Съвсем наскоро прекарах един слънчев уикенд в Габрово. Имах откъслечна представа за града и успях да открия много от неговите вълшебства – топлотата на хората, красивите гледки и „убежището на хумора“. Преминавайки през площада, който наглед не обещаваше нищо по-специално, се натъкнахме на изложба, посветена на Карл Кандулков. „Архитектът и ръководител на модерно Габрово“ е дългогодишен негов градоначалник, оставил след себе си над 70 реализирани проекта с впечатляващ мащаб. Внимателно разгледах изложбата по тази непозната за мен дотогава тема, а сега ще разкажа и на вас за арх. Карл Кандулков – личност, която буди възхищение.
Архитектурното наследство, което дадени периоди и личности са ни завещали, оформя в значителна степен как живеем днес. Иначе казано, застроената среда създава принадлежност. Всички знаем градове, които местните много си обичат. Един от тези примери е Габрово. Разположен в центъра на България, градът живописно се разстила покрай река Янтра. Състоянието му е чудесно и днес – промишлеността процъфтява, редица млади хора избират да останат там, а градските пространства се обновяват и поддържат.
Да се върнем на това, на което се натъкнах на площада…
През 2020 г. са се навършили 100 години от рождението на арх. Карл Кандулков. По този повод община Габрово е организирала изложба, посветена на неговия живот и дело, която може да се види и в момента на площад „Възраждане“.
Родом от Севлиево, той заминава да учи Архитектура в Дрезден през 1942 г.
В биографията си той описва драматичните последващи събития.
„След победата на 9 септември 1944 г. немците не ме пуснаха да се върна в Родината и заедно с 19 другари бях арестуван за антифашистка дейност от ГЕСТАПО и след тежки изпитания, изпратен в лагерите Радеберг, след това в Бухенвалд. Едва доживях до освобождението на 11 април 1945 г. След 5 месечно лекуване, заминах за гр. Дрезден, където възстанових следването си и завърших архитектура през юни 1946 г.“
Въпреки преживяното, той се дипломира успешно и се отдава на професията. С цялото си сърце. След завръщането си в България той работи в строителната кооперация „Новострой“, а след това в проектантска организация на профсъюзите. През 1957 г. става началник на архитектурен отдел в „Здравпроект“. В този период той проектира много жилищни и обществени сгради, почивни домове, болници и др.
През 1959 г. Карл Кандулков е изпратен в Габрово.
Там той става председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет. Това е началото и на мащабно преустройство, модернизация и благоустройство на Габрово. Той проектира много жилищни и обществени сгради, дори и улици.
Кандулков създава не само архитектурно, но и художествено и културно оформление на града.
Негово дело е и мащабната монументална украса (съвместно с талантливи скулптори), оформянето на входовете (което определено прави впечатление!) и пластичните решения за така характерните мостове на града. Арх. Кандулков работи упорито и последователно и по устройствения план на града – със всички негови специфики и предизвикателства.
Прочетете още за сградите на Габрово: Априловската гимназия.
Запазени са думите му: „… Искам да разберете, че градоустройството не се прави с мнения, а с работа, с чертане. Градоустройството решава всичките проблеми на икономиката на дадена територия, както и степента на обитаване.“
Един истински дворец
Домът на културата „Емануил Манолов“ е построен през 1964 г. Дело на арх. Кандулков, той определено е една от най-красивите сгради на Габрово. Издигащ се на хълм, известен в миналото като Беглишки харман, Домът на културата посреща с монументалната си визия в стил социалистически реализъм с неокласически характер. Внушителното стълбище подканва посетителя нагоре и още нагоре, за да се наслади на богатия детайл и скулптурното оформление. В сградата се намира най-голямата зала на Габрово с 800 зрителски места.
Единственият по рода си Дом на хумора и сатирата
По време на разходката ми в Габрово, разбира се, посетихме Дома на хумора и сатирата. Смяхме се много, внимателно разгледахме експозициите, а и буквално си поиграхме с някои от арт инсталациите. В промеждутъка между две зали се прожектираше специална селекция с габровски шеги. И как да е иначе, това е един от най-известните таланти на местните. Именно затова това здание, посветено на смеха, е така важна и интересна сграда и институция.
Домът на хумора и сатирата всъщност води началото си от съществуваща на мястото от далечната 1891 г. кожарска фабрика на братя Калпазанови. Преобразяването му за убежище на смеха от Кандулков и официално откриване се случва точно на 1 април 1975 г.
Списъкът продължава…
Сред другите отличителни проекти на Карл Кандулков са монументалната сграда на Община Габрово, жилищните блокове „Рачо Ковача“, „Здравец“ и „Дунав“, преустройство на Народно читалище „Априлов-Палаузов“, Летният театър… В gabrovo.bg четем още, че в този период се изграждат яз. „Христо Смирненски”, няколко кина, създадени са големите паркове за отдих – Синкевица и Градище, построена е модерна болница, две поликлиники, изградени са нови предприятия, започва изграждането на Спортната зала и т.н. Такива са били годините – строителният подем в съчетание с административната длъжност, която заема Кандулков, му позволяват да остави на града огромно архитектурно наследство.
„Накъдето и да се обърнеш, накъдето и да погледнеш, все има следа от неговата ръка и то, от една грижлива ръка.“, споделя неговият син арх. Орлин Кандулков.
„ТОЙ БЕШЕ ВЛЮБЕН В ПРОФЕСИЯТА СИ.“
Вдъхновени и замислени, в миг се връщаме обратно. Вече не сме в Габрово. Но архитектурата си остава. Тя е навсякъде, дава отправна точка и идеи, вдъхновява и припомня. Всяко едно ново пътуване, колкото и кратко и да е то, разказва историята на нова градска тъкан, търси сложните взаимовръзки между елементите, вслушва се в историите и символите. Почти затаила дъх, оставам в очакване на следващото пътуване. И следващите архитектурни истории.
Припомнете си как премина третото издание на Лятна академия Лидерите. На същия този площад.
Основни източници:
160+ Габрово град
https://www.gabrovonews.bg/news/160555/
https://gabrovo.bg/bg/news-article/9144