Задължителен неокласически стил за правителствените сгради в Америка?

Making Federal Buildings Beautiful Again (Да направим федералните сгради красиви отново) – това е заглавието на предложената президентска заповед на Тръмп, която цели да обяви неокласическия архитектурен стил за водещ при формиране облика на правителствените сгради в страната. Информацията бе публикувана преди няколко дни от вестника Chicago Sun Times. Американската архитектурната гилдия бе силно притеснена от новината и отговорът към Тръмп не закъсня.

Какво гласи предложението на американския президент?

Представеният от правителството на Тръмп документ е дълъг 7 страници, в които подробно е разяснено намерението за въвеждане на рамки за избора на архитектурен стил при проектирането на правителствени сгради. Една от основните точки там гласи, че неокласическият стил, който бащите-основатели на САЩ са избрали за изграждането на Капитолия и Белия Дом, трябва да стане „предпочитаният или стилът по подразбиране“ за проектирането на федерални сгради.

Неокласическата сграда на Белия дом, която трябва да служи за пример. Снимка: Washington Examiner

В документа също така се упоменава, че американското правителство от 1950 г. насам е спирало създаването на красиви сгради, на които американците биха се наслаждавали и в които биха работили с удоволствие. Обобщено документът обявява традицията за красива и правилна, а модернизма (особено брутализма, в който се проектират голям брой правителствени сгради) за грозен и неправилен.

Документът твърди, че американците смятат сградите във Вашингтон за „международни символи на демократичното самоуправление“, заради вдъхновението им от класиките в Древна Гърция и Рим. Според него техният визуален образ трябва да продължи да служи за пример и в бъдещото развитие на нацията.

Сградата на ФБР в стил брутализъм , която Тръмп обяви за “една от най-грозните сгради в града”. През 2018 г. имаше слухове, че президентът иска тя да бъде разрушена. Снимка: www.dc.curbed.com

Отбелязано е, че използвани стилове могат да бъдат също и готиката, испанският колониален стил и други такива, които се срещат на места като Флорида и югозападен САЩ. Целия документ, който предлага промените, можете да прочетете тук.

Какво смята Американският архитектурен институт?

След като правителството на Тръмп пое крачка към обявяването на война на модернизма и прогласяването на неокласицизма за правилния стил за създаване на архитектура, професионалната гилдия в страната побърза да публикува своя отговор. Организацията отправи в Туитър пост притесненията си от предприемането на подобна мярка. Отговорът на АИА гласеше следното:

„Американският архитектурен институт категорично се противопоставя на въвеждането на единен стил за федерална архитектура. Архитектурата трябва да бъде създавана за специфичните общности, които обслужва, да отразява разнообразните локации, мисъл, култура и климат на нашата богата нация. Архитектите се ангажират да почитат миналото, но същевременно с това и да отразяват бъдещия прогрес на човечеството, защитавайки свободата на мисълта и изразяването, които са от съществено значение за демокрацията. “

Източното крило на Националната художествена галерия. Капитолия на заден план. Снимка: www.nytimes.com

След публикацията множество консервативни групи, възхваляващи качествата на класическата архитектура, обявиха Института на архитектите за врагове на красотата и най-вече на американската традиция. През последните години архитектурният консерватизъм се превръща в световно явление и подобни настроения започват да се наблюдават както в Америка, така и в цяла Европа.

Като закономерност политическите настроения отново се пренасят и в архитектурата.

Защо е тревожно намерението за унифициране на правителствената архитектура?

Въвеждането на унифициран архитектурен стил от правителство не е нечувана практика. Американските медии побързаха да сравнят намеренията на Тръмп с тези на Мусолини, Франко, Хитлер и Сталин, които през 20 век „настояват за една уникална, класически вдъхновена държавна архитектура, предназначена да проектира традиция, ред и превъзходство на държавата.“

Haus der Kunst в Мюнхен. Построена през 30-те по планове на архитект Пол Лудвиг Троост като първата монументална структура на нацистка Германия. Снимка: www.amuc.hypotheses.org

Стивън Хелър – създателя на програмата по дизайн критика в Университета по изкуствата в Ню Йорк споделя: „Предпочитането на един архитектурен стил пред друг такъв по принцип може да се тълкува като чисто естетическо виждане, когато обаче става въпрос за обявяване на президентски указ, особено от президент, който проявява авторитарни тенденции, тогава определено имаме причина за тревога. Склонни сме да игнорираме подобни нюанси, целящи демонстрацията на власт като този, докато не стане твърде късно.”

Използването на архитектура като превъплъщение на властта е една от първите стъпки, които авторитарните правителства предприемат, за да материализират тяхната мощ, а неокласическият стил се явява най-предпочитан. Притеснителното тук е, че намеренията на президента индикират желание за контрол върху визуалното обкръжение на американците и най-вече върху сградите – символи на властта. Подобни принципи са приложени почти във всички съвременни диктатури на 20-ти век.

Сталинистка жилищна структура в стила на социалния реализъм, Варшава. Снимка: Nicholas Lelewski

Социалистическият реализъм например става основен архитектурен стил и въобще начинът, по който се създава изкуство, в Съветския съюз и Източния блок под диктатурата на Сталин. Образът на властовите сгради на Националсоциалистическа Германия също не се отличава драстично от тези принципи.

Мусолини и Франко също вкарват архитектурата в рамки, които най-добре биха въплътили тяхната политическа идеология и авторитет. Общото при всички тези течения е вдъхновението от прогресивните класически архитектурни течения на древността.

Още с публикуването на документа Chicago Sun Times обявиха своята позиция по въпроса: „Държавен архитектурен стил, който се оттегля толкова решително в миналото, е абсолютното отрицание на най-доброто от американската и световната култура през последните няколкостотин години. Това е и една от важните характеристики на авторитарните режими, които никога не се доверяват на новото и неочакваното.“

Кварталът EUR в Рим. Създаден по идея на Мусолини за предстоящото световно изложение, което се отменя след началото на войната. Снимка: Sonnakanji Desu

Точно поради тези причини намеренията на американския президент са тревожни за всички, които вярват в съвременните демократични принципи за свобода на личността и изразяването. Модерното общество не би трябвало да повтаря грешките на своите предшественици, които само преди няколко десетилетия ни доказаха опустошителните последствия на крайния консерватизъм.

Източници: