Пътеводна светлина

Във времена, когато през мъглите, бурите и вероломните вълни царували хора, които с цялото си сърце обичали морските пропасти – хора на непредвидимостта, единственото спасение и ориентир били кулите, които винаги са на бреговете. Морските фарове спасявали своите мореплаватели, застрашени от подводни скали, и им показвали пътя към пристанищата, където да открият своето спасение.

Днес, на 18-ти август, честваме Международния ден на морските фарове. Идеята за празника се заражда през 1993г., а за пръв път се чества през следващата година. Днес в празника се включват стотици фарове по света.

Пътеводната светлина в древността е представлявала големи огньове, факли на открито, маслени лампи и свещи. Нека проследим развитието на фарове от миналото до днес.

Чудото в Египет

Александрийският фар е бил пример за техническо съоръжение, непознато по рода си. Смята се, че е построен около 280г. пр. Хр. близо до Александрия, Египет. Той бил с височина до 140м, а строителството му е отнело 5 години. Прочутият фар е построен от Сосртат Книдски по заповед на владетеля Етипет Птоломей. Той се споменава в записките на древни историци. Хората са се възхищавали на невижданото творение, което показвало пътя в морската шир с вечно горящия си огън и светлина.

Александрийският фар (Снимка: ©www.wikipedia.org)

Легенда гласи, че при построяването му владетелят поискал да се гравира на фара имената му, за да останат във вечността. Архитектът написал първо своите имена, покрил ги и написал заръчаното му. След време надписът се отмил, но имената на твореца останали на камъка, за да увековечат делото му. Славата на фара била кратка, той се разрушава през 1375г. от земетресение.

Тук е моментът да споменем и прекрасната Шабла, където на морския бряг се извисява умалено копие на Александрийския фар, а светлината му може да се види на 28 км във вътрешността на морето.

Фарът на Шабла (Снимка: ©http://www.amazingtyulenovo.com)

Светлината на Генуа

Фарът на Генуа се намира на хълма Сан Бениньо и със своите 76м е петият по височина в света. Той служи не само за ориентир на всички мореплаватели, но и става един от символите на града още от построяването си, което според някои източници датира около 1128г. Фарът е изграден до главния крайбрежен път, но с разрастването на града той става част от стените на Генуа. Фарът е най-високият в света до 1902г., когато се построява Ил Верге във Франция. Съоръжението е било толкова уникално по рода си, че се носи легенда сред местните, че когато фарът е открит, проектантът му е бил хвърлен от най-високата му точка, за да не може да строи отново.

Картина на Клод-Джоузеф Вернет, изобразяваща бурята в Генуа (Изображение: ©https://artuk.org)

През 1321г. около съоръжението се изгражда защитен канал, за да не се поврежда при атаки. Няколко години по-късно е добавен нефтен фенер и на кулата е изрисуван герб за по-добър за ориентир. Фарът за кратко се е използвал като затвор. Освен основен символ на спасение и път, посока е служила и като част от защитна крепост. Като такава тя понася сериозни повреди в началото на 1500г. при известното въстание в Генуа. Реконструирана е през 1543г. Днес можете да посетите това съоръжение, в което пазител на пътеводната светлина е бил Антонио Колумбо, чичо на Колумб, и да се докоснете до магичната му красота.

Снимка: ©Pinterest

На потъващия остров

Фарът „Tour de Cordouan” е най-старият фар във Франция. Той се намира на 7км в морето, а преди е бил на върха на остров Кордуан. Височината му от 68м го нарежда на десето място в класацията за най-високите съоръжения. Построен е от Луи дьо Фой, тогавашният главен архитект на Париж. Строителството на фара започва през 1584г. и завършва през 1611г. Конструкцията му е специално проектирана да издържа на разбиващите се вълни и на ударите на времето. През 1791г. е проектирана първата система, която да постига мигащ ефект на светлината. По този начин тя може да се забележи навътре в морето.

Фар от дърво

В началото на 1700г. започва изграждането на модерни съоръжения със значителни подобрения в конструкцията и начина на осветяване. Първата от тях се намира край Плимут, Англия и е построена от Хенри Уинстали. Той се разрушава от буря. Подобна съдба сполетява и фара на Джон Рудърд – той е опожарен. С развитието на строителството започва изграждането на зидани, а по-късно и стоманобетонни фарове.