Какво се случи тази година по време на ЕАСА 2022

Европейска архитектурна студентска асамблея (ЕАСА) е ежегодно събитие, което събира на едно място студенти от цяла Европа за две седмици през август. Всяка година събитието се провежда на различно място и е обвързано с различна тема. Тази година асамблеята се състоя между 30-ти юли и 12-ти август в малкото румънско градче Калараш, а темата бе “Едно към едно 1:1”. Сега ще ви разкажа какво се случи там, какво научихме и какви вдъхновения събрахме занапред.

Снимка: Václav Pošmourný

Определено тази година насоката, в която отидоха наблюденията и разсъжденията бе повече сетивно ориентирана, а участниците, заедно със своите тютори задълбочиха изследванията си в посока как се ориентираме в пространството около себе си, какво и кога възприемаме повече и всъщност доколко материалността, изграждаща сградите ни, влияе или по-скоро преживяваме всичко чрез асоциативно мислене, рефериращо към ключови лични спомени.

Локацията – румънският град Калараш

Следвайки изцяло логиката на темата, Калараш сблъсква челно участниците 1 към 1 с реалността на провинциално малко румънско градче и не им дава друг изобр освен да се потопят в местната атмосфера и да взаимодействат с нея.

Снимка: Václav Pošmourný

Темата 1:1 задава посоката за изследване на мащаби в три направления:

Съотнасяне и суперпозициониране на елементи от средата, чрез което обектите приемат друго отношение един спрямо друг – представете си например: Къде трябва да поставим мравката, спрямо един слон, за да изглеждат еднакво големи?

Снимка: Václav Pošmourný

Карти, обхващащи различни реалности в различни мащаби, служещи като инструмент за опознаване на света, който ни обгражда. Както и такива, които го репрезентират метафоричното, експериментирайки с различни гридове, които да генерират нови форми – специфичен прочит на съответстващите от реалността.

Снимка: Martina Peneva

Повърхности. Темата е вдъхновена от безкрайната архитектурна повърхност на Сам Джейкъб – преподавател по архитектура в Илинойския университет и едновремено с това, практикуващ архитект, съкуратор на Британския павилион във Венеция (2014 г.), колумнист и критик за Dezeen и Art Review.

Така средата, която ни обгражда, е разгледана като безкрайна повърхност- асфалта преминава във фасадите на сградите и тн., което предизвиква въпросите какво се случва върху нея и как може да я картографираме чрез различни методи.

Друго вдъхновение за темата “повъртности” е работата на Кристо и Жан Клод. От там е почерпен мотивът за изобличаване чрез прикриване на повърхността с плат и само така – чрез най-абстрактната форма на един предмет да бъде разкрита истинската му есенция.

Снимка: Tomáš Volejník

Уоркшопите бяха 13, придружени от допълнителни 4 медийни работилници, имащи за цел традиционно да документират под различна форма събитието и важните въпроси и отговори, появили се на него.

Между склуптура и архитектура

Лични впечатления

Работилницата, в която се включих като гост на събитието, се казваше I’m Mutable. Основното поле, което участниците и менторите изследваха заедно, бе архитектурата на сетивата или как чрез нашите усещания, създаваме необозримо пространство в иначе твърдата рамка на материалния свят. Всеки ден започваше с различни леки физичеси и дихателни упражнения, които имаха за цел да направят необходимата фина настройка на сетивата, които да центрират участниците в настоящия момент и така да ги потопят в по-осъзнати сетивни преживявания и възприятия на средата около тях. В пет последователни дни бяха изследвани по отделно зрението, докосването, вкуса, миризмата и звукът и това как те оформят представата ни за пространствата – едновременно физически и фантазни.

Снимка: Tomáš Volejník

Участието ми в работилницата се случи в последният ден, който изследваше звукът. Сутринта започна с упражнение, в което всички ние, със затворени очи, под звуците на амбиентна мелодия, служейки си само с по една дума, трябваше да изградим общ сценарий на преживяване и пространството на неговото случване.

Изумителна бе силата на звука, който успяваше веднага да събуди и насочи въображението ми във в някаква посока, а дума, изрчена от някого, веднага изменяше образа, който течеше в съзнанието ми, сякаш словото създаваше мигновено общата ни експериментална реалност и ме караше да я чувствам по-реална от действителността. Независимо, че седях върху грапавата повърхност на уличната настилка, ако някой ми кажеше, че съм обгърната от нежността на кадифено алено кресло, пред мен веднага изникваше яркия цвят, а тялото ми просто не усещаше повече бетона под мен.

Снимка: Václav Pošmourný

В действителност това преживяване провокира у мен много размисли и събуди вътрешен бунт към факта, че дори аз самата често разчитам само на зрението си, изключвайки останалите си ценни сетива от ежедневните ми дейностти и възприемането на средата, която ме обргъща. А, оказва се, те могат да създават далеч по-интригуващи пространствени сценарии и от най-смелата футуристична извивка на някой музей за съвременно изкуство. А и ако проследите еволюционната история, ще разберете, че слухът е бил едно от първите и основни сетива, които са се развили у човешкия индивид, а зрението е едва най-скорошното такова. (The Hidden Dimension)

Снимка: Barbara Arita

Друга работилница, ориентирана специфично към променящата се среда и как си взаимодействаме с нея бе PromeNOODology. Тя изследваше обществените пространства в Калараш чрез своята подвижна кухня, акцентирайки върху готвенето като дейност къде и как може да се случва и каква реакция би провокирало то у социалния, физическия и културния пейзаж. „Ходещата кухня“, която се състоеше от различни мебели, можеше да расте и да се свива, приспособявайки се към особеностите на различните градски пространства или понякога напълно обратното – окупирайки ги с цел провокация. Храната бе разгледана не като необходимост, а като обектив за наблюдение и структуриращ възприятията ни инструмент.

Снимка: Václav Pošmourný

Друг пространствено ориентиран уоркшоп бе Do People Like Your Feet, който сведе възприемането на средата около нас до най-базовия двигателен инструмент – краката. Както знаем без тях много движения и бързо реагиране на въздействия около нас би било почти невъзможно. В продължение на две седмици участниците обикаляха боси из града безспирно, което им позволи да наблюдават средата и с това да се пораждат и спонтанни теми за анализ, което бе и основния подход на изследването. Позицията на създателите на работилницата е, че градската среда, процеси и архитектурни пространства се възприемат най-добре чрез ходене и потапяне в атмосферата на града, което стимулира неочаквани находки и заключения.

Снимка: Martina Peneva

A Room For Ones’ Memory на пръв поглед може да бъде определен като конструктивна работилница, но далеч не е само това. Нейният смел концептуален прочит на темата предлага да си представим света като абстрактна безкрайна повърхност в мащаб 1:1, която във всеки момент може да бъде „отлепена“, подобно на кожа и да бъде провесена около нас, оформяща пространството на нашите спомени и възприятия. Така човек е предизвикан да изследва улиците и сградите, които ни заобикалят не като фон на личните ни преживявания, а като обекти, които заслужават да бъдат внимателно изучени. Работилницата поставя под въпрос начина, по който разчитаме и запомняме дадено място чрез проучване и обща дискусия. откъснати от повърхността на Калраш, ще бъдат изобразени върху плат и така ще конструират стая, която дава физически израз на абстрактният образ на града и нашето лично преживяване, асоциации и интерпретации.

Снимка: Tomáš Volejník

Сред останалите уоркшопи бяха изследвани теми като гридове, построяване на плаващи конструкции на река Дунав, жилищни структури, записване на звуците на града и изследването на това как възприемаме дадено място чрез различните му присъщи и наши, привнесени мащаби.

Снимка: Václav Pošmourný

Трансформирането на един обект, така че да работи на различни мащаби и търсенето на нетрадиционна форма на карта – синтез на истинското място, която обхваща постоянно променящите се в него събития, бяха основните предизвикателства към тазгодишните ментори.

А сега какво?

Ако сте студент, наскоро завършил архитект или ценител на пространството и креативното мислене, може да разгледате страницата на следващото събитие, а именно EASA 2023, както и да прочетете повече за нейната тема – Commons. Ако това ви вдъхнови достатъчно, чувствайте се свободни да бъдете следващият участник или тютор от българския отбор на EASA, с който може да се свържете тук.