Skip to main content
search

Съвсем скоро предстои две страни да изместят седалищата на държавната си администрация в градове, проектирани специално за това да бъдат столици.

Когато през 2015 г. Египет оповести, че има намерения да построи нова столица, светът прие новината скептично. Въпреки това проектът е факт и в момента на около 45 км източно от Кайро кипи усилена строителна дейност, която по план трябва да приключи през идната година и преместването да стане факт. Подобен план на действие оповести и Индонезия през август тази година, като за терен бе избран район насред джунглата.

Макет на проекта за нова столица на Египет | Снимка: theconversation.com

Какви са причините за поява на нуждата от нова столица?

Една от основните причини за вземането на подобни решения е свързана с пренаселването на градовете, които са действащи столици. Феноменът за концентрация на работната сила в един район е познат в много страни. Това се дължи на факта, че като столица градът автоматично се превръща в образователно, културно и икономическо средище – възможности, които привличат младежите и семействата в трудоспособна възраст.

Натовареният трафик в пиковите часове е ежедневно явление в Кайро. | Снимка: progress.com

Това обаче създава предпоставки за възникването на огромни вътрешни миграции, вследствие на които механичният прираст в дадени области нараства драстично. Когато това се случи, често пъти се появяват затруднения от различно естество – социално, икономическо, градоустройствено. В голяма част от тези случай се оказва, че градът не е готов да поеме нуждите на нарастналото в пъти население поради простата причина, че той не е бил планиран за новия брой жители.

Визуализация на проекта за нова столица на Египет | Снимка: propertyweek.com

Подобна е ситуацията в Египет и Индонезия.

Джакарта обаче се сблъсква и с друг проблем: градът потъва. Поради изчерпането на подводните ресурси в региона и създалите се вследствие на това подводни кухини се получават постоянни пропадания на големи части от територията на града и той бавно се спуска под морското равнище.

Крайбрежен район на Джакарта – столицата на Индонезия потъва под морското равнище с невиждани темпове.

Решението на проблема е просто – проектиране на нов град, предвиден за населението, което настоящата столица има.

Макар да изглежда същинско предизвикателство и огромен разход, създаването на нова столица е феномен, добре познат ни от учебниците по история. В действителност много от добре познатите ни съвременни столици като Вашингтон, Бразилия, Канбера и Отава са създадени с предназначението да бъдат такива.

Градоустройсвеният проект на Вашингтон, известен под името “McMillan Plan” | Снимка: Wikipedia

При избора на терен за основаване на нов държавен център водещият фактор е локацията. Често пъти правителствата са склонни да преглътнат други компромиси, стига тя да бъде стратегическа в геополитически план. Според Дейвид Гордън от Queen’s University в Онтарио (цитиран от CNN), повечето проектирани за целта градове следват някой от трите основни планови модела при градоустройственото проектиране. Европейският модел се основава на огромни булеварди, които не само улесняват трафика и повишават способността на града да поеме повече превозни средства, но и придават представителен вид на града. Този метод е създаден и приложен за първи път в Париж в началото на XX в. Вторият метод се е зародил в Англия и залага на големият брой зелени площи, заобикалящи отделните квартали и жилищни структури. Често изградените по този модел селища биват наричани “garden cities” –градове-градини. Другият преобладаващ модернистичен стил възниква непосредствено след края на Втората световна война. Той залага на постигането на визуален неутралитет, като не подражава на конкретни стилове. Чрез проектиране на столици по негов модел редица страни се надяват да внушат и намеренията си за политическа неутралност и поставяне на ново начало в историята си.

При градоустройственото планиране на градовете, предназначени да бъдат столици, често административните сгради са ядрото на града. Въздушна снимка над Вашингтон.

Колко време е необходимо, за да заменим столицата с нова?

Макар и съвременните технологии да позволяват бързи темпове на строителство, промяната на столицата се оказва процес, продължаващ с десетилетия. Оказва се, че построяването на сградния фонд е сред най-малките проблеми, пред които може да се изправи едно правителство с вземането на подобно решение. Подмяната на седалищата на държавните институции е свързано с редица законодателни, иконмически и политически промени, които имат пряко отражение върху населението. Въпреки това създаването на градове с добри градоустройствени решения е предимство, което би донесло много ползи на страната в процеса на бъдещото й развитие.

Източници:
National Geographic 
CNN

Биляна Апостолова

Студент по архитектура в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Обича да пътува, да изследва нови места и да изучава нови култури, да анализира влиянието на архитектурната среда над обществените процеси. Споделя убеждението, че архитектурата е философия и синтез между наука и изкуство.

Остави коментар

Close Menu