Фалшивите фасади на Париж
Как и защо са се появили няколко привидно исторически фасади в европейската столица

©Didier Raux

Париж, градът, известен със своята богата история, романтика и красива архитектура, безспорно крие множество тайни. Една от тях е особено интригуваща за тези, които се интересуват от градоустройство и публична среда. В място, в което забележителни технологично-архитектурни паметници като Центъра Жорж Помпиду и Айфеловата кула впечатляват с хай-тек концепциите си от миналото, можем да открием и точно обратното. Няколко фасади на френската столица се оказват изцяло бутафорни. А защо това е така? Нека ги разгледаме:

1 bis, Rue Chapon

Привидно обикновен вход към сграда, зелената входна врата се оказва арт инсталация, направена през 2006 г. Тя е част от външна стена на сграда с малко дворче, а всъщност адресът с буква Б не съществува. Целта на инсталацията е била да е временна, а цел на създателите е била да покажат на пръв поглед баналните, но от друга страна потенциално мистериозни врати и входове, които са Част От Нашите Градове.

29 Rue Quincampoix

Недалеч от известния Център Помпиду се намира малка сграда на ъгъла на кръстовище. Поглед отблизо разкрива прозорци, състоящи се единствено от подпрозоречни первази и боя. Изрисувани са рамки, стъкла, завеси и дори хора, изглеждащи доста наивно и дори забавно отблизо, но достатъчно убедително отдалече. Сградата е всъщност замаскирана вентилационна шахта за подземната улица отдолу и е изградена през последната четвърт на миналия век, когато улиците в парижкия център масово са започнали да стават пешеходни.

44 Rue d’Aboukir

На пръв поглед типична шестетажна сграда с френски прозорци и орнаментирани метални парапети. На табелата на вратата пише обаче, че това не е вход към сградата и че тя е собственост на RATP (Régie Autonome des Transport Parisiens), компанията, управляваща метрото. Тя също е вентилационна шахта, но за подземен железопътен тунел, който свързва Халите с Гар дю Норд.

27 Rue Bergère

През 70-те години парижката електрическа компания изгражда подстанция на този адрес, но оплакването от местните живущи било, че загрозява улицата. Поради тази причина на това място също е изградена бутафорна фасада. Интересното е, че тук не е търсено стилово единство – редом до сградите с високи прозорци, корнизи и къдрави парапети, е изградена фасада в отявлен 70-тарски модернизъм – облицована с различни видове плочки и имитираща вход с големи витрини.

145 Rue la Fayette

Този адрес е може би най-известен със своята фалшива фасада не само заради нейното добро изпълнение, а и защото става част от романа „Махалото на Фуко“ на Умберто Еко. Описаният от автора вход към подземния свят всъщност е обвивка на още една вентилационна шахта на RATP. Тя замества част от сградата, която е била съборена. Елементите по фасадата се свързват напълно хармонично с тази в съседство, а зад нея дори е изградено скеле, за да може прозорците да бъдат почиствани. То се превръща и в предизвикателство за авантюристични градски изследователи, които нелегално влизат в сградата.

Тези адреси са само част от колекцията от фалшиви фасади на френската столица. Любопитен въпрос е защо всъщност инсталациите, които те скриват, са толкова отблъскващи за гражданите. Бутафорните сгради представляват интригуващ обществен консенсус, който по замисъл е архитектурна лъжа. И въпреки това ни кара да се замисляме – има ли благородна архитектурна лъжа?