Архитектурни макети в киното

С напредването на технологиите и CGI (компютърно-генерираните изображения) киното губи все повече от чара си и връзката със заобикалящата го среда. Ако преди 50 години във френското и италианското кино виждаме разнообразни пейзажи, емблематични сгради и знакови цветове, които създават атмосфера и засилват емоционалното въздействие върху зрителя, то днес все по-често ставаме свидетели на изкуствено пресъздадена среда, която по-скоро кара зрителя да се чувства доминиран, отколкото да се припознае със случващото се на екрана.

В процес на изработване на модел за филма Blade Runner / Изображение: Google Images

Все пак някои арт директори решават да заложат на по-традиционни подходи, които не само са икономически погледнато по-ефективни, но и държат връзка с реалността. В тази статия ще ви разкажа за няколко филма, които използват умалени модели на света постигнати чрез архитектурни макети, за да го разкажат по-добре.

Уес Андерсънски светове

Няма как да не започна с Уес Андерсън, тъй като неговите филми имат не само характерен визуален език, но и присъствието на архитектурните макети в тях е знаково и определящо. Всеки един модел обикновено е изпипан до най-малкия детайл по отношение на материал, текстура и нюанси на цветовете. Така, когато светлината попадне върху умалените архитектурни пространства, се създават истински сенки и дълбочина, които оживяват идеята и потапят зрителя в атмосферата и.

Модел на екстериора на The Grand Budapest Hotel / Изображение: Google Images

При Уес Андерсън моделите могат да бъдат осмислени и като похват за дирижиране на действителността. В тези моменти ясно се подсказва на зрителите, че това, което виждат е някак си неистинно. Това ги приобщава и им създава усещането за контрол,  че сякаш знаят нещо повече от героите и могат да предусетят какво ще им се случи.

Макет на измисленият град от филма The French Dispatch / Изображение: Google Images

При последния си филм The French Dispatch например, за да се представи синтезния образ на града, в който се развива действието – Ennui-sur-Blasé, е създаден модел, който обаче бива заснеман само фронтално, показвайки многопластовия характер на града и случките, разиграващи се на територията му.

Isle of Dogs / Изображение: Google Images

Макетите, поради факта, че не са достатъчно големи архитектурни пространства, които могат да бъдат изживени от хората, но са достатъчно големи, за да бъдат отчетени като част от реалността. Те представляват манифестация на един измислен свят, който от идея, витаеща из реалма на фантазното, приема формален израз и оживява.

Приливната вълна във филма Невъзможното (The impossible)

Друг интересен пример е сцената с цунами вълната от филма The impossible.  Режисьорът – J.A. Bayona. Споделя, че планирането на сцената му е отнело година, за да съчетае умело работата на снимачната площадка с добавените ефекти след това. Тъй като компютърно генерираната вода се оказа твърде скъпа за бюджета на филма, се наложило да генерират истинска вълна, което се оказало голямо предизвикателство, както за актьорите, така и за снимачния екип.

Декорът за сцената с приливната вълна във фимла The Impossible / Изображение: Google Images

Взривът във филма Генезис (Inception) 

Сцената с взривяването на сградата в снежната планина, разбира се, не е била истинска. За заснемането Кристофър Нолан поставя задачата на екип от опитни сценографи, които изработват 12 метров модел на сградата и съпътстващата я планина, върху която е разположена. Екипът споделя, че първоначално сградата е била моделирана с помощта на софтуера Rhinocerus, а след това разделена на съставните части, за да бъде по-лесна за изпълнение.

12-метровият модел на сграда , разположен в двора на снимачното студио / Изображение: Google ImagesУмаленият модел е трябвало в действителност да бъде взривен в задния двор на снимачното студио. Поради това изискване проектантският процес се е усложнил допълнително, тъй като се е оказало, че е необходимо да бъдат предвидени дупки в обема на планината под сградата, към които тя да потъне и да се разруши. Сценографите споделят, че макар и трудоемко, процесът на работа и преживяването са били изключително интересни.

Макет на Белия дом/ Изображение: Google Images

Други примери от киното са, които използват реални макети са Титаник, при който е построен само част от кораба, която да бъде потопена в океана. Взривяването на Белия дом във филма „Денят на независимостта“ също използва макет на една от най-емблематичните сгради в САЩ. Във “Властелинът на пръстените” преобладават умалени макети, които са използвани за фон на редица сцени за сметка на компютърно генерирани пространства и ефекти. Много хора предполагат, че Мордор е постигнат със CGI, а в действителност дори той е заснет с помощта на реален макет.

Сцената с приливната вълна / Източник: Google Images

Както и в истинския живот, така и във филмовия свят, пространството влияе на хората и на начина, по който те изживяват определено събитие. Историята и действията придобиват характер, когато са подсилени от подходящата атмосфера. Тук, съвсем на място идват на помощ архитектурните модели, които със своята материалност и пространственост могат да вменят различни емоции и усещания и потапяйки човека в света на несъществуващото.