Skip to main content
search

Днес нашият гост-автор Николай Стоянов ни разказва за смисъла на международните архитектурни клаузи в строителството. 

В основите на всеки един строеж стои един, а понякога и повече договори. Изграждането на даден строителен обект е дълъг и сложен процес със значителен брой участници, всеки от тях имащ свои собствени цели за постигане. Независимо от хипотезата, винаги замесени са най-малко: инвеститор, проектант, строител и доставчик. Как обаче се регулират тези взаимоотношения, когато страните са от различни държави, но искат да правят бизнес заедно? Тук много полезни могат да бъдат международните архитектурни клаузи. 

Всеки инвестиционен проект се разработва и преминава през съответни нормативно установени фази.

В България например основните национални актове, които уреждат материята, са Наредбата за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, както и изискванията на Закона за устройството на територията (ЗУТ), където впрочем са споменати типовите договори, предмет на настоящата статия. 

Бизнес Център “Ричхил”. Снимка: Асен Емилов

В епохата на глобалните проекти FIDIC е най-широко използваната форма на договор за строителство на международния пазар. Поради това е задължително за съответните заинтересовани страни да бъдат запознати както с различните клаузи, така и с коя разновидност би била най-полезна за техните нужди.

История

Типовите строителни клаузи се развиват с времето под влиянието на водещи архитекти и инженери в бранша, но и под натиска на прогреса и нуждата от нов тип инвестиционно строителство. Голяма част от съвременните архитектурни студиа дължат немалка част от своя успех на световния строителен подем, който FIDIC своеобразно прокарва. С еволюцията на индустриалната епоха във Великобритания (и нейните колонии) мимоходом започват да се използват договорни образци за строителни проекти.

Визия за Ла Манша от средата на века. Снимка: BNP Paribas Historical Archives

Впоследствие различни архитектурни съсловни организации масово прилагат този тип шаблони. В началото това е изключително несистемен процес, тъй като приложението им се извършва без единен източник на информация. Същевременно много бързо се установява, че такъв тип клаузи намаляват юридическата неизвестност в правоотношенията. Те започват да намират все по- голямо приложение, тъй като с предварително заложените шаблони се модифицират по-лесно определени детайли в зависимост от определения обект на строителство и целения краен резултат.

В средата на XX в. нуждата от изработване на общи правила се изостря.

Това е продиктувано и от мащабните за времето си международни проекти като например тунела под Ла Манш (наричан още Евротунел). През 1957 г. Международната федерация на инженерите консултанти (Federation Internationale Des Ingenieurs-Conseils) – FIDIC публикува първо издание на този тип клаузи, наричано още Червена книга.

Международната федерация на инженерите консултанти е сдружение на национални консултанти от целия свят. България е представена във FIDIC от Българската строителна камара, Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти, както и Камарата на строителите в България. FIDIC изготвя стандартни договорни условия, които могат да бъдат инкорпорирани в международни договори за строителни услуги. 

Както споменах, първа по произход е т.нар. Червена книга. Тя създава рамка на договорни условия за строителни обекти от гражданското строителство, но първоначално не съумява да обхване всички възможни аспекти на правоотношенията между участниците – права, задължения, отговорности и пр. FIDIC постепенно формализира договорните си условия и към този момент организацията е издала 11 на брой книги. Обобщеното издание на книгите е публикувано през 1999 г., като тази дата прокарва хронологична разделителна линия между традиционните стандартни договори (старите) и новите такива. Най-добрата световна търговска практика се отразява във всяко следващо издание на дадената книга.

Новите книги (клаузи) след 1999 г.

В съответствие с желанието си за стандартизация, всяка от новите книги включва общи условия, заедно с насоки за изготвяне на специални условия, както и образец на оферта, договорно споразумение и споразумение за разрешаване на спорове.

  • Червената книга

Официалното наименование на Червената книга е „Договорни условия за строителни и инженерни работи, проектирани от възложителя“. Съгласно условията на този тип договори изпълнителят извършва работите, предмет на договора, в съответствие с проект, предоставен му от възложителя. Според предговорната й част тя „се препоръчва за строителни или инженерни обекти, проектирани от възложителя или от неговия представител – инженера.“ В най-често срещаната хипотеза тук изпълнителят изгражда обекта в съответствие с проект, представен му от възложителя. 

  • Жълтата книга

Наричана още „Договорни условия за инсталация и проектиране на строителство и електроинсталация“. Съгласно нейните условия строителят проектира според изискванията на възложителя и след това ги изпълнява. Тоест, при Жълтата книга имаме включено като уредба и проектирането, а не само изпълнението на проекта. Според предговора й тя трябва да се използва най-вече за проектиране и създаване на инженерни обекти.

Разграничението от Червената книга е, че тя се употребява за сгради, чийто характер е неподходящ за формулиране на цена, приложима за всеки пазар. Например ако в дадена държава се наблюдава галопираща инфлация, няма как страните да се разберат предварително за цената на строителните материали. Жълтата книга е уместна там, където инвеститорът търси ценова стабилност, която се реализира чрез прехвърляне на повече отговорности и по-голям риск към изпълнителя. Чрез клаузите ѝ изпълнителят трябва да произведе един резултат, докато по Червената книга рискът е по-равномерно разпределен между страните и не винаги резултатът е уговорен като крайна стъпка.

  • Сребърната книга 

Известна още като „Договор за проектиране, доставка на необходими материали и  строителство“ – проектиране  „до ключ“. Тук идеята е, че всичко се извършва от изпълнителя, който накрая предава обекта в пълна готовност за незабавна експлоатация.. Изпълнителят поема цялата отговорност както за проектирането, така и за строителството на обекта.

Според предговорната й част Сребърната книга е подходяща за изграждане „до ключ“ на жизненоважен за дадената държава инфраструктурен обект – например електроцентрала или магистрала. Тоест, това са обекти, в които се изисква по-висока степен на сигурност по отношение на цената и времето, необходимо за довършване на обекта. При обичайните условия за проекти „до ключ“ изпълнителят поема ръководството на целия процес – доставка на материали, строителство, осигуряване на всичко необходимо, за да работи съоръжението при т.нар. „завъртане на ключа“. Сребърната книга се използва при проекти, които се намират в хипотезата на публично-частното партньорство.

  • Зелената книга

Тя е свързана със строително-инженерингови дейности на сравнително ниска стойност или с необходим за изпълнение кратък срок. Самата книга представлява стандартен договор за т.нар. „просто строителство“. Първоначално дори е поставен максимален праг от 500 000 долара, който впоследствие бива премахнат, тъй като се преценява, че сложността на проекта е по-важна от цената му. Зелената книга отразява концепциите и разпределението на риска, уредени в Червената и Жълтата книга, като тук не е установено ръководство на целия процес от изпълнителя. Всички финансови и операционни събития, включително и рисковете, поемани от възложителя, са събрани в една-единствена клауза.

  • Златната книга

Тя регламентира отношенията, при които изпълнителят се ангажира с цялостната дейност по проектиране и изграждане на един обект, но същевременно получава правото да го експлоатира. Това е нерядко срещана практика – особено при концесионните договори. 

Адванс Бизнес Център II. Снимка: Ивайло Дончев

  • Бялата книга 

Бялата книга е като че ли най-често използваната от архитектурните студиа, тъй като в голяма степен урежда взаимоотношенията между възложителя и проектанта. Подходяща е във фазата на прединвестиционните проучвания, когато следва да се проектира даденото здание, поставено за цел от инвеститора. (Вж. основни постулати на Бялата книга)

Целта на международните архитектурни клаузи

Идеята на FIDIC е съдоговорителите да имат възможността да прилагат и за двете страни справедливи клаузи за заплащане.

Това в крайна сметка би следвало да доведе до завършек на проектите в рамките на поставения им срок и предвидения бюджет. Различните цветове на книгите отразяват и степента на риска, който страните ще поемат в правоотношението. Всяка от тях търси справедливото им разпределение между съконтрагентите, като принцип е, че даденият риск трябва да бъде поет от страната, която притежава компетенциите най-добре да го смекчи и контролира.

 

Забавянето на един строеж се среща често. То може да се случи както по време на строителните работи, така и на етап проектиране. Набързо подписаните договори на свой ред обикновено водят до съдебни искове, закъснели плащания и несигурност за всички страни в процеса. Ето защо е и основен постулат, важащ и в бизнеса, и в архитектурата, че единствено и само пълната информация може да доведе до издигането на здрави и стабилни основи. FIDIC клаузите не са юридическа панацея, но могат да послужат като още един мост на доверие между множеството участници, създавайки ясни разграничителни линии между правата и задълженията на всяка една страна. 

Николай Стоянов

Гост-автор на Stroiinfo. Юрист, любопитен към човешкото състояние, идеи и творения. В свободното си време обича да чете за политика, да слуша eклектична музика и да търси детайлите и доброто в хората и създаваните от тях предмети. Вярва, че Вагнеровата идея за "Gesamtkunstwerk" e приложима и необходима на всички науки.

Остави коментар

Close Menu