Skip to main content
search

Двуседмичната конференция на Обединените нации, посветена на климатичните промени, или още COP26 се проведе в началото на миналия месец в шотландския град Глазгоу. На нея световните лидери алармираха за преприемането на спешни действия по-рано от предвидения през 2015-та график, когато бе подписано Парижкото споразумение. Основният апел е за намаляване на затоплянето от настоящите 2,7 до 1,5 градуса спрямо прединдустриалната епоха. В тази статия ще ви запозная с това как архитекти, дизайнери и строители могат да допренесат за декарбонизирането на нашия дом – планетата Земя.

Кои са проблемите?

Една от основните причини за липсата на подобряване на климатичните условия от 2015 година досега е лошата политика на страните и особено липсата на финансиране на по-бедните страни за справяне с проблема. Същевременно липсата на специалисти, които да анализират добре как точно функционират съществуващите сгради, води до трудности в изготвянето на иновативни решения за тяхната декарбонизация. От друга страна, според говорителите на COP26 , би трябвало ние като специалисти да сме по-мнителни по отношение на това доколко зелените системи, които се предлагат на пазара, наистина рабоят.

Какви стратегии предлагат специалистите?

Насоката, която трябва да бъде приоритизирана, е разглеждането на строителната индустрия като цялостна мултидисциплинарна система, в която трябва да се въведат специфични регулации. Изключително важно е преструктуриране на финансовата политика и създаване на стабилен инвестиционнен план, който да не се променя според динамичната политическа ситуация и който да се насочи към адаптиране и трансформиране на сгради вместо ново строителство.

По този начи въглеродните емисии, които ще бъдат отделени при процесите на разрушване и ново изграждане, ще бъдат минимизирани. Освен това трябва да бъде създадена и ясна стратегия на ниво градско управление как да се промени функционалната организация на града, така че той да намали своя въглероден отпечатък.

Природни решения

Един от основните подходи за справяне с проблема е връщането към природата чрез озеленяване и употребата на системи от природни материали като дърво, пресована земна маса или дори глина. Инициативи като „ 1 милиона дървета“ в Сингапур или „вертикалната гора“ в града (Bosco Verticale), намираща се в италианската столица на модата – Милано, набират популярност.

Друг ефективен подход обаче е приложен при трансформирането на индустриален парк северно от Дюсбург в парк, без да бъде премахвана неговата материална база. Един от основните проблеми на териоторията е било почвеното замърсяване, което бива неутрализирано чрез специални торове и засаждането на нови дървесни видове и растителност.

Енергоефективност

Излкючително важна е и така наречената енергоефективност, която може да бъде подобрена чрез инсталирането на соларни панели, подходяща засенчваща система и добре изолирани стени и прозорци. Друг много важен аспект е превръщането на сградата в самоподдържащ се организъм или с други думи създаване на възможността да усвоява и преизползва енергията, която отделя. Това би могло да стане чрез усвояване на използваната топла вода за отопление или рециклиране на сивата вода. Разбира се, за да бъде възможно всичко това, то трябва да бъдат инсталирани специални системи, които изискват финансова инвестиция.

Kръгова икономика

Кръговата икономика навлиза стремглаво във всички сфери и разбира се това няма как да не повлияе върху строителния бранш. Тук тя би могла да бъде най-просто обяснена чрез идеята за преизползване на сграден фонд вместо ново строителство. Все повече архитектурни студиа възприемат този подход в проектирането си, но днес аз ще ви спомена за едно от тях – CO Adaptive. Timber Adaptive Reuse Theater е проект за трансформиране на индустриална сграда от 1902 година, където съществуващата дървена фермова покривна конструкция на сградата не само е запазена, но и е съпоставя като част от дизайнерското решение с нови масивни панели от слепена дървесина, които оформят нова междинната подова конструкция, създавайки топла атмосфера и взаимосвързани пространства.

Примери за устойчива архитектура

Във връзка с конференцията RIBA бе подготвила онлайн изложба на 17 добри примера за устойчива архитектура, много от които са официално сертифицирани.

Enterprise Center на Университета на Източна Англия

Университетската сграда се намира в английския град Норич и е удостоена със сертификати по стандарта Passivhaus и BREEAM за използването на местни био-базирани материали и създаване на дизайнерско решение с ниско съдържание на въглерод. Материалите включват вътрешни прегради, изработени от местен бор, облицовка от слама и тръстика от Норфолк, както и 100% рециклирана хартиена изолация, конопен плат, повторно обработено стъкло, глинена мазилка и плочи от коприва.

Фавела да Пас

Фавела да Пас e  „градско екоселище“ , намиращо се в бразилския град Сао Пауло. Освен че отглежда органична храна във вертикални градини и използва системи за събиране на дъждовна вода, то генерира 100 процента от необходимата му енергия с помощта на соларен микро генератор, въпреки че обитателите му не могат да си позволят да плащат подобен модел на електродобив. Органичните отпадъци пък се превръщат в газ за готвене.

„Институтът за мирни бедняшки квартали“ е емблематичен тъй като „ показва, че зеленото строителство, устойчивостта и нетната нулева енергия са възможни за всички и навсякъде“, споделя Фелипе Фариа, изпълнителен директор на Съвета за зелено строителство в Бразилия.

TECLA

Този протоип на устойчив дом е уникален, тъй като е изцяцло принтиран от местна сурова глина, благодарение на архитектурното студио Mario Cucinella Architects и специалистите по 3D печат WASP 3D. Освен това куполообразните модул, изграждащи къщата, могат да пъдат реализирани в рамките на 200 часа, като същевременно консумират средно шест киловата енергия и се нуждаят от само двама души за тяхното конструиране. Дизайнът също така почти изцяло елиминира строителните отпадъци и позволява материалите да бъдат рециклирани и използвани за многократна употреба.

Възможно ли е устойчивото строителство ще успее да си проправи път в България и какво бихме могли да направим, за да намалим въглеродния отпечатък в собствената ни страна? Предстои да разберем много неща, а дотогава сме в очакване на следващата среща Cop27 в Египет и устойчивите моделите за развитие, които всяка страна, подписала споразумението, се очаква да представи.

Станимира Гетова

Архитект със страст към всевъзможни архитектурни явления в заобикалящия ни свят. Обича четенето, история, изкуство, танци и рисуване. Вярва, че пътуването е безценен източник на вдъхновение, нови знания и представи за света.

Остави коментар

Close Menu