Google ли е най-големият архитектурен критик?

За секунди хиляди архитекти намират вдъхновение за следващата си сграда, почитатели на дизайна подбират оригинални идеи, а студенти ровят за референции към проектите си. Цялата тази информация се набира само от няколко източника, но с неизчерпаем обем – Google images и социалните мрежи като Pinterest, Instagram, а от известно време и TikTok. Леснотата, с която намираме резултати там, и привидната изчерпателност на информацията постепенно ни отказват от по-задълбочено проучване и все по-рядко се допитваме до реномирани издания. Така авторитетът, който определя бъдещите тенденции в архитектурата, става не друг, а именно безименният и невидим изкуствен интелект.

Има ли повод за притеснение от страна на архитектите? 

Резултати от Google images

Как се подреждат резултатите в Google?

За попадане сред първите резултати, алгоритъмът на Google сортира страниците по критерии като релевантност, сходност с ключовите думи, задържане на вниманието, брой кликвания, брой и качество на линковете, водещи към уебсайта, както и много други количествени метрики.

Изображенията, от своя страна, се оценяват по големина и резолюция на снимката, тагове към изображенията и алтернативен текст. На пръв поглед системата изглежда като обективен и изчерпателен метод за отсяване на съдържанието, която отчита и още един важен и неоспорим фактор – масовото мнение.

Разбира се, в селекцията на резултати не участва експертиза на професионалист. Но визуалната информация, която подбира и представя алгоритъмът, създава посоката на нашето мислене и творчество, повлиява на вкуса, който изграждаме, и накрая –  предопределя проектите, които правим.

Архитектурната критика преди интернет

Докато “скролваме” безкрайния поток от публикации в мрежата, предлагам да отправим поглед към не толкова отдавнашната архитектурна история. Източници като книги, периодични издания, семинари и изложби са били главните пътеводители в света на архитектурата и дизайна, отразяващи настроенията на деня и задаващи посоката на развитие. Материалите в тях са подбирани от авторитетен главен редактор и специализиран екип, който има усет за тенденциите с потенциал за културен отпечатък.

Основаното от Джо Понти списание Domus спомага за утвърждаването на италианския дизайн на световната сцена преди и особено след Втората световна война, изданието Manplan озадачава хората с крайно радикални и критични идеи за развитие на градовете, а японското списание Japan Architect достига дори до българските студенти през университетската библиотека. А текстовете в тях са били критикувани по актуалност и иновативност, вместо по брой импресии и тагове.

Източник: Architectural Review, Architecture and Urbanism magazine

Курирана или автоматизирана информация

При “сърчването” в мрежата прави впечатление еднотипното съдържание на някои материали, написани според изискванията на алгоритмите. Всъщност, за достигане до голяма аудитория се изискват повече програмистки умения, отколкото базови знания за дизайн и стил.

Критерият за likeability на един пост вероятно няма да ни покаже радикално мнение, или някой незабележим, но добър проект. Информацията често е поднесена без да включва фундаментални принципи на архитектурата като например: какъв е контекстът около сградата, как функционира тя и каква е концепцията зад дизайна. 

Източник: Arch Daily, Creative bloq

Курираното издание, от своя страна, може да насочи погледа към актуални проблеми, да предизвика полемика, да поднесе различни прочити и да даде професионално мнение на читателите. С това и да развие техните изразни средства и да обогати общата им култура. Притеснителната страна на масовата информация не е в липсата на достатъчно на брой качествени материали, а в начина им на разпространение. На практика, за да придобием истински важни и полезни знания, трябва да възпитаме в себе си упоритостта на продължителното търсене, съмнението в поднесените мнения и не на последно място най-трудното – критичното мислене.

Какво предстои?

Влиянието, което оказват бързият “сърч” на Google images, безкрайният каталог от идеи на Pinterest и трендинг постовете в Instagram, е в пъти по-голямо от “бавните” и задълбочени месечни статии на която и да била медия. Още повече, онлайн версиите на много издания предлагат абонаментни планове, надминаващи възможностите на малки студиа, млади професионалисти и студенти, за разлика от безплатните канали. 

Затова по всичко личи, че бъдещите архитекти ще се образоват и възпитават все повече от алтернативни източници

Резултати от Google, YouTube и TikTok

И това може би ни кара да си задаваме въпроси: Създават ли тези условия предпоставка за повърхностна и шаблонна архитектура? Как можем да се възползваме от предимствата на мрежата и да даваме задълбочени познания, показвайки многопластовост и всеобхватност на информацията?