Противоречиво саниране в София наруши паметник на културата

Противоречиво саниране на сградата на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 87 в София остави обекта със статут на недвижима културна ценност с крайно неуместен облик. За това сигнализираха миналата седмица Фейсбук страниците „Асоциация на реставраторите в България“ и „Деволюция“. В момента върху фасадата на сградата е налепена топлоизолация, оригиналните детайли са заличени, а върху тях са апликирани готови детайли.

Видима е липсата на съразмерност между детайлите | Снимка: Асоциация на реставраторите в България

Сградата преди. Детайлите личат, въпреки повредите по фасадата | Снимка: Асоциация на реставраторите в България

На пръв поглед ново, но всъщност некачествено

Оригиналният облик на сградата носи белезите на виенския сецесион – декорациите са геометрични, с плитък релеф и открояващи се хоризонтални и вертикални линии. По ъглите са оформени лизени, цокълната мазилка е релефна, а около прозорците има рамки с характерен детайл.

Новата фасада на пръв поглед има всичко това, само че не намясто. Най-лесно се открива в рамките на прозорците – горните фризове с ключов камък са с грешен размер спрямо прозорците, а детайлът им е изцяло различен. Рамките са залепени само отстрани, а подпрозоречните елементи, макар и подобни, са също с размер напълно неотговарящ на оригиналния. По всичко личи, че това са готови елементи, закупени без никаква идея и отношение към оригинала. Същото се отнася и за лизените, чиито детайл отново не е спазен. Елиминирани са и междуетажните фризове. Сградата видимо е загубила оригиналния си облик.

Прозорец с изкъртени детайли | Снимка: Асоциация на реставраторите в България

Същият прозорец след санирането | Снимка: Асоциация на реставраторите в България

Санирането е продължило въпреки граждански сигнал

Фейсбук страницата на „Деволюция“ споменава, че още преди месец от общината им е било съобщено, че санирането ще бъде спряно, защото сградата е част от групов паметник. Справка в картата на недвижимите културни ценности в централната градска част на София показва, че обектът е деклариран като такъв през 1989 г. Това означава, че сградата трябва да се ползва със защита от намеса, докато не й бъде отредена категория. Въпреки това ремонтът се случва и в момента.

Страничните прозорци на еркерите със същите детайли, позиционирани безразборно. | Снимка: Асоциация на реставраторите в България

А как можеше да проработи?

Напълно разбираемо е, че днес се нуждаем от енергийно ефективни сгради. Допустимо е понякога оригиналните материали да бъдат променени, но само когато се спазва оригиналният детайл и цвят на недвижимата културна ценност. Това може да се случи само след съгласуване с органите, грижещи се за опазването на културното наследство, и проект, изготвен от правоспособен, капацитетен и съвестен архитект. Детайлите можеха да бъдат лесно произведени в размер и форма напълно идентичен с оригиналния, а мазилките и цветовете да запазят идентичността на сградата. Добрите решения не са невиждани, те съществуват на много места и е напълно достъпно днес да почерпим опит от тях. Въпреки това у нас видимо продължават да се взимат грешни решения, които унищожават недвижимото ни културно наследство.