Чилийската дървена архитектура: От къщите над водата до съвременните сгради

По южното крайбрежие на Чили, сред гъсти гори и малки островни селища, от векове се строят къщи върху дървени колове, а някои от най-старите църкви са издигнати с техники, познати от строителството на кораби. Именно тук, на архипелага Чилое, през XVII век започва историята на Чилотската школа за религиозна дървена архитектура, известна като Escuela Chilota. Тя се ражда от срещата между европейските християнски традиции и уменията на местното коренно население уиличе, чиито майстори познавали дървото и неговите качества от поколения. През XVIII и XIX век школата придобива характерния си облик и оставя след себе си забележително архитектурно наследство, което се пази и до днес.

Островът, на който дървото е навсякъде

На Чилое вали през голяма част от годината, горите заемат обширни територии, а морето от векове осигурява прехраната на местните жители. Дървеният материал бил леснодостъпен и хората се научили да го използват за почти всичко, от лодките и рибарските принадлежности до жилищата, работилниците и църквите. Постепенно се появили и местни строителни техники, съобразени с влажния климат и особеностите на крайбрежието.

Сред най-разпознаваемите постройки са така наречените палафитос, дървени къщи върху високи колове, които и днес могат да се видят в град Кастро. Те са построени по крайбрежието, така че водата да преминава под тях при прилив, а рибарите да имат удобен достъп до лодките си. Много от фасадите са боядисани в ярки цветове, а стените са покрити с традиционни дървени шиндли, подредени в различни шарки.

Любопитна е и местната традиция, наречена „минга“, при която съседи се събират, за да преместят цяла дървена къща. Постройката се отделя от основите, поставя се върху дървени трупи и се издърпва с волове, а понякога се транспортира по вода. След приключването на работата домакинът организира обща трапеза, за да благодари на своите съседи.

Църквите, които построили майсторите на лодки

През 1608 г. на Чилое пристигат йезуитски мисионери, които започват да разпространяват християнството сред островните общности. За изграждането на първите параклиси те разчитали на местните дърводелци, а европейските архитектурни представи трябвало да се приспособят към материалите и строителните умения, с които хората разполагали.

Особено важна роля имали местните майстори, които познавали отлично различните дървесни видове и използвали техники, усъвършенствани в строителството на лодки. Така през XVIII и XIX век, първоначално под влиянието на йезуитските, а по-късно и на францисканските мисии, се оформил характерният облик на църквите от Чилотската школа.

При изграждането на покривите и сводовете дърводелците прилагали познатите им начини за сглобяване на дървени конструкции. Вътрешните пространства на някои храмове и днес напомнят обърнат корабен корпус. Църквите имат високи кули, покрити галерии и богато обработени дървени детайли, като често са разположени на възвишения близо до морето, откъдето могат да бъдат забелязани от преминаващите лодки.

С течение на времето на островите били построени десетки подобни храмове. През 2000 г. църквите на Чилое са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, като обектът обхваща шестнадесет храма. Сред най-известните са църквите в Ачао, Кастро и Чончи, които продължават да посрещат местните жители за богослужения и празници.

Дървото в съвременната чилийска архитектура

През XX век строителството в Чили постепенно се променя, но в южните райони дървените къщи продължават да бъдат част от всекидневието. Дървото намира приложение и в съвременните обществени сгради и културни центрове, като архитектите използват нови строителни технологии и конструктивни решения.

Един от най-известните примери е Театърът на езерото в град Фрутиляр, открит през 2010 г. на брега на езерото Лянкиуе. Сградата е проектирана като голям културен център с концертни зали и пространства за музикални и сценични изкуства. В архитектурата ѝ широко са използвани дървени облицовки, а големите прозорци откриват гледка към езерото и вулканите в далечината. Театърът е сред най-разпознаваемите съвременни културни сгради в Южно Чили.

Днес в Чили с дърво се изграждат жилища, театри и обществени сгради, а университетите и строителните компании продължават да изследват възможностите му за по-мащабно и модерно строителство. На архипелага Чилое междувременно продължава работата по опазването на историческите църкви, построени от местните майстори преди няколко столетия.