Кастелфолит де ла Рока: Живот на ръба

Има места по света, където обикновен ремонт на къща може да се окаже доста сложно и скъпо начинание, особено ако трябва да се поправи задната фасада или да се премахне дърво, израснало под прозорците. Такъв е случаят с Кастелфолит де ла Рока, малко каталунско селище с около 960 жители, в което поколения наред хората живеят върху тесен скален масив между две реки.

Най-старите къщи са построени толкова близо до ръба, че погледнати от долината, изглеждат като част от самата скала, а на места каменните им фасади продължават почти отвесно нагоре от базалтовите стени.

Днес селището е известно с необичайното си разположение и привлича туристи от цял свят, но историята му започва много преди появата на първите жители, когато в тази част на Испания все още е имало активни вулкани.

Селище, построено върху застинала лава

Преди около 217 000 години вулканични изригвания в района на Батет изпращат огромни количества лава по долината на река Флувия, а приблизително 25 000 години по-късно следва ново изригване от вулканите край Бегуда, чиито потоци покриват част от вече застиналата вулканична маса.

При охлаждането лавата се превръща в базалт, който постепенно се напуква и образува характерните многоъгълни каменни колони, видими и днес по отвесните стени. През следващите хилядолетия двете реки издълбават околния терен, като между тях остава висок и тесен скален масив с дължина близо километър.

Когато хората започват да се заселват върху него, те откриват, че разполагат с изобилие от здрав строителен материал, който могат да добиват наблизо. Така базалтът постепенно намира приложение в стените на къщите, уличните настилки, стълбищата и обществените сгради.

С времето каменодобивът се превръща във важен поминък за местните жители, а още в края на XIX век в Кастелфолит започват да се изработват базалтови павета, част от които са предназначени за прочутата барселонска улица „Ла Рамбла“. Работата в каменоломните била тежка и сред работниците имало дори деца, като по онова време мнозина започвали трудовия си живот още на десетгодишна възраст. 

Защо са строили на ръба?

Макар днес разположението на Кастелфолит да изглежда необичайно, през Средновековието високата скала е осигурявала сериозно предимство. Отвесните ѝ стени затруднявали нападателите, а от върха можело да се наблюдава важният път между областите Гароча и Емпорда.

Първите писмени сведения за селището са от 1096 г., когато то се споменава под името „Kastro Fullit“. Постепенно около местната крепост започват да се появяват къщи, тесни улички и малки площади, като строителството се съобразява с очертанията на терена.

С течение на времето свободното пространство намалява и сградите се изграждат все по-плътно една до друга, докато последният ред достига почти до пропастта. Повечето стари къщи са с масивни каменни зидове и по няколко етажа, а при някои скалната основа се намира непосредствено под пода на приземните помещения.

Подобно строителство обаче създава немалко трудности, с които местните жители продължават да се сблъскват и днес. Влагата често прониква в долните етажи, а поддръжката на фасадите откъм пропастта е трудна и скъпа, тъй като достъпът до тях изисква специализирана техника.

През вековете Кастелфолит преживява и няколко големи бедствия, като особено тежки са земетресенията от 1426 и 1428 г. При второто, според историческите сведения, загиват между 80 и 85 души, а множество къщи и части от укрепленията са разрушени.

Църквата, която преживява няколко разрушения

Сред най-старите сгради в Кастелфолит е църквата „Сант Салвадор“, за която има сведения още от XIII век. Тя пострадала тежко при средновековните земетресения и впоследствие била възстановявана многократно, но през 1936 г., по време на Испанската гражданска война, била опожарена и останала почти напълно разрушена.

След края на войната жителите решават да построят нов храм в разрастващата се част на селището, а старата църква остава изоставена в продължение на десетилетия. Едва през 80-те години на XX век започва нейното възстановяване по инициатива на местните хора, които искат да я превърнат в културен център.

При реставрацията са запазени оцелелите каменни стени, а за част от новите елементи са използвани стъкло и метал. Днес църквата е сред основните забележителности на Кастелфолит, като посетителите могат да се изкачат и до камбанарията, откъдето се виждат околните планини и долините на двете реки.

Недалеч от нея се намира и площадът „Жузеп Пла“, на чието място до 1961 г. се е намирало местното гробище. След преместването му теренът е преустроен и днес е една от най-посещаваните панорамни площадки, от които се разкрива гледка към околността.

Може ли скалата да се срути?

Въпросът за устойчивостта на скалата продължава да тревожи жителите на Кастелфолит, защото въпреки здравината на базалта, огромният каменен масив постепенно се променя под въздействието на водата, температурните колебания и растителността, която изниква от пукнатините между отделните блокове.

През февруари 2026 г. темата отново привлича вниманието на медиите след съобщения за голяма пукнатина в скалата. Новината предизвиква притеснения, но местните власти уточняват, че тя се е образувала още през 1976 г. и не става въпрос за ново разцепване на скалния масив. Наблюденията показват, че пукнатината не се е разширявала поне от 2018 г., а специалистите не установяват признаци за непосредствена опасност. 

Състоянието на скалния масив се следи от десетилетия, като за целта се използват лазерно сканиране, камери и датчици, които отчитат дори минимални движения. Изградени са и съоръжения за отвеждане на дъждовната вода, за да се ограничи проникването ѝ в пукнатините и постепенното разрушаване на каменните блокове.

Сериозен проблем остава и растителността, чиито корени могат да разширяват процепите в базалта. Премахването на дърветата и храстите от отвесната стена е сложно и скъпо, а само почистването и поддръжката на скалата струват приблизително 40 000–50 000 евро годишно, което е значителен разход за толкова малка община.

Въпреки тези трудности животът в стария Кастелфолит продължава, а част от къщите над пропастта все още се обитават от семейства, които живеят там от поколения. Туристите пристигат, за да разгледат средновековните улици, старата църква и прочутите каменни фасади, но най-търсената гледка към селището всъщност е от долината, откъдето цялата редица къщи се вижда над отвесната базалтова скала.