Фалшивите фасади на Париж

Париж, градът, известен със своята богата история, романтика и красива архитектура, безспорно крие множество тайни. Една от тях е особено интригуваща за тези, които се интересуват от градоустройство и публична среда. В място, в което забележителни технологично-архитектурни паметници като Центъра Жорж Помпиду и Айфеловата кула впечатляват с хай-тек концепциите си от миналото, можем да открием и точно обратното. Няколко фасади на френската столица се оказват изцяло бутафорни. А защо това е така? Нека ги разгледаме:

1 bis, Rue Chapon

Табелката до входната врата всъщност издава името на творческия колектив. | Снимка: parisisinvisible.blogspot.com

Привидно обикновен вход към сграда, зелената входна врата се оказва арт инсталация, направена през 2006 г. Тя е част от външна стена на сграда с малко дворче, а всъщност адресът с буква Б не съществува. Целта на инсталацията е била да е временна, а цел на създателите е била да покажат на пръв поглед баналните, но от друга страна потенциално мистериозни врати и входове, които са Част От Нашите Градове.

29 Rue Quincampoix

Изрисуваната фасада се разпознава лесно отблизо. | Снимка: ©Didier Raux

Недалеч от известния Център Помпиду се намира малка сграда на ъгъла на кръстовище. Поглед отблизо разкрива прозорци, състоящи се единствено от подпрозоречни первази и боя. Изрисувани са рамки, стъкла, завеси и дори хора, изглеждащи доста наивно и дори забавно отблизо, но достатъчно убедително отдалече. Сградата е всъщност замаскирана вентилационна шахта за подземната улица отдолу и е изградена през последната четвърт на миналия век, когато улиците в парижкия център масово са започнали да стават пешеходни.

44 Rue d’Aboukir

Обликът на фалшивата фасада се слива доста добре с цялата улица. | paris-bise-art.blogspot.com

На пръв поглед типична шестетажна сграда с френски прозорци и орнаментирани метални парапети. На табелата на вратата пише обаче, че това не е вход към сградата и че тя е собственост на RATP (Régie Autonome des Transport Parisiens), компанията, управляваща метрото. Тя също е вентилационна шахта, но за подземен железопътен тунел, който свързва Халите с Гар дю Норд.

27 Rue Bergère

Интересен е подходът, в който се търси модернистична визия. | Google Street View

През 70-те години парижката електрическа компания изгражда подстанция на този адрес, но оплакването от местните живущи било, че загрозява улицата. Поради тази причина на това място също е изградена бутафорна фасада. Интересното е, че тук не е търсено стилово единство – редом до сградите с високи прозорци, корнизи и къдрави парапети, е изградена фасада в отявлен 70-тарски модернизъм – облицована с различни видове плочки и имитираща вход с големи витрини.

145 Rue la Fayette

Еклектичната фасада се вписва доста добре с останалата част от уличния ансамбъл. | Снимка: JCB94 | Creative Commons 4.0

Този адрес е може би най-известен със своята фалшива фасада не само заради нейното добро изпълнение, а и защото става част от романа „Махалото на Фуко“ на Умберто Еко. Описаният от автора вход към подземния свят всъщност е обвивка на още една вентилационна шахта на RATP. Тя замества част от сградата, която е била съборена. Елементите по фасадата се свързват напълно хармонично с тази в съседство, а зад нея дори е изградено скеле, за да може прозорците да бъдат почиствани. То се превръща и в предизвикателство за авантюристични градски изследователи, които нелегално влизат в сградата.

Тези адреси са само част от колекцията от фалшиви фасади на френската столица. Любопитен въпрос е защо всъщност инсталациите, които те скриват, са толкова отблъскващи за гражданите. Бутафорните сгради представляват интригуващ обществен консенсус, който по замисъл е архитектурна лъжа. И въпреки това ни кара да се замисляме – има ли благородна архитектурна лъжа?