Замислете се за града или квартала, в който живеете. Колко време ви отнема, за да достигнете пеша до най-близкия парк или болница? А до работното ви място или училище? И изобщо възможно ли е да се придвижите дотам без да използвате обществен или личен транспорт? В последните години все повече градове започнаха да преориентират политиката си към създаването на град за пешеходците.

Идеята

Отчасти вдъхновена от труда на американската активистка и урбанистка Джейн Джейкъбс, която разглежда кварталите като социални катализатори, идеята кристализира благодарение на Карлос Морено – професор в Сорбоната в Париж. Той има за цел да подобри качеството на живот в градовете, като създаде условия за „свръх близост“ на жителите до работните им места, държавни услуги, обществени паркове, пазаруване и развлечения само с велосипед или пеша.

Пирамидална схема (вляво) изразяваща живота в градовете сега и необходимата промяна (вдясно) за създаване на 15-минутен град. / Източник: Google Images

Концепцията разглежда как градовете могат да бъдат по-добре проектирани, за да посрещнат основните нужди на обитателите си. В рамките на новосъздадения малък радиус от домовете ще бъдат създадени по-силни общности, които позволяват на жителите да се припознаят като част от своя район или квартал.

Утопия или реалност?

Докато това все още може да звучи като утопична невъзможност в нашите географски ширини, то много политици по света вече са насочили усилията си в тази посока. В предишната статия

Шанз-Елизе – новата зелена градина на Париж

ви разказах за това как парижката кметица, Ан Идалго, вече е направила своя ход в преустройството на френската столица.

Въздушна фотография на град Мелбърн в Австралия. /Снимка: Google Images

През 2018-та година бе обявен 20-минутният план за Мелбърн в Австралия. Професор Ким Доуи, който работи върху него, споделя, че такива концепции за развитии се свеждат до това как третираме трите качества на градската тъкан – плътност, взаимодействие и достъпност. Подобно на биологичната ДНК, градската такава не определя резултатите, а заложените възможности.

Според плана за австралийския град, това може да бъде посигнато, като се създадат по-приветливи, чисти и зелени улици, които да привличат хората и да ги карат да се чувстват в безопасност. Освен това ключова роля играе и организирането на жилищните единици и пространствата между тях, които да стимулират социалния контакт. От огромно значение са и местните бизнеси като кафенета, ресторантчета и магазини, които биха допринесли за изграждането на истинска общност в рамките на 20-минутен периметър.

Отворени и зелени пространства за всички. / Снимка: Google Images

Друг интересен пример е Pro Helsinki 2.0. По начало, той е ориентиран по-мащабно, но в същината си включва много от храктеристиките на концепцията за 15-минутния град. Градоустройствената разработка показва как би било възможно да се настанят два пъти повече нови жители на Хензинки в града, отколкото е предвидено в официалния генерален план, като същевременно се ограничи разрастването на периферните части.

Схема на ресторантите, предлагащи храна за вкъщи, в един от хелзинските квартали по време на пандемията. Така ясно се вижда възможността на всеки един от жителите да излезе за кратка ободряваща разходка и да вземе храната си сам. / Източник: https://urbanfinland.com

Един от основните проблеми са непоносимо високите цени на жилищата в централната част на града. Това довежда до огоромен дисбаланс и насърчава жителите да търсят място за живеене в покрайнините на финладската столица, което увеличава времето за придвижване и натоварва автомобилния трафик.

The Munkkiniemi-Pitäjänmäki-Konala в плана Pro Helsinki 2.0. Преустройството има за цел да подобри района около централната гара в Хелзинки като същевременно добави трамваен градски транспорт към четири от ключовите булеварди в града и по този начин обвърже няколко малки квартала. / Източник: https://urbanfinland.com

Основните стъпки в плана са създаването на подцентрове с достатъчна критична маса от жители, които да обитават района, устойчив железопътен градски транспорт, който да е до 500 метра разстояние от всяка жилищна единица, мултифункционални райони и обединяване на зоните, разделени от големи булеварди. Или, с други думи – създаване на множество 15-минутни градове, които се застъпват един с друг в своята периферия.

Как пандемията насочи фокуса към тази идея?

Много от нас бяха принудени да останат вкъщи и да прекарат повече време в собствените си квартали, а това ни накара да преосмислим средата, в която живеем. Тъй като всички заведения и фитнес зали бяха затворени, парковете бяха единствената алтернатива, където да потичаме или да се срещнем с някого, но се оказа, че такива наблизо просто няма. Осъзнахме, че в нашите квартали липсват множество ключови звена, без които ежедневието ни е немислимо, което изведе наяве серизони проблеми, засягащи бъдещето на градската среда.

Утопична илюстрация на град след пандемията./ Снимка: Google Images

Според експерти в областта е възможно след пандемията работният процес трайно да се промени и в действителност хората да се наложи да прекарват повече време в района, който обитвават. Затова е време да помислим за бъдещето на градовете и това какви пространства бихме предпочели да ни заобикалят, за да се чувстваме пълноценни и щастливи.

Възможен ли е 15-минутният град в България?

В повечето големи градове у нас и особено в столицата се забелязва все повече силното централизиране на функциите и превръщането на периферните квартали в така наречените „спални“. Квартали като „Люлин“ и „Обеля“ определено съчетават доста функции на едно място и биха могли да се превърнат в 15-минутен град. За това обаче биха допринесли и други ключови елементи за пълноценния човешки живот като културни средища в лицето на театри и изложбени пространства, големи паркове, предлагащи богато разнообразие от активности, както и озеленени улици, отворени за хората, а не шумни и замърсени „градски магистрали“.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станимира Гетова
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Да напуснеш големия град
Германско селце предлага една година безвъзмезден подслон

В опит да привлече жителите на големите градове обратно в провинцията, селцето Лоиц, разпо…