Този текст първоначално беше замислен като архитектурна разходка. Еуфорията от традиционното Венецианско архитектурно биенале, което все още тече, беше изместена от нещо друго. Вместо да се разходим, ще нагазим в тъмните покачващи се води на Венеция. Акуа алта.

Градът възниква в лагуна на морското равнище между V-ти и VІ-ти век. Построена в опит за бягство от хуните, Венеция съвсем естествено се наводнява при дъждове и сезонни приливи. Средство за успешно преминаване през улиците, гумените ботуши са се превърнали в обичаен аксесоар за туристи и местни.

Явлението носи името „acqua alta“ – в превод „висока вода“.

Тазгодишният прилив в последните дни на октомври обаче изненада всички с вълна от 156 см (за сравнение, най-голямият потоп в съвремието достига 194 см през ноември 1966 г.).

29 октомври 2018 г . | Туристите сякаш са натоварени на арт инсталация на Кристо. Най-популярното място във Венеция – площадът „Сан Марко“, е непреходим. Издигната е платформа, която сякаш забавлява туристите, обути в разноцветни ботуши.

Над 70% от историческия център на приказния град бе залят от „висока вода“. Природните стихии, бушуващи в много части на Италия, събориха дървета, причиниха катастрофи и отнеха 11 живота. Материалните разрушения са неизброими. Мозайката на катедралата „Сан Марко“ във Венеция, ценни гоблени от Хуан Миро,  монументални бронзови византийски кресла и мраморни колони пострадаха от прилива. (Източник: АНСА).

„За един ден прочутата катедрала „Сан Марко“ във Венеция е остаряла с 20 години.“, съобщава БНТ.

Да се загубим във Венеция

Тук ще върна лентата назад, за да опиша поривите на природата и загадката в нейното спокойствие. Ще преплета един чужд разказ, една лична история и една реалност, която изумява с прилива си. Акуа алта.

„Беше странно тихо – без шума на магистрали, автомобилни ауспуси, мотоциклети, трамвайни линии, влакове и ниско прелитащи самолети.“, така описва авторът Захари Карабашлиев приказна Венеция. Градът няма коли, няма наземен градски транспорт, както познатите ни градове. Неговата кръвоносна система е водата.

Съхраняването на каналите изисква постоянна поддръжка – изгребване на тинята, почистване и повдигане на тротоарите. Гондоли и vaporetto (водни автобуси) се надпреварват из водните пътища на Венеция. „Стоманеният нос, черният лак, позлатените украси, червените пискюли и възглавници, белите дантели, пластмасовите цветя“ са отличителни белези на изящните гондоли, които плавно се плъзгат из каналите.

Снимка: Гергана Георгиева

 „Това не е град, а ребус!“

Лесно е човек да се обърка, докато преминава през десетките тесни улички и мостчета. Но и в това е техният чар – „да се загубиш“ често не е заплаха, а съвет. Красотата е навсякъде – и изумява със силната си идентичност и аристократична осанка.

Привилегия или бреме е да живееш във Венеция?

Венеция е сред най-популярните туристически дестинации. Туризмът трайно заличава естествения начин на живот в историческия център. Сега той е повече пощенска картичка, отколкото жив, функциониращ град. През последните 50 години местните жители на историческия център са се „стопили“ от 150 000 на 60 000 (Източник: National Geographic).

И все пак, не всички са се притеснили от придошлата вода. За Венеция това е традиция, не по-малко позната от пиенето на кампари шприц.

„Acqua alta“ носи разруха и гниене на масивните ренесансови и барокови шедьоври. Проект с името „Мойсей“ предвижда създаването на 79 прегради, които ще бъдат вдигани в лагуната при висок прилив. Изгражда се от 2003 г. насам и след продължително забавяне се очаква да бъде завършен през 2022 г.

Междувременно недвижимото културно наследство се руши.

Водно огледало?

„Има ли нужда този град от нас, помисли той? Има ли нужда от всички тези фотообективи, насочени към фасадите му? Има ли нужда от всички тези разходки по тесните му улици? От всички тези емоции, от тези неоправдани очаквания, от тези целувки, от тези протъркани от човешка кожа чаршафи, вечно съхнещи по терасите?“

Засега Венеция се успокои. До следващата „висока вода“. Макар и голяма, това е цената, която градът плаща за великолепието си.

 

Забележка: Използваните цитати са от разказа „АКУА АЛТА“ на един от любимите ми български  писатели – Захари Карабашлиев. Този текст ме намери два пъти, публикуван в две различни книги – сборниците „Обича ме, не те обича“ и „Не толкова кратка история на самолета“. Вече бях позабравила първия прочит, когато отново изживях майсторството, с което Карабашлиев описва покачването на водите на Венеция. Като някаква прокоба, това се случи дни преди да замина за там. Сега за трети път се връщам към него, защото сега „високата вода“ е по-истинска от всякога.

Снимки: Manuel Silvestri / Reuters

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

КЪСО КИНО вечер: Архитектурата в/на киното
Кино вечери и Кинематограф.BG Ви канят на специална селекция от филми

„Когато нямаш време за губене“ е време да гледаш късо кино. Новото събитие на Кино вечери …