През последното десетилетие редица големи градове въведоха конкретни ограничения върху краткосрочните наеми. Париж ограничи броя дни за отдаване на основно жилище и въведе изискване за компенсационни жилища. Барселона спря издаването на нови лицензи в централните зони. Амстердам наложи лимит на дните за отдаване и засилен контрол върху сградите със смесена употреба. Берлин изисква специално разрешение за краткосрочно настаняване в жилищни имоти. В Ню Йорк влязоха в сила правила, които на практика изключват самостоятелното отдаване на апартаменти без постоянно присъствие на собственик.
Тези мерки не са насочени към архитектурата, но ефектът им постепенно се пренася именно там.
Жилищните сгради се проектират с ясно разделени входове, контролирани вертикални комуникации и структурирани общи части. Архитектурата започва да изпълнява функцията на филтър – не чрез забрана, а чрез организация на движението и достъпа. Това е пряк отговор на регулации, които изискват ясно разграничение между постоянно и временно обитаване.
В България подобна нормативна рамка все още не съществува в директен вид, но ефектът започва да се усеща по други канали. В София, Пловдив, Варна и Бургас краткосрочните наеми са концентрирани в определени зони и сгради. Изискванията за регистрация, данъчен контрол, категоризация и решенията на етажните собствености постепенно създават различни режими на ползване в рамките на формално жилищни сгради.
Тази реалност започва да се отразява директно върху архитектурните решения. Най-ясно това се вижда при новото жилищно строителство. Проектирането на входове, вертикални комуникации и общи части вече не се разглежда като неутрална зона. Контролът на достъпа, ясното разграничение на потоците и възможността за ограничаване на определени функции се превръщат в част от конструктивната логика на сградата.
В български условия това най-често се реализира чрез отделни входове за различни типове обитаване, ограничен достъп до асансьори, видеонаблюдение и системи за електронен контрол.
Друг важен ефект е върху самите жилищни типологии. Все по-често се наблюдава проектиране на апартаменти с ясно предвиден режим на ползване. Разпределенията, общите части и връзката със сградата се проектират така, че да позволяват контрол и яснота в експлоатацията. Това намалява конфликтите и нуждата от последващи корекции.
В туристическите зони по Черноморието и в планинските курорти процесът е още по-видим. Там краткосрочното настаняване отдавна е доминиращо, но все по-често се въвеждат вътрешни правила на комплекси и сгради, които ограничават хаотичната употреба. Архитектурните решения се насочват към по-ясно зониране, управление на общите пространства и предвидима експлоатация през целия жизнен цикъл на сградата.
В крайна сметка регулациите не създават нов тип архитектура. Те просто правят видими решенията, които и без това са били необходими. Сградите винаги са насочвали поведението – чрез входове, маршрути, граници, общи пространства. Днес това се вижда по-ясно, защото употребата е по-интензивна и по-разнообразна.
