Skip to main content
search

В Пловдив се създава работна група за изготвяне на задание за идеен проект за “Мемориал за загиналите за национално обединение”, съобщават местните медии. Това стана ясно след проведена среща между организационния комитет и кмета на Пловдив миналата седмица. Въпреки че има отредена ситуация, трябва да се запитаме дали в града на тепетата всъщност има място за нов военен паметник?

Паметник с “класическа външна форма на подкуполно пространство”

Идеята се заражда преди няколко години, по време на отбелязването на 100-годишнината от битката при Каймакчалан. Паметникът трябва да бъде символ на преклонение пред жертвите в петте войни за национално обединение на България – Българо-сръбската, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна. За издигането му е определено място на Младежкия хълм, в края на алеята на Стоматологичния факултет.

Зоната на Младежкия хълм и факултета по дентална медицина.

В работната група ръководна роля ще вземе заместник-кметът по култура Пламен Панов, а в състава й влизат част от членовете на самия комитет, сред които генерал-майор Явор Матеев и заместник-кметът на “Тракия” Веселина Стоянова. Очаква се в най-скоро време да се изготви задание за конкурс за идеен проект. Идеен проект, в който вече е дефинирано ясно “класическа външна форма на подкуполно пространство”, и то с пет входа…

Защо говорим за националния териториален идеал почти век по-късно?

От първата от тези войни до днес са изминали 134 години, а от последната – 75. Според Стефан Шивачев, директор на Историческия музей, броят на загиналите в тези войни пловдивчани е над 1300, като списъкът се попълва постоянно. Той прибавя, че Пловдив остава един от малкото населени градове у нас без монумент в памет на загиналите за националния идеал.

Тези доводи имат своята тежест. Времевата дистанция обаче подсказва, че може би монументалният скулптурен патос не би бил най-подходящото решение за съхраняването на паметта на загиналите. Болката от войните се преразказва трудно на вече трето, четвърто и пето поколение българи.

Има ли място за нов паметник в града на паметниците?

Пловдив е един от най-наситените с история европейски градове. В него можем да открием недвижимо културно наследство от античността до Новото и Най-новото време. Можем да твърдим, че той има и паметник, свързан с Втората световна война – Альоша, както и такъв, посветен на Балканските и Световните войни – Братската могила.

Силуетът на паметника се извисява над Пловдив. | Снимка: bnr.bg

Да, Альоша е всъщност паметник на съветската армия. И сякаш именно сега, във времената на ценностна и политическа криза на европейския континент би било най-подходящо да се замислим за неговата адаптация. Такава, която да разкрие пред идните поколения миналото такова, каквото е било. Ако е възможно без да изпадаме в крайности – например пълно разрушаване или носталгично величаене.

Вътрешното пространство на братската могила. Нещо, което днес не може да се види от всеки. | Снимка: Владислав Неделев | Creative Commons 3.0

Братската могила също спи своя сън в забрава. Планирана като завършека на ансамбъл съвместно с горепосочения паметник и като представителен вход на парк “Отдих и култура”, днес тя изглежда като снимачна площадка на филм на извънземна тематика. Проектираните от арх. Любомир Шинков и колектив сграда и околно пространство оформят едно от местата с най-интригуваща архитектура у нас. Въпреки това сградата е затворена, а площадът – празен.

Причините за забравата на тези мемориали е ясна – те са неудобен символ на все още неосмисленото и непреработеното ни противоречиво наследство от втората половина на миналия век. Въпросът е дали забравянето на миналото, лутането без колективна цел и разкъсаната общност ни тласкат отново към строителството на войнишки мемориали (видяхме го и в София по-миналата година). Тук е моментът да се запитаме: За коя памет се борим днес и имаме ли нов идеал, който да ни обединява?

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu