Отглеждането на плодове и зеленчуци е вековна традиция. След настъпването на индустриализацията и общественото явление „консумеризъм“ обаче сме започнали да я изоставяме. За щастие, в последните години се наблюдават все повече проекти, които запълват празните в градското пространство, покриви и тераси със засадени площи, предназначени за отглеждане на храна. В тази статия ще ви разкажа за няколко проекта, които допринасят за подобряването на градската среда и качеството на въздуха, засилват чувството за социална принадлежност на жителите и окуражават местните производители.

„Оризовият кампус“

Aрхитектурният университет Шенян се намира в севернокитайската провинция Ляонин и разполага с 80 хектара крайградски кампус, от които 3 хектара, разположени в югозападната част на кампуса, се състоят от оризови градини. През 2005 г. проектът е удостоен с награда за почетен дизайн от ASLA. Концепцията на Kongjian Yu за кампуса има две основни цели: създаване на висококачествена среда за образование и включване на елементи от традиционния селскостопански пейзаж като символ, имащ за цел да съхрани историческата роля на земеделието в Китай.

Дворното пространство на университетския кампус, където студентите могат да се наслдят на книга или приятен разговор помежду си./ Източник: Google Images

Като държава с население от 1,3 милиарда души, производството на храни и устойчивият ландшафтен дизайн са жизненоважни елементи, които всеки китайски ландшафтен дизайнер би трябвало да има предвид при изготвянето на своите проекти. Според Kongjian Yu продуктивността оформя нови естетически ценности. Така чрез взимане на участие в отглеждането и събирането на ориза, студентите получават прекрасна образователна възможност да разберат основополагащи проецеси за китайското земеделие и да развият своята креативност, съхранявайки своята културна индентичност.

Университетският кампус в план, където се вижда разположението на сградите, оризовите полета и водните площи./ Източник: Google Images

Освен естетична стойност, красивите оризови полета имат и функционална. В действителност студентите, обитаващи кампуса, се изхранват с произвеждания ориз, а посетителите могат да получат като подарък от така наречения „златен ориз“.

Въздушна снимка на оризовите полета в кампуса./ Източник: Google Images

Интересен е още и променящият се пейзаж. През различните сезони и часове на денонощието могат да се наблюдават най-различни цветове и отражения във водните огледала, които създават мечтателска атмосфера – подходяща за търсене на вдъхновение или четене на книга.

Pasona Urban Farm

Pasona Urban Farm, инициатива на Pasona Group и дело на Kono Designs, е комбинация от офис площи и ферма в сърцето на оживения квартал Ōtemachi в Токио. Проектът има за цел да повиши интереса към селското стопанство и млекопроизводството сред жителите на града, като ги доближи максимално до растенията и животните. В ранчото се помещават осем животински вида, включително говеда, кози и алпака, за които се грижи специализиран персонал, а посетителите на сградата могат да присъстват на семинари по диетично образование и млечно животновъдство.

Pasona Urban Farm, дело на Kono Designs, намираща се в сърцето на оживения квартал Ōtemachi в Токио./Източник: Google Images

Сградата е обвита от двойна зелена фасада, където на малки балкони са засадени цветя и портокалови дървета. Балкончетата също спомагат за засенчване и изолиране на интериора, като същевременно осигуряват чист въздух, спомагат за намаляването на нагряването и охлаждането на сградата при умерен климат. Финишният слой на фасадата представлява решетка от перки, създаващи допълнителна дълбочина, обем и подреденост на органичната зелена стена.

Част от интериора на сградата./Източник: Google Images

Коно споделя, че фокусът на проекта е не толкова върху енергоефективността, а по-скоро върху идеята за зелена сграда, разположена в сърцето на града, която може да провокира и повлияе на начина, по който хората мислят за ежедневния си начин на живот и дори за личния си избор на кариера и развитие.

Това обаче не е първият проект на Pasona Group. През 2010 година печели спечели световно признание за проекта си Pasona O2 – подземна офис ферма, построена от Kono Designs и отглеждаща 100 регионални култури в сърцето на японската столица – Токио.

Отглеждане на растителни култури в сградта./Източник: Google Images

Използвайки както хидропонно (растенията са потопени във вода), така и стандартен метод на земеделие с наличие на почва, в сградата растителните култури и офис служителите споделят общо пространство. Например, доматните лози са окачени над конферентните маси, а дърветата от лимон и маракуя се използват като преградни „стени“, оформяйки местата за срещи, листа от салата се отглеждат в стаите за семинари, а кълновете боб се отглеждат под пейките.

RotterZwam

RotterZwam е градска ферма за гъби, намираща се в Ротердам, Холандия и има за цел да представи на местното население ползите и потенциала на кръговата икономика за справяне с екологичните проблеми.

Фермата за гъби в Ротердам. /Източник: Google Images

Системата със затворен цикъл във фермата работи с отпадъците от кафе, събрани от местните заведения и барчета, за да превърне остатъчните потоци в храна. Разсадникът за гъби, изграден от стари контейнери, използва слънчеви панели за захранване на дейностите на фермата и електронни превозни средства за доставка на финалните продукти.

Екипът на фермата предлага образователни обиколки, за да представи н гражданите по-добре същността на кръговите системи и обучава предприемачи, желаещи да създадат своя собствена гъбоферма. Второто местоположение на RotterZwam в района на Шихафен отваря врати отново през средата на 2019 г. благодарение на кампания за масово финансиране за възстановяване на фермата след опустошителен пожар през 2017 г.

Ползите от „градските ферми“

Кръговата икономика и така нареченото градско земеделие с неговите различни вариации като запълване на градски празнини, цели сгради или включване към урбанистичния план на града все повече се утвърждават като добри практики, допринасящи в действителност към подобряването на градската среда. Чрез производството на растителни култури на територията на града не само се намаляват разходите за внос и транспорт, които обикновено определят цената на крайния продукт, но и допринасят за редуцирането на вълеродния отпечатък. А наличието на повече зелени площи, дори под формата на зеленчукови градинки по балкони, покривни тераси и градски пространства подобрява качеството на въздуха, който дишаме. Тази практика се явява също допълнителен стимул за местните производители както и оказва благоприятен ефект върху икономиката на страната.

Земеделски активности в градска среда./Източник: Google Images

Възможно ли е развитието на градското земеделие и в българските големи градове или зеленчуковите градини са все още предназначени за селските райони?

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станимира Гетова
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Едуардо Тресолди разкрива своята нова инсталация
Ефимерната катедрала, изградена от телена мрежа, е вдъхновена от творчеството на Данте

Инсталацията Sacral или „Сакрален“ на младия италиански творец Едуардо Тресолди ще бъде из…