Архитектурни ценности за продан?

През изминалата седмица две интересни обяви за продажба на имоти привлякоха интереса ни. От тях става ясно, че една сграда със статут на културна ценност, изградена през първата половина на 20-ти век и друга от втората му половина, но с оспорвани ценностни качества, търсят своите нови собственици.

Първата е разположена в Казанлък и е известна като сградата със стенописите на Иван Милев. Къщата е в стил сецесион и притежава статут на недвижима културна ценност с национално значение. Тя скоро бе реставрирана от настоящите ѝ собственици. След промените бива оценена на един милион лева.

Втората пък е ситуирана точно от другата страна на Стара Планина – във Велико Търново, и е един от най-разпознаваемите обеми в пейзажа на старата столица. Това е известният Грандхотел (днес Интерхотел), проектиран през 60-те години като най-амбициозната намеса в града. Днес той е обявена за продан и стойността му възлиза на 25 милиона лева.

Гледка към хотела във Велико Търново. Снимка: www.interhotelvt.com

Стоян-Стайновата къща в Казанлък или къщата със стенописите на Иван Милев

„Къщата с кулата“ в центъра на Казанлък, както е другото име, с което е известна къщата сред местните, е една от най-красивите в града. Построена е през 1907 г. по проект на архитект Никола Занков Проданов. През 1925 г. собственикът кани казанлъшкия живописец Иван Милев да изографиса стените на салона в къщата, освен това той изгражда и цялостното обзавеждане на първия етаж на сградата.

Стенописите на Иван Милев. Снимка: WhAT Association

Точно уникалните живописи в интериора стават повод къщата да бъде обявена за недвижима културна ценност от национално значение през 1975 г. В периода след 9-ти септември там е настанена общинска администрация, за определен период функционира и като жилищна сграда. След реституцията наследниците на рода многократно се опитват да я превърнат в някакъв вид средище на културата и изкуството, но намеренията им остават нереализирани.

Екстериор и стълбище в къщата в Казанлък. Снимка: WhAT Association

През миналата година собствениците провеждат реставрация на сградата, като са възстановени декоративните елементи, запазени са автентичните плочки, а външната дограма е подменена. За успешната работа по нея къщата бе включена в архитектурните награди на WhATA като част от номинациита за добрите реставрации през 2019 г.

Стоян-Стайновата къща. Снимка: WhAT Association

След проведените възстановителни работи собствениците преценяват, че по-нататъшната ѝ поддръжка е твърде скъпа, затова предпочитат да се разделят с къщата. Сега тя очаква новите си собственици, които биха се отнесли с уважение и отношение към архитектурната и историческа ценност на къщата.

Грандхотелът във Велико Търново

Сградата на хотела днес се е превърнала в неделима част от пейзажа на Търново. Разпростиращият се по склона към р. Янтра обем определено привлича погледа на всеки посетител на средновековната столица. Той може да бъде наблюдаван от почти всяка точка на стария град.

Проектът за изграждането на хотела е утвърден през далечната 1967 г. Самият строеж продължава 14 години и претърпява множество прекъсвания. Сградата официално е открита на 17 юни 1981 г. като част от програмата за 1300-годишнината от създаването на българската държава.

Детайли от фасадата на интерхотела. Снимки: Стефан Спасов

В момента сградата е собственост на компанията „Интерхотели“. До продажбата се стига, след като тя е обявена в несъстоятелност, а търгът за придобиването на хотела ще се проведе на 5 март тази година. Началната тръжна цена е определена на 25 млн. лева, но купувачът трябва да плати и всички разходи по прехвърлянето на собствеността.

Проектът за сградата е дело на арх. Никола Николов, който е създал много други значими постройки в старата столица. В личен дневник той подробно описва работата си по възложените задачи. Като най-голяма сложност в заданието за проекта той определя проблема за вписването на сградния обем с множество помещения на стръмния склон на Янтра. Точно поради тази причина той се опитва да разчлени модулите на сградата, така че те „да не едреят“ на цялостния пейзаж на града:

Хотелът. Снимка: www.hotelmap.bg

„На преден план сполучливо се притиснах с живописно разчленени обеми до брега на реката. Възможности за възприятието на реката и архитектурната панорама на В. Търново проектирах с дворове тераси и оригиналните балкони на стаите”.

Изглед от терасите на хотела. Снимка: www.interhotelvelikotarnovo.com-bulgaria.com

Съвременните специалисти в сферата оценяват високо архитектурната стойност на проекта. Той се вписва успешно в пейзажа на Търново, благодарение на пластичността на фасадата, която я „приобщава към останалата градска структура на стария град.“ Използваните елементи по фасадата се опитват да интерпретират такива от средновековната архитектура, както и на традиционните български керемиди, преведени на съвременен език в козирките над терасите.

Това определя сградата за ярък пример на българския регионален модернизъм.

Снимки: Wolfgang Thaler

Въпреки това днес обектът може да бъде отнесен към т.нар. неудобно архитектурно наследство, тъй като качествата му не са напълно припознати от обществото. Поради тази и други причини обектът не притежава официален статут на недвижима културна ценност. Отношението към архитектурните му качества обаче трябва да бъде отчетено при намерения за бъдещи намеси и промени в интериора и екстериора на сградата.

В основата на бъдещето на подобен тип сгради с високи исторически и архитектурни качества стои точно тяхната собственост и визията за бъдещето им в очите на техните притежатели. Когато работим с ценности, били те определени от закона или не, би трябвало да се отнасяме към тях с нужното уважение и да се опитваме да търсим най-правилните подходи за тяхното функциониране и развитие. Надяваме се и двете сгради да намерят правилните собственици, които да запазят и изявят техните ценностни характеристики в полза на цялото общество.