Инсталация с името StoDistante бе реализирана на един от площадите на град Викио, намиращ се в близост до Флоренция. Идеята зад проекта е да се окуражи социалното дистанциране като временна мярка при активирането на публичните пространства след края на карантината в Италия.
StoDistante представлява мрежа от квадрати, изрисувани върху паважа на Пиаца Джото.
Отстоянието между тях е 1.8 метра, точната дистанция, определена от тосканския регион като минималната безопасна с цел ограничаване разпространението на коронавируса. Белите квадрати са направени от временна боя, а тяхната цел е да бъдат маркер за това как хората могат безопасно да се движат из площада. Когато пандемията приключи, боята може да бъде премахната лесно, а той да се завърне към доброто старо познато.
Инсталацията е дело на студио Caret, основано от Матео Келаци, Фредерико Келони и Джулио Маргери през 2014 г. Те я описват като временно решение за публичните пространства, отговарящо на сегашните мерки за безопасност в Италия. Идеята й е да подейства като платформа, чрез която гражданите отново да започнат да използват откритите градски площи, същевременно с това следвайки правилата в олекотения режим на ограничения.
Подредените в решетка квадрати имат различен размер, формирайки „градиентен“ стил.
Идеята зад тази визия е да даде на минувачите различни начини на възприемането на инсталацията – спрямо гледната точка и перспективата. Въпреки че събиранията в Италия са забранени до 18-ти май, вече няколко жители на Викио са успели да преминат през преобразувания площад. С разхлабването на мерките, дизайнерите имат и други идеи за използването на системата StoDistante – за отворени кина, спортни зали или църковни служби. Тяхната надежда е тя да може да се приложи в публични пространства и в други градове.
Социалното дистанциране – нов фокус в публичните пространства?
Фокусът на много дизайнери се измести в създаването на концепции, които да създадат по-здравословна градска среда след края на карантината. Част от тях са пръти от фибростъкло, с които да се създават кръгове за дистанция в парковете (Studio SBGA), както и одеяло за социално дистанциране (Paul Cocksedge). Миланската община пък търси съветите на архитекти и дизайнери за инструменти за дистанциране, дизайн на табели и предложения за схеми на отворени и затворени пространства, така че бизнесът в града да заработи отново.
В България отпускането на мерките и хубавото време доведоха до това все повече хора да излизат навън и да спазват по-малка дистанция. Може би е хубаво да почерпим опит от малкия площад във Викио. Дали резултатите от пандемията не могат да ни накарат да преосмислим и инфраструктурните проекти в централните градски части? Ще отговаря ли например новият площад „Света Неделя“ на нуждите на социалното дистанциране? Всичко това са интересни въпроси, чиито отговори предстои да търсим.
