понеделник, 16 ноември 2026
Зареждане...
Градска среда

Коулун: Един от най-гъсто населените квартали на Земята, построен без архитекти и строителни правила

33 000 души на площ от едва 26 декара, сред 14-етажни сгради, тесни проходи и стотици малки работилници.

STROIINFO
· 1 мин. четене

Допреди 32 години в Хонконг съществувал квартал, в който сградите били толкова близо една до друга, че слънчевата светлина почти не достигала до улиците, а жителите можели да преминават от един жилищен блок в друг, без да слизат на земята. Нямало общ архитектурен проект, улиците се оформяли според свободното пространство, а новите етажи се появявали над вече съществуващите постройки. Коулунският ограден град, както е било официалното му име, е едно от най-гъсто населените места, съществували някога.

Днес от този необикновен квартал не е останала нито една от високите жилищни сгради, а на тяхно място има обществен парк с градини и алеи. Решението за събарянето на Коулун е взето през 1987 г., след десетилетия на спорове между Китай и Великобритания и натрупване на сериозни проблеми с условията на живот. За да се разбере как толкова много хора са се озовали на подобно място и защо властите накрая решават да го разрушат, трябва да се върнем към времето, когато на мястото все още имало китайска военна крепост.

От военна крепост до квартал без управление

Историята на Коулун започва далеч преди появата на високите бетонни сгради. През 1847 г. китайската династия Цин изгражда на мястото укрепен военен пост с каменни стени, наблюдателни кули и четири порти, предназначен да охранява крайбрежието.

След като Великобритания получава управлението над нови територии около Хонконг през 1898 г., крепостта остава предмет на спор между британските колониални власти и Китай. Година по-късно британците я окупират, но въпросът за нейния статут така и не получава ясно практическо решение.

През Втората световна война японските окупационни власти разрушават крепостните стени, за да използват камъните при разширяването на близкото летище Кай Так. След войната в района започват да пристигат бежанци от континентален Китай, които се заселват сред останките на укреплението и постепенно изграждат свои жилища.

С увеличаването на населението постройките стават все по-високи, а особеното административно положение на района позволява строителството да продължава без обичайните разрешителни и проверки.

Как се строи квартал без архитекти?

Първите жилища били ниски и сравнително прости, но през 60-те години недостигът на място принудил собствениците да започнат да строят нагоре. Старите двуетажни и триетажни постройки постепенно отстъпили място на шестетажни и седеметажни сгради, а през следващото десетилетие някои достигнали 14 етажа.

Много от конструкциите били изграждани без участието на архитекти и строителни инженери, без необходимия строителен контрол и с материали, чието качество невинаги отговаряло на общоприетите стандарти. Съседните сгради постепенно се допирали една до друга, а между тях се появявали допълнителни стълбища, балкони и проходи, които свързвали отделните етажи.

Единственото ограничение, което строителите спазвали сравнително последователно, била височината, наложена заради близкото летище Кай Так. Самолетите прелитали ниско над покривите на Коулун, по които жителите простирали дрехи, отглеждали растения и оставяли децата си да играят.

Към 80-те години кварталът вече представлявал плътна застройка от стотици свързани сгради, а според данните от 1987 г. населението му достигало приблизително 33 000 души върху площ от едва 2,6 хектара.

Живот в улици, до които не стига слънце

Вътре в Коулун улиците на много места били толкова тесни, че двама души трудно можели да се разминат. Над главите им минавали водопроводни тръби и електрически кабели, от таваните капела вода, а в голяма част от проходите лампите светели през целия ден, защото естествената светлина не достигала дотам.

Водоснабдяването било постоянен проблем, затова някои жители копаели собствени кладенци, други пълнели съдове от обществени чешми, а постепенно започнали да се използват електрически помпи, които изпращали вода към резервоарите по високите етажи.

Въпреки тежките условия кварталът имал активен живот. На приземните етажи работели пекарни, ресторанти, шивашки ателиета, малки фабрики за хранителни изделия и множество стоматологични кабинети, които предлагали услуги на по-ниски цени от тези в останалата част на Хонконг.

Коулун бил известен и с престъпността, особено през 50-те и 60-те години, когато престъпни групировки контролирали част от незаконните дейности. Но зад тази репутация съществувал и обикновен квартален живот с училища, магазини, семейства и съседи, които си помагали в ежедневието.

За много от жителите Коулун бил единственото място, където можели да си позволят жилище и да развиват собствен малък бизнес.

Краят на бетонния лабиринт

С годините пренаселеността и липсата на строителен контрол превърнали Коулун в сериозен проблем за хонконгските власти. Тесните проходи затруднявали достъпа на пожарните автомобили, електрическите инсталации създавали риск от пожари, а недостигът на канализация и редовно сметоизвозване допълнително влошавал условията на живот. Въпреки полицейските операции и опитите за подобряване на инфраструктурата, властите не успявали да решат основните проблеми на квартала.

Дълго време неясният статут на Коулун усложнявал всяко по-сериозно решение за бъдещето му, но през 1984 г. Китай и Великобритания подписват споразумението за връщането на Хонконг под китайско управление през 1997 г. Това създава условия двете страни да се договорят и за Коулун, като на 14 януари 1987 г. е обявено решението за неговото премахване и превръщането на терена в обществен парк. Започва продължително изселване на жителите и изплащане на обезщетения, но част от хората не приемат предложените суми и се противопоставят на напускането на домовете и работилниците си.

Изселването продължава няколко години, като повечето семейства постепенно се преместват в други части на Хонконг, а за останалите властите предприемат принудително извеждане. Към ноември 1991 г. повечето жители вече били напуснали Коулун, но 457 домакинства не приели условията за обезщетение. На 2 юли 1992 г. последните жители са изведени принудително и районът е окончателно освободен. Опразнените сгради са оградени и започва подготовката за тяхното събаряне.

Разрушаването започва през 1993 г. и приключва през 1994 г., когато последните многоетажни постройки са съборени. По време на разчистването археолозите откриват останки от старите крепостни порти, а историческата административна сграда, известна като Ямен, е запазена и възстановена. От някогашните жилищни блокове не остава нищо, но историята на Коулун е съхранена в хиляди фотографии, архитектурни изследвания и разкази на хората, които са живели там, превръщайки го в един от най-добре документираните примери за стихийно градско строителство.

От бетонните сгради до китайските градини

След разрушаването на Коулун започва изграждането на парк, чийто проект е разработен от хонконгската Служба за архитектурни услуги. За оформянето му архитектите избират стила на традиционните градини от района Дзяннан в Китай, характерни за ранния период на династията Цин. Новото пространство е официално открито на 22 декември 1995 г. и обхваща площ от 31 декара.

В парка са изградени китайски павилиони, езера, каменни алеи и градини с различни растителни видове, а посетителите могат да се насладят на специални пространства за шах, градина на дванадесетте зодиакални животни и павилион, разположен на възвишение с гледка към цялата територия.

В центъра е възстановената административна сграда Ямен, построена още по времето на династията Цин. Днес тя е превърната в изложбено пространство, където могат да се видят исторически фотографии и находки от стария град, както и материали за изграждането на парка. На открито, близо до южната крепостна порта, посетителите могат да разгледат и триизмерен макет на някогашния Коулун, който показва изключително плътната застройка и разположението на сградите преди разрушаването им. Запазени са и основите на южната крепостна порта, открити при разчистването на терена заедно с две каменни плочи с надписи, напомнящи за първоначалното предназначение на мястото.

Паркът продължава да носи името Коулунски ограден град, а част от алеите и павилионите също са наречени на места от някогашния квартал. 

Автор

STROIINFO

STROIINFO е медия за архитектура, строителство, дизайн и градска среда. Ние сме екип от професионалисти - архитекти и дизайнери и вярваме, че средата, която създаваме и обитаваме, е от ключово значение за качеството ни на живот. Затова пишем за, разсъждаваме над и анализираме актуалните проекти, материали, тенденции и събития в сферата на архитектурата, строителството, дизайна, градската среда и културното наследство.