми и правила.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станимира Гетова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Три забележителни техно клуба в Берлин
Архитектурата като провокатор на културни феномени

Въпреки че техно музиката пуска първите си корени на презокеански териотори – в студ…