Архитектурата на Интерхотел Велико Търново

Ако веднъж преминеш през архитектурното образование и се впуснеш в професията, пътуванията придобиват нови измерения. Сложната тъкан на града, плод на исторически събития, съдби и обрати, се разкрива във всичките си пластове. Натъкваш се и на сгради, които се открояват особено ярко. Затова днес ще ви разкажа за едно малко архитектурно приключение във Велико Търново. Столица на Второто българско царство, градът е “пораснал” по поречието на р. Янтра. Съвместно съжителстват средновековна търновска архитектура, възрожденски къщи, както и разнообразно наследство от 20-ти век. Гледките вървят ръка за ръка с преживяването. А има една сграда, която е и основна цел на пътуването – Интерхотел “Велико Търново”.

По стечение на обстоятелствата това е първото ми пътуване до Велико Търново. Когато най-накрая се озовавам в хотелската стая с гледка към Царевец, ме връхлита тиха радост. Вече е късно и се спускаме по улиците на града. Вечеряме в ресторант, надвиснал над реката. Без план и резервация, някак се сдобиваме с най-хубавото място на терасата. Тъмно е. Но могат да се различат някои силуети и светлини на града. Погледът ми веднага започва да търси една сграда, която помня от снимки и е останала като ярък образ в съзнанието ми. Макар и едва да се вижда, подпомогната от високия ми диоптър, тя се оказва точно пред нас – Интерхотел “Велико Търново”.

Правя кратка справка в Google – писал ли е някой за нея, работи ли в момента, кога е създадена. Откривам откъслечни сведения, в които по-късно се задълбочавам. Сервитьорът ни чува, че говорим за хотела. Споделя, че е  работил там преди години. Казва, че пространството на ресторанта е огромно и са превозвали храната с колички от кухнята. Споделя още, че още тогава е било трудно хотелът да се поддържа и обслужва заради внушителния размер. В момента изглежда не работи. А на следващия ден ние се отправяме към желаната цел…

Приближаваме се към хотела.

Създаден е в периода 1967-1981 г. от арх. Никола Николов.

Внушителна, но умела намеса в сложната тъкан на града, Интерхотел “Велико Търново” носи повечето белези на брутализма. На лекция по #bgsocarch на арх. Анета Василева и арх. Емилия Кълева преди време разбирам, че стилът му се определя като критически регионализъм. Именно защото българската архитектура трудно открива своята идентичност, търсенията, породени от внимателното изследване на съществуващата тъкан, релеф и локални особеност, оставят забележителна следа.

За да разбера контекста на създаване на хотела, търся повече информация за нейния създател. Такава, за радост, не липса. Николов се оказва от архитектите, които пишат. Негови размисли намирам в сборник с прилежно водени записки за проекти, съчетани с впечатления и преживявания, лични идеали и философия на проектиране.

Четем още, че Николов интересно е интегрирал в елементите на архитектурата интерпретация на обърнати керемиди и хиперболизирани дървени сглобки.

Роден през 1924 г. в Нова Загора, през 1949 г. Никола Николов получава диплома за архитект. Остава в историята на българската архитектура като главен архитект на курортен комплекс „Слънчев бряг“, гр. Велико Търново, Художествена галерия във Велико Търново, Централната зона на София с Паметника на Незнайния воин, Галерията за чуждестранно изкуство в София и мн. др.

За Интерхотел “Велико Търново” той пише:

„За този обект се захванах, без много да му мисля. Увлече ме. Когато разбрах, че е трудна задача поради теренна обстановка от околна застройка и дървесна растителност по поречието на живописнооплетената Янтра, беше твърде късно да се връщам назад.“

Хотелът преодолява 20 м денивелация на терена по дължината на парцела.

Интересно “вплетена” в пейзажа, сградата преодолява денивелация от 20 м.

В добавка, той е разположен на скален масив с варовиков произход, поради което районът е свлачищен. Николов е амбициран от сложната задача. С афинитет към сложните природни дадености, той разполага обемите така, че „да не едреят и пространственото решение да се търси не във височина, а надлъжно, с такава рехавост, че като вакуум да извлече възможните гледки на отсрещните природни елементи“.

Привнесени през годините сякаш сбъркани елементи ни карат да се питаме как ли е изглеждал хотела в добрите му години.

Архитектът създава характерно драматично стълбище, а може би най-разпознаваемият елемент от фасадата са огромните конзоли, на които се разполагат балконите на хотелските стаи. „Възможности за възприятието на реката и архитектурната панорама на В. Търново проектирах с дворовете тераси и оригиналните балкони на стаите.“

Ако сте архитекти, подобна гледка няма как да ви остави безучастни.

„Получи се широко отворена пространствено-пластична композиция, с много нахлуващи и редуващи се въздушни прониквания, които обливаха сградата с много чист природен и далечен панорамен простор от стария град и до хоризонта. На предния план сполучливо се притиснах с живописно разчленени обеми до брега на реката.“

Пред нас се разкрива интригуващия облик на хотелския ансамбъл, а на фона му къщите живописно пълзят по сложния релеф.

Хотелът попада в селекцията на Archdaily “Eastern Bloc Architecture: 50 Buildings that Defined an Era”. Откриваме го още в #SOSbrutalism. Макар и така значим и отличителен за архитектурната теория на България, неговият живот е в риск. Грандиозният образ, открит за честването на 1300 години България, през годините запада. Туристите са недостатъчно за огромния капацитет, текат постоянни ремонти и цялостната поддръжка е тежка. През цялото това време хотелът трупа дългове. През 2020 г. той е обявен на търг за 25 милиона лева, като не се явява нито един купувач. Междувременно впечатляващата сграда започва да прилича на един смущаващо голям монумент. Но дори и сега архитектурният образ предизвиква вълнение.

„Одухотворената и с много живот сграда се познава лесно. Тя те привлича с нещо, което не може да се определи. Макар и изоставена, времето и дъхът на живота е в самата нея. Като че ли току-що някой е излязъл от нея и предстои всеки момент да влезе друг. Тя винаги е обитаема.“

Продължаваме да следим съдбата на Интерхотел “Велико Търново” и се надяваме на по-добри дни…

Основен източник: Николов, Н. “Размисли за архитектурата”
Снимки: личен архив