Три мемориала в памет на загиналите евреи

Втората световна война става причина за безброй човешки трагедии, душевни терзания и заличаване на цели поколения, принадлежащи на еврейската общност. Този тъмен период в хода на историята оставя незаличим отпечатък, който дава своето проявление в най-различни измерения от художествена литература, през филмови адаптации и пластични изкуства, до архитектура. В тази статия ще ви представя именно 3 примера на мемориални пространства, които интерпретират страданието и съдбата на евреите, за да си спомним и да не забравяме.

В дните, когато си припомняме победата, обикновено няма как да не помислим и за победения, поради това, че понятието победител не би могло да придобие смисъл без наличието на обект, на когото да придадем образа на победен.

Но кой всъщност е „победеният“ в хода на една война? Дали това е името на една държава, или милионите безименни човешки животи, несбъднати мечти, загубени надежди, недоизказани думи, непросъществували идеи?

Музеят на Феликс Нусбаум – спасеното изкуство

Говорейки за мемориални пространства на тази тематика, няма как да не споменем името на Даниел Лиебескинд. Роден в Полша и дете на оцелели от концентрационните лагери родители, той вижда в лицето на архитектурата пазителка на паметта на времето. В множество документални филми той определя сградите като необходим инструмент за увековечаване на събития, мисли и философски възгледи, които да достигнат до бъдещите поколения.

Музеят, посветен на творчеството на Феликс Насау в Оснабрюк, Германия/ Снимка: Google Images

Музеят е разширение към съществуващия Cultural History Museum, който е посветен на творчеството на Феликс Нусбаум, създадено преди отпращането му в лагерите на Аушвиц. Сградата се състои от 3 основни елемента: висок и тесен централен коридор с името Nussbaum, продълговата основна секция и мост, който е същинската връзка със стария музей. Ходовите линии  в сградата са абсолютно непредвидими, пресичащи се, рязко отклоняващи се или дори безизходни – изцяло рефлектиращи живота на Феликс.

Плановото решение на музея./ Снимка: Google Images

Елементите на пространствената организация, геометрията и плановата схема пресъздават перипетиите, през които е преминал, докато завърши своето пътуване в лагера, с убеждението, че възтържествуването на справедливостта е постижимо.

Входното пространство и коридорът, връзка със старата част на музея./ Снимки: Google Images

Входът и пространството непосредствено след него са добре подчертани, за да засилят още повече усещането за път без изход. Сградата може да бъде интерпретирана и още като медиатор към заличената история, невъзможното и изгубеното.

„Изкристализирал символизъм“

Дело на италианското студио SET Architects, този мемориал е плод на участие в  международен конкурс, организиран от еврейската общност в Болония, в чието жури е присъствал самият Питър Айзенман. Той е ситуиран на границата на историческия център на територията на Болония. Площадът, от своя страна, попада в пресечната точка на главна комуникационна връзка и новоизградена гара, част от плана за образуване на нов притегателен център на разрастващия се град. Поставен на това място, монументът несъмнено провокира и  ангажира вниманието на минувачите.

Ситуационно решение на болонския мемориал. / Източник Уебсайтът на SET Architects

Композицията е изградена от два големи кортенови паралелепипеда с размери 10×10м, които помежду си образуват проход. Той варира в своята широчина от 160см до 80 см, провокирайки сетивните възприятия. Веднъж останал сам в тясното пространство, посетителят е оставен да съзерцава своите усещания, пробудени от средата.

Настилката в пролуката е различна от тази на останалия площад. Парченцата базалт напомнят за влаковите линии и вагоните, използване за транспортиране на евреите между двата лагера в Аушвиц.

Разрез, изясняващ площадните нива. / Източник: Уебсайтът на SET Architects

Кутиообразната мрежа, която се чете само от вътрешната страна, препраща към тъмните и задушаващи клетки, в които евреите са прекарвали последните си дни.Кортеновата стомана  е използвана като материал, устояващ на промените във средата и способен да съхранява върху себе си белезите на времето.

В измерението на концептуалното

Третият пример, който ще ви представя, е малко е по-различен по своята същност, поради факта, че не е реализиран, а е едно от конкурсните предложения за London Holocaust Memorial, който трябваше да бъде разположен във Victoria Tower Gardens. Тъй като градините са обявени за културно наследство поради историческото си значение и наличието на защитени видове, а в непосредствена близост са разположени и други зони –обекти на проекти за тяхното опазване, в момента се водят дебати.

Входното пространство на мемориалния музей./ Източник: Уебсайтът на John McAslan

John McAslan  и MASS Design Group споделят, че за тях мемориалното пространство трябва да провокира към действие и противопоставяне на несправедливостите в хода на живота. Екипът от архитекти насочва погледа си към ритуалите за отдаване на почит към починал близък в еврейската култура.

Основното идейно пространство с камъчетата./ Източник: Уебсайтът на John McAslan

Тъй като съставните части на думата  “eben”, означаваща камък на иврит, сами по себе си приемат смисъла на  „баща“ и „син“, поставянето на малко бяло камъче на гроба на близък се превръща в символ на обвързаността и приемствеността между тях.

Обединяващата част на проекта е именно купчината от 6 милиона малки камъчета, които отразяват броят на жертвите на холокоста. Пред посетителя е поставена възможността съвсем свободно да вземе камъче, което според създателите е „начин да се докоснат до колективната памет и да поемат отговорност, като станат пазители на идеята за толерантност и равнопоставеност в съвременното общество“.

Музейно-експозиционна част от музея./Източник: Уебсайтът на John McAslan

Разбира се, това е съвсем малка част от богатството от произведения, посветени на драматичните събития в средата на миналия век. Забележително е колко многопластово би могло да бъде изминалото преживяване и как архитектурата интерпретира тези усещания, извадени от най-големите дълбини на душевния свят. Тя им дава израз, който резонира с настоящето и рефлектира върху нас, като ни провокира да се докоснем до колективната памет.

Основни източници:
https://www.archdaily.com/782297/bologna-shoah-memorial-set?ad_source=search&ad_medium=search_result_all
http://thethorneyislandsociety.org.uk/ttis/index.php/planning/29-blog/66-the-victoria-tower-gardens-the-national-holocaust-memoria
lhttps://www.archdaily.com/804238/10-shortlisted-designs-for-london-holocaust-memorial-revealed