Skip to main content
search

На 15.07.2017г. се честваха 135 години от създаването на Княз-Борисова градина, любимо място за разходки, развлечения, спорт и още безброй дейности. Тази статия е посветена на парка, в който е събрана 135 години история, красиво настояще и предстои още по-обещаващо бъдеще.

История 

© LostBulgaria

Преди да се превърне в парк, на терена е бил разположен военен турски полигон, като голяма част от терена е била отредена за турско гробище. Но в последствие, с решение на тогавашния общински съвет, е предвидено изграждане на парка. Задачата за създаване е възложена на Даниел Неф (Общински градинар на София, швейцарец по произход). Той създава първите планове на градината и засажда първите цветя и дървета в парка. Покрай рибното езеро, или сега познато като Езерото с лилиите, по идея на Йозеф Фрай, са сложени фонтан и балюстради, а с течение на времето е създадено и езерото „Ариана“, където за първи път в София са плавали лодки. От както паркът е налице, е бил познат под различни имена. В началото е наречен Разсадник, последван от Пипиниер, след което е бил познат като Цариградска градина, а след рождението на Борис Търновски е преименуван на Княз-Борисова градина. През периода на тоталитарния режим, паркът бил под името “Парк на свободата”, но след демократизирането отново е преименуван на престолонаследника Борис III.

 

Настояще

 

Борисова градина е най-големия парк в София. Със своите 3 км2 площ, в парка са разположени доста забележителности. Езеро „Ариана“, тенис кортове, плувен комплекс „Мария Луиза“, където е най-големия плаж в София, национален стадион „Васил Левски“, стадион „Българска армия“, астрономическа обсерватория на Софийски Университет, национален колодрум „Сердика“, езерото с лилиите, паметника „Братска могила“, изобилие от паметници в памет герои и допринесли за историята на България като: Иван Вазов(първият подобен паметник, издигнат в Борисова градина), Христо Ботев, Георги Раковски, Хаджи Димитър, д-р Петър Берон, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Пенчо Славейков, Петко Славейков, Пейо Яворов и още. В парка, в частта си до центъра, разполага с повечето градски удобства, на които сме свикнали като: места за хранене, детски площадки и съоръжения, места за сядане, дълги алеи, а в територията след бул. „Яворов“ се превръща в лесопарк, където можете да се насладите на доста плътни сенки от дърветата, преобладаващи там. Брези и дъбове са по-популярни в територията на лесопарка, но може да видите блатен кипарис, гинко билоба, вистерия, японска акация, набръчканолистна калина и др. видове.

 

 

 Бъдеще

 

На 13 юли беше представен проекта за подробен устройствен план на парка. Проектът е дело на „Ковачев Архитекти“ ООД, в следствие от спечеления от тях конкурс за устройствена  концепция за ПУП на парк „Борисова градина“. Според плана се предвиждат две нови застроявания на територията на парка. Подземен паркинг, върху който ще бъде изграден Музей „Зелената памет на София“, в който ще се намира и парковата администрация. Също така е планирано и изграждане на втори вход към парка, последван от пешеходен подлез под бул. „Драган Цанков“. В устройствения план се предвижда предимно реставрация и реконструкция на вече съществуващи обекти с цел да се запазят приносите на различните епохи. Проектът е воден от мотива за съхраняване на целостта на парковата територия и нейните структурообразуващи елементи.

Мотиви към предварителния проект

План за регулация М 1-2000, район Изгрев

План за регулация М 1-2000, район Лозенец

 План за регулация М 1-3500, м.Борисова градина

План за застрояване М 1-3500, м. Борисова градина

 

 

Photos by: © Diffraction, LostBulgaria

Остави коментар

Close Menu